100-годишният път на "Инстинктът" от замъка Сен Клу до Варненския театър и Двореца Евксиноград

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. пред Виолета Тончева за „Поразените“ на „Аполония“ и новия роман на Теодора Димова; за сантименталната стойност и отговорността да постави век по-късно „Инстинктът“ - първата пиеса, играна на сцената на Варненския театър; за сериозната драматургия, елегантната смесица от жанрове и връзката между разума, дълга и инстинкта; за най-младите актьори в най-старата пиеса и историко-романтичната нишка, която обосновава заснемането на фотосесията за „Инстинктът“ точно в Двореца Евксиноград.

– Преди да поговорим за дългоочакваната премиера на „Инстинктът“, нека да те попитам как Празниците на изкуствата „Аполония“ посрещнаха твоята постановка „Поразените“?

– “Аполония” е единственият български фестивал, който събира на едно място всички изкуства, a тази година програмата беше изключително богата и шарена – премиери на всякакви книги, много театрални представления, различни концерти, творчески работилници, майсторски класове, изложби. Предложенията бяха толкова много, че публиката се чувстваше разколебана какво да избере, особено ако се случеше събитията да се застъпват. Но салонът на читалище „Отец Паисий“, където играхме „Поразените“ беше пълен и представлението приключи с дълги аплодисменти.

– Прочетох възторжени отзиви във фейсбук.

– Да, наистина много хора ни поздравиха и ни писаха, което ни направи щастливи – нас и писателката Теодора Димова, която също беше там.

– Първата среща с публиката на новия ѝ роман, продължение на „Поразените“, сигурно е била не по-малко вълнуваща.

– Така беше. На тази среща в Художествената галерия на Созопол, на следващия ден след спектакъла, Теодора представи новия си, предстоящ да излезе роман „Не ви познавам“, аз прочетох подбрани от нея откъси. Тя е замислила романа като едно по-скоро смислово, а не сюжетно продължение на „Поразените“. Най-младата героиня от „Поразените“ Александра, внучката на Райна, е главна героиня в „Не ви познавам“. Беше много вълнуваща среща. Теодора Димова е една от най-обичаните съвременни български писатели, тя привлича почитатели, където и да се появи, така че и срещата на „Аполония“ с нея се превърна в откровен разговор за истините и болките в живота.

– След тези „извънварненски“ емоции отново се фокусираш върху „Инстинктът“, преди премиерата на 7 и 8 септември. Поставяш първата пиеса, играна на варненска сцена през 1921 г. – за 100 години шансът се пада само на един и това си ти...

– Тази мисъл блесна изведнъж в съзнанието ми по време на една от репетициите, дотогава тя въобще не ми беше минавала през ума. Да, за мен беше чест да поставя първата пиеса, режисирана от Стоян Бъчваров, който е играл и главната роля. Започнах работа по нея, но сантименталната стойност на цялото събитие осъзнах много по-късно. Спрях репетицията и се обърнах към колегите, хора, вие осъзнавате ли, че ние сме привилегировани от съдбата да съживим първата пиеса, с която е започнал животът на нашия театър преди един век... За минута актьорите замълчаха и всички ние си дадохме сметка колко вярно и колко отговорно е нашето представление. 

– Ще се върнеш ли към първите си впечатления от пиесата?

– Да си призная, в началото подходих резервирано, опасявайки се да не се натъкна на булеварден привкус. Толкова по-голяма бе изненадата ми, когато прочетох пиесата. Тя ме грабна със сериозната си драматургия, която смесва жанровете по толкова модерен, елегантен, ненатрапчив начин. Това пък ме накара веднага да се зачудя защо след като веднъж е стигнал до България, Анри Кистмекер не е игран и на други сцени. Освен във Варна никъде другаде не е поставян у нас, а всъщност той е изключително важен автор за френската, белгийската, за европейската култура, бил е и влиятелна обществена особа. Анри Кистмекер се оказа много благодатен автор, който допадна не само на мен, а и на младите актьори.

– Поздравления за удачната идея да подбереш най-младите актьори на Варненския театър за участие в най-старата пиеса.

– Подходът наистина сработи, въпреки огромния мост във времето. Актьорите са много креативни и изключително отдадени, което означава, че текстът им харесва. Когато текстът провокира актьорите, оттам нататък режисьорът може уверено да ги поведе в своята посока. Затова и репетиционният процес тече леко и приятно, заравяме се все по-дълбоко в пиесата.

– С „Инстинктът“ ние преоткриваме не просто първата пиеса, поставена във Варненския театър, а и културните нагласи в Европа от началото на миналия век. Има ли разлика в интерпретацията на темата за инстинктите тогава и днес?

– Не бих казал. Независимо от епохата, човек смята, че разумът би трябвало да доминира над чувствата и дългът над инстинкта, но възможно ли е инстинктът да победи и разума, и дълга... Как работи всъщност човешкото съзнание... Това са сериозни теми и те са сложени вътре в пиесата по много интересен начин.

– Характеризираш „Инстинктът“ като криминален трилър и с това съвременно жанрово определение недвусмислено насочваш към съвременния прочит и актуалността на пиесата...

– Да, Анри Кистмекер е написал криминален трилър, дори тогава да не са използвали този термин. Наред със сериозните теми в любовната интрига, „Инстинктът“ върви в леко хумористичен план, като драмата също стои. В крайна сметка всяка комедия пресъздава някаква драма и колкото по-сериозна е драмата на персонажите, толкова по-атрактивна е комедията за зрителите. В „Инстинктът“ приплъзването от жанр в жанр е зададено от самия автор. Пиесата навярно може да бъде разработена само в един жанр, но за мен това би било безинтересно. Обичам смесването на жанровете като част от съвременното изкуство, което се забавлява, смесвайки не само жанрове, а и различни изкуства. В този смисъл се надявам нашето представление да бъде смешно, атрактивно и да буди размисъл. С чиста съвест мога да кажа, че всички актьори са блестящи. Най-младите лица на нашия театър ще се представят в любопитна светлина и гарантирам, че те ще забавляват публиката през цялото време. 

– Актьорите очевидно се чувстват добре в изисканите костюми на Даниела Николчова, личи от фотосесията за „Инстинктът“ в резиденция Евксиноград. Защо Евксиноград?

– Атмосферата на това прекрасно място се родее с атмосферата на пиесата и аз съм много благодарен, че получихме позволение нашият фотограф Ангел Жечев да заснеме там фотосесия за „Инстинктът“. За някои от снимките избрахме една от най-големите забележителности на резиденцията - оригиналният фронтон на френския замък Сен Клу, който укрепва една от терасите. Замъкът, разположен на запад от Париж, бил опожарен през 1870 г. по време на Френско-пруската война, оцелял единствено красивият му фронтон. Закупен от княз Фердинанд, фронтонът бил пренесен през 1891 г. с Ориент Експрес на отделни елементи, които отново сглобили в България. Замъкът Сен Клу е имал сантиментална стойност за княза заради неговите родители принцеса Клементина Орлеанска и принц Август фон Сакс-Кобург-Гота, чиято брачна церемония се е състояла именно в замъка Сен Клу.

Освен всичко това, авторът Анри Кистмекер е уточнил още в началото на „Инстинктът“, че действието се развива в парижкото предградие Сен Клу.

– Много интригуващо историко-романтично предисловие към любовната интрига в „Инстинктът“. И за да разширя още малко историята в театрална посока, ще добавя името на арх. Никола Лазаров, автор на проекта за Варненския театър, който освен храм на изкуствата, е и една от архитектурните забележителности на града. През 1890 г. арх. Никола Лазаров и арх. Херман Майер довършват започнатата от арх. Виктор Румпелмайер главна сграда на Двореца Евксиноград, който се смята за един от най-изящните образци на архитектурата в България след Освобождението.

– Имам, значи, основание и за следващи театрални фотосесии в Евксиноград.

"ИНСТИНКТЪТ"

от Анри Кистмекер

Превод Аглика Стефанова-Олтеан
Режисура и музикална среда Стоян Радев Ге. К.
Художник Даниела Николчова
Асистент режисьор Валентина Андонова
Плакат Славяна Иванова
Фотосесия Ангел Жечев

В ролите:

Велизар Емануилов – Жан Берну
Миглена Везирова – Сесил Берну
Недялко Стефанов – Андре Берну
Христина Джурова - Терез Ложие
Станислав Кондов – Лотрике
Александра Майдавска – Берта
Константин Соколов – Пиер
Гергана Арнаудова – Пощальон

Премиера - 7, 8 септември 2022, 19.00 ч., Основна сцена

Първа премиера в 102-ия сезон на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна