Интервю

Миряна Башева на 60 години

Творецът е човек на крайностите

◊ ЗА ПОЕТЕСАТА

Миряна Башева е една от най-талантливите наши съвременни поетеси. Но на авторката на “Булевардът”, “Безнадежден случай”, “Тежък характер” и редица други поетични шедьоври не й е много до поезия.

Не дава и интервюта, дори и на близки приятели журналисти (работи като редактор във в. ”Сега”). Отказва да го направи и в навечерието на 60-годишнината си (11.02.).

Но ако направим опит да разберем защо е така от последната й поетична книга “Не всичко тече” (2006 г.) и от едно предишно интервю с нея, нещата значително се проясняват.

Не всичко тече, се казва в нейната книга, когато не знаеш “как да дойдеш на себе си”, когато “живеем от болката”. И когато “паметта на пулса” ни вика след “дългото, димното диво безредие”. Когато увисва в несвяст всичкият свят. Когато над “всичките – шепи пръст и трева от Земята” зрее като в утробата на смъртта “тежкият дъх на свободата”. И когато само земята в часа-пик на тъмнината е “единствения успешен опит за бягство”. И когато има толкова “много пребити при отказ от опит за бягство”. Тогава “пулсът назад превърта” и животът отказва да тече, задръстен с “емболия от сподавени викове”. Не всичко тече, е лайтмотивът в книгата, но най-вече тече “единната жажда за нощ”.


◊ ИЗ ЕДНО ПРЕДИШНО ИНТЕРВЮ

- Може ли и трябва ли, Миряна, интровертният патос на твореца да се социализира и да служи на хората извън художествения свят?

- Това зависи от потребителите на художествената “стока”, казано по-пазарно. Мисля, че творецът не би трябвало да натрапва някакви ценности и принципи извън това, което е казал с творбите си. Тук изключвам тези, които се втурнаха с пълното съзнание за това, което правят в пряката политика, в медиите. Лично аз се отвращавам от правенето на политика, но мястото на творците може да бъде и във вестниците, медиите изобщо, откъдето могат да въздействат по-пряко. Имам колеги, които директно се завряха в политиката, то си е тяхна работа. Някои от тях прекрасно си вършат работата, други много се изложиха, но средно положение няма. Творецът е човек на крайностите.

- Но ако разширим понятието за твореца до това на интелигента, сигурно ще се съгласите, че той, като мозъчна клетка на обществото, трябва да прави много повече от това да влияе.


- Да, разбира се. Интелигентите са глашатаите на общественото мнение и тези, които го формират. Това са писателите, учителите, докторите, свещениците и др. Професиите им са такива, че те неминуемо формират обществения климат. Но това зависи и от темперамента им, от психичната им нагласа. Някои от тях са по-камерни и директната им социална намеса може да накърни техния вътрешен мир. Така че всичко е въпрос на избор.

- А в борбата с безразличието и апатията талантът трябва ли да има своя принос?

- Навярно върши и тази работа по някакъв начин, макар че аз, като напълно книжен човек, не зная как ни възприемат хората. Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза.

Но като цяло във въздействието на таланта трябва да се търси някакво съчетание и разумно равновесие. А в бъдеще това ще става все по-трудно, защото идващите поколения ще ставaт все по-малко книжни и все повече личностите и нравите ще се формират под влиянието на грамадните медийни компании, на електронните средства. И тогава творците може би ще се променят, без да щат, инстинктивно, и ще потърсят някакви други начини да въздействат.

- Дано това не означава, че и прелестта на книгата като най-съкровено средство за общуване няма да пребъде във времето?

- Дано. Като нерелигиозен човек или по-точно като агностик, бих казала, че не вярвам много, но силно се надявам.

- Приносът на литературата, според Вас, в днешните процеси на единение и консолидация на нацията ни?

- Това е безспорно целта, към която трябва да вървим. А литературата може да помогне, само със своите гениални представители, като Ботев и Вазов. Дай Боже да се появят и други, и те да влияят. И без да вярвам в преражданията, знам, че ако у всеки един от нас дреме по мъничко от духа на Вазов и Ботев (а това се е вляло в генетичната система на българина), българското ще избие по някакъв начин и ще надделее.

Автор: Лияна Фероли
12.03.2007 г. 12:05
Посетено: 806
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3630-miryana-basheva-na-60-godini