"GENESIS” на Юлиян Табаков в Градската художествена галерия - Варна

"GENESIS” на Юлиян Табаков в Градската художествена галерия - Варна

Юлиян Табаков - визуален артист, който работи в областта на сценографията и съвременното концептуално изкуство, идва във Варна със своя проект “GENESIS”, включващ творби от последните седем години. В морския град изложбата ще се разположи на третия етаж на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” на ул. “Любен Каравелов” 1 от 9 август до 9 септември 2023. Откриването е на 9 август от 18:00 часа.

“GENESIS” е заглавие на проект, обземащ  отделни части от различни творчески проекти на художника. Ще видим произведения от едноименната серия, триизмерни обекти, пространствената инсталация “За спасителите и спасените” (2023), както и експерименталното видео - късометражен филм “Вакуум” (2022) .

За проекта “GENESIS” изкуствоведът Мария Василева пише: “Изсъхналото дърво е родило ябълка. Невъзможността е превърната в избор. Това е капка цвят и най-оптимистичният образ в мрачната вселена на Юлиян Табаков. В нея желанията надскачат даденостите на битието, оглозгват го до кокал и го захвърлят мършаво и празно. Лишаването от земната опора изпразва и нас самите от съдържание. Собствената незадоволеност и безсилие избухват в нараняване на близкия свят – немощна компенсация на личната празнота. Страхът се изражда в агресия, а унищожението върви в двете посоки. Как да сътворим живот, когато не харесваме самите себе си?”

В дните на подготовката на експозицията в Градската художествена галерия на Варна Юлиян Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за проекта.

– В момента на нашия разговор Вие подготвяте експозицията, като строите светлини в Градската галерия на Варна, на третия етаж, който е много специфичен, с много доминантна архитектура. Какво рисувате със светлина сега?

– Принципно се опитвам да си представя изложбата като произведение. Забравих кой го беше казал, че изложбата е най-важното произведение в самата изложба. Опитвам се да го/я изобразя в главата си. Самото редене е много кратко за обема и сложността на това, което правя. Визирам петната, разполагам нещата в съзнанието си, виждам как ще се окачат, как по-бързо ще се случи... Има много въпросителни. Като цяло светлинните точки в цялото пространство вече са заредени.

– Произход на какво търсите в проекта “Генезис”?

– „Генезис“ е разказ в картини на битието като такова, на всичко, което е. Макар че всичко изглежда като да е стъпило върху Библията и на книга Битие  – първа и втора глава, това е само повърхността. Библията дава много хубава структура от 7 етапа, което може да структурира разказа. Но като цяло много ме вълнува и “Панчадаси” Воидияраниа от ХІV век. В текста се говори - не само как е създаден светът, колкото какъв е принципът на Вселената и в трите му форми: причинна, фина и физическа, и трите състояния на ходещия, сънуващия и дълбоко спящия и т.н. - всичко това в съзнателно поле. Може да се намерят връзки между редовете на Библията и текстовете на Хиндуизма, а може би е чиста фикция в главата ми. Битието е едно. Това, че го наричаме различно, не го променя, то е това, което е. В хиндуизма е по-сложна конструкцията, с терминология отпреди 2000 години. Докато Битие е много по-фигуративно, по-разказно, простичко, но сложно за изобразяване. Светът – направен в едно изречение, не е като да го нарисуваш с една линия. Или може би е?))) Произведенията, изобразяващи неведомия път на творението са последвани от 7 огледални произведения, демек битие в 14 дена. Огледалните 7 произведения изобразяват опитите на човека да прекрои битието по собствено усмотрение. Битието, 14-и последен ден, е и моят коментар, всичко, което правим, е за да пълним вътрешни празнини и изгубваме сетивност, докато поглъщаме. 

– Кои са отделните части от това изречение за създаването на света в изложбата?

– То е нещо, което ти седи зад врата и не можеш да го обясниш. То е все там. Светлината е линия, тя е хоризонтът..., т.е., дели разказа по хоризонтала и го свързва. В някакъв много по-напреднал етап на проекта хванах един пирон със златна глава, опънах един конец и: “И създаде светлина”, както пише в Библията... Нещата, чистите неща, идват отнякъде, раждат се, не можеш да кажеш, че ти си ги измислил. В най-добрия случай си създал благоприятна среда, за да се проявят в главата ти. И да ги чуеш и впоследствие да ги изкараш наяве.

– Човешката намеса каква е в процеса на мироздание?

– И създаде Небето и Земята - пише в Битие. - И раздели водата на небето и земята, и нарече небосвода Небе и земята – Земя. След това се раждат небесните светила, в петия ден – рибите и птиците, а в шестия – животните и човека, и в седмия – Бог почива. В осмия ден ще бъде - защо да не контролираме светлината, в деветия - защо да не овладеем стихиите и т.н.? И защо да не дойде всичко при нас - три ножа стават всъщност. Това дава лека препратка към триножника на Посейдон и всичко влиза в чинията - целият живот, който е организъм. После идва бикът, който всъщност е човекът. Има страхотна разлика между превода на Библията на английски и на български – в българската версия пише: „И създаде човека, мъж и жена ги създаде, и на седмия ден, като почива, а нямаше човек на земята да се грижи за нея...“. Тогава изкарва мъжа от пръстта, и жената – от реброто. А в хиндуизма има трите Гуни или трите принципа на битието: идеята за нещо - материя и енергия, за да превърне материята в първоначалната идея. Ако е създал човека, а после го няма, то най-вероятно се е родила идеята за човека, а после от пръста с енергията… Не съм толкова навътре с тези текстове, но започвам да връзвам някои неща.

– Ние какво създаваме?

– Ние не създаваме нищо. Пълним вътрешни дупки, празноти, пълним бездънен кладенец. Колкото повече тъпчем, толкова по-празни се чувстваме. За сметка на това се зариваме, обаче то изчезва някъде, потъва. Помните ли, имаше една уста в пустинята във филма „Завръщането на джедаите“, в която ги хвърляха? Ние мислим - искам повече от това, да ям повече, да правя повече - и в крайна сметка се виждат едни жадни погледи, които в продължение на годините преминават в уморени и се оказва, че нищо не си правил.

– Какво може да промени изкуството?

– Изкуството е гледна точка. Определен речник. Все едно да пееш джаз или класическа музика – работи на определено ниво, на определена чистота. Изкуството може да бъде силно изразно средство. Има много силно течение то да е политически коректно, да бъде нагодено към ситуацията, за да бъде финансирано. Което го осакатява, засега, а и впоследствие в дълъг период ще го осакати толкова, че начинът на мислене на хората, които го правят, ще бъде променен дотолкова, че те няма да могат да произведат силен художествен коментар. Създава среда..., стига дори до блудкавост: приятно, ненатоварващо - изкарахме си вечерта, поговорихме си, но не да те хване за раменете и да те разтресе. Така сме го орозовили... А може да те покани да мислиш. Но е готино да казва неща, не само да говори, най-малкото човекът, който го прави. Да не е просто красиво произведение, а да има философска съдържателност, послание.

– Текстовете имат значение за Вашето изкуство.

– Не бих го нарекъл мое изкуство. Но да, текстовете значат много. Не знам дали видяхте изложбата „Хербариум колекшън“ - да, обичам да работя с текст, той говори много. Не съм се ограничавал никога в еди-какъв си вид на изказ. Всяко нещо иска собствен речник, трябва да му създадеш речника и набора от думи, инструментариума. Нещо ти тежи, понякога не е съзнателно. То е като организъм, в един момент започва да те тегли и да ти показва – няма да стане така, започвай отначало... Има неща, които харесваш, а трябва да ги махнеш, те пречат, ощетяват. А има и други, които не искаш, а точно те казват това, които искаш да кажеш. Организъм е. Като дете е. Същество, на което не можеш да му наложиш. Като матрьошка – организъм в организъм в организъм – битието – в света – в друг организъм – обществото – човекът.

– Къде отива проектът Ви след Варна?

– Самият „Генезис“ е триптих от три големи проекта „Мигновения“ (със снимките на Златина Тодева), съответно „Портрет на умиращи“ и последната част е „Генезис“ – „Сътворението“. Едно търсене на границата между реалното и привидно реалното, което беше в съпътстваща серия в София, ще отиде в Берлин. „Между материалното и духовното“ – това е  основната линия във всичките тези неща. Дали това, което виждаме, е истина, или е лична прожекция. Дали това, което аз виждам и ти виждаш едновременно с мен, е едно и също нещо, или са две различни неща, и в същото време - доколко това е истинско, след като е различно в очите на всеки. Или е просто привидно истинско. Материалното и духовното – къде е границата? Ако сътворението на божественото Творение е духовен акт, то нашето претворение дали не е чисто материален и не страдаме ли от това? Ако дървото израства нагоре в седмия ден и плодът търси светлината, на четиринайсетия ден всичко се събира, смесва и впоследствие изтича надолу, всички компоненти на творението се смесват и стават... боза. Но от тази боза израства ново дърво на познанието...? В настоящото произведение под чучура има купчина венчелистчета от райска ябълка, огледално срещу нея Ден 7 е клон от райска ябълка с един плод.

* * *

Изложбеният цикъл “GENESIS” и отделните негови серии се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Столична програма Култура, Национален фонд Култура и Кояна Тренчева и в партньорство със Съюз на българските художници, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ - Варна, Столичен куклен театър, фондация „Фотофабрика“, фондация „Проект Бузлуджа“, 62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, формат.бг, 8PM, STREAMER.BG.

Юлиан Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия - София, изящни изкуства в ENS des Beaux-Arts - Париж и Central Saint Martins College of Art and Design - Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми. Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”. Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по-зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e с наградата "Златен век" за принос в развитието на българската култура.

______________

Снимки: личен архив на автора

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна

http://varnacityartgallery.com