Павел Балев: Брукнер не приема суетата на диригента

Световноизвестният диригент Павел Балев - генерален музикален директор на Оперния театър в Нордхаузен – Германия, главен диригент на Операта в Лимож – Франция и постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, гостува с Варненската филхармония в Зала „България“ на 28 юни, в рамките на Фестивала „Софийски музикални седмици“ 2023. В програмата ще прозвучат „Ламенто“ на Марин Големинов, посветено на големия български диригент Добрин Петков, по повод 100 години от рождението му, Концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров, с концертмайстора на Виенската филхармония Албена Данаилова като солист и рядко изпълняваната в България Нулева симфония от Антон Брукнер.

Маестро Балев разказва пред Виолета Тончева за спецификата в творчеството на Антон Брукнер; възвишените послания, дълбокото преживяване на вярата и отказът от своето его, които изключват суетата на композитора, оттам и на диригента; за Брукнер като продължител на голямата сакрална традиция на Бах, Хайдн, Моцарт и Бетовен; за необходимостта диригентът да познава Вагнер, преди да пристъпи към Брукнер; още за българските творби в концерта и творческата връзка с Албена Данаилова.

– Маестро Балев, какви са предпоставките, с които трябва да се съобразява диригентът, когато пристъпва към Брукнер?

– Брукнер е много специален автор, който не се изпълнява често в България. Смея да определям Брукнер като може би най-несуетният композитор, респективно и аз като диригент нямам правото да бъда суетен. Диригентът трябва да се лиши или поне да се дистанцира от собствената си артистична и човешка суета, за да представи истински и всеобхватно богатството на неговата музика. Брукнер е преди всичко духовни послания, които се опират изцяло на вярата. Той винаги пише за Бога, той е вярващият човек, който се уповава на Бог и това е най-силната му мотивация за живот и творчество. Вдъхновението да композира музика се проявява единствено и само от любовта му към Бог.

– Сакрална музика в най-чист вид.

– Има, разбира се, и други композитори, които създават велика сакрална музика, но у Брукнер тя е много истинска, в нея той самият се претопява като музикант и човек, за да остане само изконната, първоначална, искрена и дълбока вяра в Твореца. Според мен никъде не се наблюдава такова разтваряне на композитора в духовната материя, като у Брукнер. И тъкмо този отказ от собственото его води до типичната за Брукнер несигурност – той винаги се съмнява, че написаното от него е вярно и истинско, затова се вслушва във всякакви забележки и съвети относно формата, дължината и т.н. на неговите творби и постоянно ги редактира, постоянно внася нови корекции. Да се връща назад и да търси още по-добрия вариант го кара именно липсата на суета.

– И разбирането за трудно достижимото съвършенство...

– Брукнер не приема суетата на диригента - това е моето обяснение за взаимно обусловената зависимост между композитора и диригента. Дирижирайки Брукнер, диригентът трябва да покаже извисената и пречистваща музика. Насочи ли усилията си единствено към себе си, той няма как да изгради и представи успешно авторовия замисъл.

В интерпретацията на Брукнер аз се съобразявам и с голямата традиция на сакралната музика. Бах е в основата, а след него Хайдн, Моцарт и Бетовен са носители на това силно влияние, чрез което се изгражда Брукнер като композитор. Неслучайно музиката му е пълна със скрити цитати от духовните произведения на Хайдн и Моцарт. Това са музикални мотиви, които Брукнер вплита в своите композиции, за им придаде още по-голяма сила и възвишеност. Така след Бах, Хайдн, Моцарт и Бетовен, Брукнер става продължител на сакралната музикална традиция. Неслучайно, всяка своя партитура Хайдн завършва с „In Nomine Domini“...

– В името на Бога.

– Или с "Finis Laus Deo" – Слава на Бога. При Брукнер не е по-различно.

- Защо музикалната критика свързва Брукнер и с Вагнер?

– След класиците, другият голям вдъхновител за Брукнер е Вагнер. Влиянието на Вагнер върху симфониите на Брукнер е огромно, макар и Свръхчовекът на Вагнер да отсъства при Брукнер. Затова съм дълбоко убеден, че един диригент не бива да пристъпва към Брукнер, ако не познава добре Вагнер. Много от Брукнеровите симфонии са свързани пряко с творби на Вагнер, те са носители и продължители на вагнеровия музикален език. Не мога да си представя, че една Трета симфония на Брукнер може да се дирижира от човек, който не познава задълбочено „Валкюра“. Същото например е валидно и за Шеста симфония на Брукнер и връзката със „Зигфрид“. Позволявам си да се доближавам до Брукнер, защото вече съм събрал някакъв интелектуален и творчески опит и имам натрупвания върху Вагнер, с които да мина на следващото стъпало и да проследя как един голям композитор, вдъхновен от Вагнер, продължава вагнеровата традиция. Дирижирал съм осем оперни заглавия от Вагнер – тетралогията, „Нюрнбергските майстори-певци“, „Тристан и Изолда“, „Летящият холандец“ и „Парсифал“. Опитът ми с тези опери ми дава право да се занимавам сега с Брукнер.

– Как българските композитори се вписват в останалата част от концертната програма?

– Влизам вече в зрял диригентски период и все повече се осмелявам да посягам към български заглавия. Смятам, че на 53 години бих могъл да кажа на публиката нещо достатъчно важно с работата си. Отдавна имам влечение към творчеството на Марин Големинов, не само защото съм носител на наградата на негово име. В концертите си в чужбина никога не съм представял повече българска музика, отколкото през този творчески сезон. Дирижирах Марин Големинов в Германия, Панчо Владигеров във Франция, с Диана Дамрау представихме Парашкев Хаджиев в цяла Азия – Сингапур, Тайван, Япония и Южна Корея, като държахме текста от българската ария да присъства в програмите на организаторите.
Радвам се, че с оркестъра на Държавна опера Варна участваме сега и във фестивала „Софийски музикални седмици“, освен с Нулевата симфония на Брукнер, и с две български произведения. Ще започнем концерта с „Ламенто“ от големия наш композитор Марин Големинов, написано в памет на един друг голям творец, диригента Добрин Петков.

– За „Ламенто“ под Вашата диригентска палка бяхме радостни да посрещнем във Варна внучката на Марин Големинов, известната музикална журналистка Лилия Големинова.

– Да, тя беше специален гост и на концерта в Германия, на който представихме с моя германски оркестър "Вариации по тема от Добри Христов" на Марин Големинов.

– Концертът на Варненската филхармония в рамките на „Софийски музикални седмици“ ще бъде привлекателен за почитателите на симфоничното изкуство и заради Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров, на който солист ще бъде превъзходната Албена Данаилова.

– Изключително ценя Албена, тя е великолепна цигуларка и много фин музикант на най-високо ниво. Между нас съществува силна творческа връзка и аз се гордея, че Албена Данаилова беше на концертмайсторското място, когато съм заставал на диригентския пулт във Виенската опера. Щастлив съм, че сега с нея ще представим Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров, който е труден не само за соло цигулката, а и за оркестъра. Екипът ни се отнася с отговорност към тази сериозна творческа задача, както и към цялата програма, затова вярвам, че ще поднесем едно хубаво събитие, достойно за престижен фестивал, като „Софийски музикални седмици“.

ПАВЕЛ БАЛЕВ

От 2022 г. е генерален музикален директор на Театър Нордхаузен – Германия, главен диригент на Опера Лимож – Франция и постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Получава многократно покани като гост-диригент на Виенската Щатсопера (2016-2020) и Опера Цюрих (2012-2021). Работи с много оркестри по цял свят, като многократно гостува на Оркестъра на Датското Национално Радио Копенхаген, Национален Академичен Симфоничен Оркестър Санкт Петербург, Национална Опера и Оркестър Монтпелие, Национален Оркестър на Сингапур, Токийска филхармония, Студио Оркестър Уолт Дисни, Лос Анжелис, Словашкия национален оркестър и др. Изнася концерти със световни изпълнители като Анн Софи Мутер, Едита Груберова, Tомас Хемпсън, Kрасимира Стоянова, Веселина Кацарова, Лука Пизарони, Рамон Варгас, Диана Дамрау, Никола Тестé, Пьотр Бечала, Анна Нетребко. Рециталите на Красимира Стоянова „Славянски оперни арии”, “Верди арии“ и „Веризмо“, под музикалното ръководство на Павел Балев, получават Международната класическа музикална награда 2012, Годишната награда на германската музикална критика 2012, както и Наградата на германската музикална критика за 2014 и 2017 г.

През 1995 Павел Балев сe дипломирa в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класовете по дирижиране на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев. През 1995-1998 специализира във Ваймар, Германия. Носител е на Първа награда на Международния конкурс за диригенти „Карл Мария фон Вебер” (1996) в Мюнхен, Първа награда на националния конкурс на висшите музикални училища в Германия (1999) във Ваймар, наградата „Херберт фон Караян”, Представителната награда за диригенти на град Бад Хомбург (2003).

Ръководил е Камерната опера в Дрезден, бил е първи диригент и музикален ръководител на оперните театри в Рощок (1999-2002) и Хале (2002-2008). Oт 2007 до 2022 е Главен диригент на Филхармония Баден-Баден и Главен художествен ръководител на Международната лятна академия „Карл Флеш“ в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Гост-диригент е на Хамбургската Щатсопера, Комише Опер Берлин, Земперопер Дрезден, Oпера Щутгарт, Опера Лайпциг, Опера Хановер, Oпера Бремен и на над 60 оркестри в Германия.

През 2021 дирижира във Варна и в ММФ „Софийски музикални седмици“ юбилейните концерти за 75-годишнината от създаването на Държавния симфоничен оркестър във Варна, както и премиерата на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в ММФ „Варненско лято“. През 2022 е диригент- постановчик на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, първото заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на Оперния театър във Варна.