Манал Ел Фейтури: Не играя Уитни Хюстън, а ролята на Рейчъл Марон, която тя изпълняваше

 

 

– Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.

 

 

– Аз съм сто процента емоционален човек. Затова обичам сцената, която ми дава възможност да изживявам чрез героинята си различни емоции.

 

 

– С моята добра приятелка, актрисата Ралица Паскалева, винаги спорим кое е по-трудно – телевизията, киното или театралната сцена. Харесвам всеки компонент от тази голяма индустрия, в която участвам като актриса и продуцент. Все пак предпочитам театъра, в който съм се оформила като творец. В театъра можеш свободно да споделяш и да се свързваш с хората, можеш да установиш с тях директна връзка – не чрез екрана, не по телефона.

 

 

– Да, в същия момент, в който успявам или не успявам да покажа тази емоция. Науката твърди, че емоцията е невидима енергия, която дори без да се движиш, може да се почувства от другия.

 

 

– „Бодигард“ е първата ми изява на мюзикълната сцена в България. В спектакъла има много танци, а Уитни Хюстън не е била танцьорка, дори не е можела да танцува. Тя е класическа, а не чернокожа госпъл певица, както неправилно смятат някои. Тя пее класически, стои неподвижно, учи песните си, следи за правилното си дишане. След като внимателно изгледах целия материал за „Бодигард“, си казах, добре, ще направя тази роля, мога да се науча и ще тренирам много. Прекарала съм 6 години в Уест Енд, но обикновено ролите ми бяха с по една песен. А в „Бодигард“ изпълнявам 16 песни на Уитни Хюстън и освен това танцувам. Така че моят фитнес и хранителен режим тази година беше много строг. Работя с един от най-добрите лични фитнес инструктори в България, усъвършенствам и техниката си на дишане. За някои детайли в ролята ми помага Розалия Желязкова от Варненската опера, с която се сближих след прослушването за „Бодигард“.

 

 

– Трудно е, доста пъти плаках. Според мен, българският е един от шестте най-трудни езика, с които съм се сблъсквала. Не мисля, че българите го осъзнават. Трудни са ми не толкова думите, колкото родовете, числата и съчетанието на думите. Когато ме одобри за ролята на Рейчъл, Борис Панкин ми предложи да я направя изцяло на английски. Но аз си партнирам с големия Орлин Горанов, а той не е английски актьор. Да накарам такъв изпълнител да промени езика си, за да се съобрази с мен, би било доста арогантно. Наистина, англичаните и особено американците изпитват чувство за превъзходство спрямо Източна Европа, питат ме защо живееш в България, о, боже! Ами защото е по-хубаво от Америка. В България съм от няколко години, тук получавам много любов, имам приятели, имам успех.

 

 

– Надявам се да е така. Може би някои актриси си мислят, защо ли дадоха ролята на нея, моят глас е по-добър, аз говоря български, а тя не. Но това е често срещано явление в артистичните среди – неспособността да сме благодарни, че всеки получава своя момент. Мария Бакалова е чудесен пример в това отношение – нейният професор смята, че тя не е добра актриса, но тя постигна нещо голямо, това е нейният момент. Не разбирам този негативизъм.

 

 

– Всички са чудесни и ме подкрепят много, наясно са с ролята ми и колко е важно за мен дали ще успея да я изградя. Преди това работих по един филм с големи звезди и честно казано, бях отегчена. Сценарият не ставаше, ролята беше лесна. И после дойде „Бодигард“ с този чудесен екип – чувствам се щастлива, защото осъзнавам, че съм артист, който иска да бъде артист. А в тази роля имам възможност да се уча, да се развивам, да разбера мога ли да играя на друг език, мога ли да придобия нови умения. Всичко това ми носи голямо удоволствие.

 

 

– Всички се влюбват в Орлин Горанов, един изключително чаровен и талантлив артист.

 

* * *

 

 

Мюзикъл по сценария на едноименния филм на Лорънс Каздън

 

Текст Александър Динералис

Превод Даня Доганова, Борис Панкин

Режисьор Борис Панкин Boris Pankin

Диригент Страцимир Павлов Stratsimir Pavlov

Хореография Анастасия Неделчева Anastasiya Nedelcheva

Костюмография Първолета Чавдарова - Летиция

Сценография Денис Иванов

Светлинен дизайн Лальо Христов

Мултимедия Борис Панкин/ Кристиян Попов

Плакат Славяна Иванова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ФРАНК ФАРМЪР – Орлин Горанов

РЕЙЧЪЛ МАРОН - Манал Ел Фейтури

НИКИ МАРОН – Нора Караиванова Nora Karaivanova

РОРИ - Анастасия Неделчева

АЛИСЪН - Розалия Желязкова

ЕЛИЗАБЕТ - Димитрина Германова

ВИКИ - Ирен Лазарова

ДЖУДИ - Антония Кундакова

КРИСТИН - Мойра Янкова

МОРГАН - Ения-Асена Денчева

ОДРИ - Анна Димитрова

МАРАЯ - Алтайра Наимова

МОНИК - Кристалена Стоянова

ЕЙНДЖИ - Кристияна Атанасова

ФЛЕТЧЪР - Васил Желев

САЙ СПЕКТЪР - Михаил Вълчев

БИЛ ДИВЕЙНИ - Тихомир Трифонов

РЕЙ КОРТ - Станислав Кондов

ПРЕСЛЕДВАЧ - Димитър Костадинов

ТОНИ СКИБЕЛИ - Боян Тодоров

БУЧ - Валентин Василев

ДЖИНО - Даниел Христов

ДЖОН - Даниел Обрешков

ДЖАК - Станислав Стефанов

 

Солисти и оркестър на Държавна опера Варна / State Opera Varna