Интервю

Харалампи Харалампиев: Истинската свобода е в Бога

Горко на всички ни, горко, ако слепци след нас умират

◊ ВИЗИТКА

Поетът и писателят Харалампи Харалампиев е роден в Средногорието, Челопеч - слънчевото чело на планината, по неговите думи. Като истински представител на името си (произлиза от гръцкото “харос-лампос” - радостна светлина), носи със себе си светлината на радост, проникновение, духовен глад, духовно умъдряване и на надеждите за разсъмване. Точно с тази си сила присъства в поезията, за да изрече по свой богато метафоричен начин някои недоизречени неща, да извърши своето покаяние пред човешката съвест и да понесе своята за безлюбието в света, за човешката безпаметност пред прегрешенията и пред “хлебната светлина” в душите ни. Осезаемо присъства в българската литература и за да ни напомня, че всяка рана, всеки белег отвеждат право в любовта, в истината, в същинската свобода - Божествената. И това, че никой не отива в нея неосъмнал, непречистен. Автор е на 20-ина книги, между които и 10-ина детски. Един голям педагог и приятел на децата, който не щади сили все още да работи за тях.


◊ ИНТЕРВЮ С ПОЕТА

Г-н Харалампиев, около 3 март мислите и въпросите ни за свободата и нейната ефимерност стават все по-настойчиви и това е съвсем естествено. Какъв спомен от миналото пазите за нея в сърцето си?

Тази дата ме връща към моето детство, когато всички деца, пременени, излизахме, отивахме на черква, а после на училищен празник. Рецитирахме стихове за свободата и ни слагаха ленти с надпис “Отличник”.

Как покълват кълновете на свободата в душите ни?

Кълновете са заложени предварително, като слънчева закваса във всяка душа. Но, за да протече процесът на “втасването”, свободата трябва първо да се посее у дома. Ако родителите я обичат, и децата я обичат. Аз съм научен на тези неща от дядо ми, който до 15-та си година е живял под турско робство. Имал е приятели турчета, играели са заедно, след това дошли руснаците, освободили селото, а те продължили да си играят заедно.

Освобождението означава ли свобода?

Свободата е състояние на духа, а не протокол, от който се взима решение за свобода. Тя винаги има три пътя:
Първият е да се тръгне към нея, вторият - да се извоюва, а третият е да се съхрани. Ако третият го няма, първите два са излишни.

Имал ли е българинът всичките тези нагласи?

Българинът е пригоден да живее свободно. Той е създал тази земя, това място като свободен човек и продължава да го защитава. В различните времена и периоди това не е било толкова лесно. Той е губил свободата си, но въпреки това, вътре в себе си е успявал да я съхрани.

Сега отиваме към нови видове “робства” – технически, компютърни, наркотични, бюрократични…

И в тях свободата е вътрешен белег. Не може да има компютърно робство, ако ти си по-силен от компютъра. Не може да си духовно зависим, ако духът ти е извисен. И бюрокрацията не може да те съсипе, въпреки че е по-стара от човечеството. Колкото и да те поглъща, ако си свестен човек, ще изплуваш над нея.

Но преди това трябва да разчистим душите си от затлачването на цивилизацията. Как?

Ако затлачването е извършено насилствено, трябва да се премахне насилието, ако е извършено идеологически, трябва да се премахне идеологията. От общото цивилизационно затлачване обаче могат да излязат само големите и силни индивиди, а слабите се давят в него. Това е закон. Никой никого не може да извади на повърхността насила. За спасението си трябва да отдадеш непременно собствените си сили.

И не толкова е страшно, че се променяме и усъвършенстваме бавно, колкото това, че чакаме някой друг да го направи. Чакаме или да дойде отнякъде помощ, или да дойдат освободителите. Вече много пъти сме ги чакали. Идвали са и пак са си отивали. А първо някой трябва да дойде вътре в нас преди другите. Иначе няма смисъл да идват каквито и да било освободители. Когато идва свободата ни, българската интелигенция е готова да я посрещне. Тя е направила своето възрождение и тръгва да прави една държава.

Този някой друг в нас не трябва ли първо да е Бог?

Свободен е наистина само духът ни, намерил себе си в Бога. А Той винаги е бил в нас, дори и когато не сме знаели това. Винаги е правил всичко, което е необходимо, и е прощавал на всички невярващи в Него.

Вие сте преподавали религия. Смятате ли, че духовното просветление ще се превърне в основа на възпитанието?

Да, но не скоро. Нужни са столетия, за да изтрият деситилетията, нанесли вреди в това отношение. Храмът, вярата идва у бебето. Майката го носи вярваща, след това го кръщава, води го всяка неделя окъпано, облечено празнично на молитва, като му казва кое е добро, кои са истините и ценностите.

Нали затова Мойсей води народа си към Обетованата земя цели 40 години, да се забрави старото?

И не само той. И Аспарух води до тук прабългарите 40 години. Но въпреки че съм оптимист и че в това число има нещо библейско, мисля, че няма да успеем за този период.

Мястото на словото и на твореца в този процес?

Във всички епохи от развитието на цивилизацията творецът винаги е имал голямо значение. Той винаги е бил страдалец, винаги е предизвиквал промените и най-често е загивал по време на промените, изгаряйки в името на свободата. Не случайно най-светлите умове са изгаряли, за да осветяват по-нататъшното време. Така е и при нас. Много малко от големите наши поети са доживявали почтена възраст. Но точно това, че са се жертвали за другите, ги прави много велики. Творците, повече от другите, са отговорни за проглеждането на тези след тях.

Горко на всички ни, горко, ако слепци след нас умират, казвам в един мой стих. И сега, през март, със събуждането на природата, с пукването на кокичетата и на пролетните води, е най-подходящото време да се замислим за това. И не само да мислим, но и да правим нещо по въпроса.
Автор: Лияна Фероли
07.03.2007 г. 00:28
Посетено: 1743
Етикети: свобода
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3602-haralampi-haralampiev-istinskata-svoboda-e-v-boga