Интервю
Коста Цонев: Сцената ми дава сила и ме зарежда
Като апостол, проповядващ любов между хората
◊ АКТЬОРЪТ
Коста Димитров Цонев е роден на 10 юни 1929 година в София. Завършил е актьорско майсторство в ДВТУ (1952) в класа на Стефан Сърчаджиев. От 1952 започва кариерата му на актьор в театъра, киното, естрадата, радиото и телевизията.
Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на инспектор Боев, донесла му изключителна популярност, във филмите Господин Никой и Няма нищо по-хубаво от лошото време. Участва във филмите: Сватбите на Йоан-Асен, Спасението, Дом за нашите деца, Земя за прицел и др. Част от най-известните му роли са в телевизионните постановки: Дон Кихот или Човекът от Ламанча, Историята на един кон, Делото Опенхаймер и др. Има три награди за най-добра роля в киното и три за най-добра роля в театъра.
В Доходното здание на Русе Коста Цонев гостува с трупата на Великотърновския театър „Константин Кисимов” на 27 февруари 2007. Това стана повод и самият актьор да отговори на зададените му въпроси.
◊ ИНТЕРВЮ
Преди колко време сте играли в мюзикъла „Дон Кихот или човекът от Ламанча”?
Преди 40 години по телевизията.
Сега отново се завръщате към героя си, но на търновска сцена, с какви мисли и философия подхождате?
Тази роля ми е необходима.
Защо?
Както аз, така и вие сме свидетели на всичко, което става около нас, безлюбието, завистта между хората. Репликите, които произнася героят ми, до ден-днешен са съвременни. В същото време те са написани преди 400 години. Това е тъжното.
В момента сте депутат. Доколко политиката помага на театъра и театърът на политиката? Могат ли да се съвместят?
Политиката помага на театъра само финансово. Ние, които се занимаваме с изкуство, можем да наложим някои изисквания. Например искаме да върнем телевизионния театър, да има програми с възпитателен характер, хубави български филми. Това може да стане, ако има демокрация. За жалост у нас тя все още липсва.
Тогава какъв е резултатът от вашата дейност?
Ние сме като китайска капка, постигаме това, което е необходимо. Младежкият театър в София беше като разбит от атомна бомба, но сега вече е храм на Мелпомена. Представете си как действа това на хората – хубавата пиеса, прекрасната обстановка.
Вие определено искате да има любов между всички хора и да се уважават?
Да. Сега любовта се ограничава само в пари. Всеки постъпва там, където има много средства и се правят огромни компромиси. Аз съм преживял невероятни неща в живота си, от 12-годишен съм започнал да работя. Живял съм в най-трудните времена на България, може би това ме подтиква да бъда като един апостол сред хората и да проповядвам любов и разбирателство между всички. Затова, като ми предложиха ролята от Търновския театър, аз се съгласих. Репетирах на сцената в най-тежките си моменти, имах здравословни проблеми. Това е магията на театъра. Спомням си Константин Кисимов как играеше на сцената с пневмония, беше неузнавем.
Театралната сцена дава сила, тя ни зарежда. Смятам, че това става, когато изпълнявам нещо стойностно.
Вие самият за какво мечтаете? Вашият Дон Кихот има една много хубава мисъл, че животът не може без мечти.
Аз съм на 78 години. Мечтите ми са повечето битови. Като човек мечтая да живея спокойно в Бистрица, котето и кучетата да ми се радват, а съпругата ми да ме посреща весела.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
28.02.2007 г. 20:16
Етикети:
Посетено:
895
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3563-kosta-tsonev-stsenata-mi-dava-sila-i-me-zarezhda