Интервю

Денис Иванов: Праволинейната сценография убива драматизма

Художникът за премиерата на "Ернани" за Опера в Летния театър - Варна 2022

Денис Иванов: Праволинейната сценография убива драматизма: 1
Денис Иванов: Праволинейната сценография убива драматизма: 2
Денис Иванов: Праволинейната сценография убива драматизма: 3
Денис Иванов: Праволинейната сценография убива драматизма: 4

 

Художникът Денис Иванов разказва за работата си над премиерата на „Ернани“, продукция на Държавна опера Варна за Опера в Летния театър 2022; за необходимостта от по-агресивна сценография и изкривяване на перспективата, усилващи заложения в творбата драматизъм; за костюмите на протагонистите в стила на късния Ренесанс, модните влияния от арабския Изток и аксесоарите от пещерата на Али Баба; за сценичния костюм на Елвира, обшит с 1000 перли и кафявата ѝ сватбена рокля с кръстове; за завръщането на художника към оперното пеене.

 

– След великолепните ти костюми за премиерната постановка „Набуко“ в Опера в Летния театър, сега проектираш сценографията и костюмите и за премиерата на „Ернани“.

Благодаря за оценката на костюмите в „Набуко“. Радвам се, че ръководството на Държавна опера Варна ме покани и за „Ернани“. Веднага се сработих с режисьора Деян Прошев, който след като ми каза от какво има нужда, ми предостави пълна свобода по отношение както на декора, така и на костюмите. В сценографията ми харесва и строгата класика, и супермодернизма от типа Вера Немирова – Юлиян Табаков, но аз предпочитам минималистичната сценография. Мисля, че по-семплите и по-чисти сценографски решения въздействат повече.

– Оставят повече пространство за въображението на зрителя...

Така е. Ако трябва да опиша сценографията на „Ернани“, тя е издържана в кубистична форма, всичко е остро, с един много рязък диагонал, който подсилва драматизма. Верди създава „Ернани“ по известната драма на Виктор Юго, който като драматург много е държал на естетичната визия в театъра и има определен принос в това отношение. В изкуството на онази епоха изкривяването на перспективата е било много модерен способ, т.е. ние не виждаме сценичната кутия в нормалния ѝ вид, тя винаги е леко в ракурс. В „Ернани“ съм се постарал да направя точно това, да създам усещане, сякаш цялата публика е седнала леко встрани от сцената. Това дава един много дързък диагонал, оправдан и от многопластовия сюжет, в който има и политическа, и любовна линия, преплетени с темата за честта, както и с много други теми. Една праволинейна сценография би убила този драматизъм, така че „Ернани“ се нуждае от по-агресивна визия, която адекватно да изведе заложените внушения и да засили страстта в отношенията между героите.

– Същият принцип ли изведе в костюмите на солистите?

Да, макар че костюмите са класически, защото стъпвам върху основата на костюмите за хора и балета на „Ернани“, създадени от две големи художнички, които много уважавам – Мария Трендафилова и Лора Маринова. С респект към творчеството им, в костюмите на солистите се придържах към вложената от тях линия.

– Ако сценичният костюм трябва да насочва към основните черти на героя, характерите на всички протагонисти в „Ернани“ са доста противоречиви и това може би поставя костюмографа пред затруднението кой акцент да подчертае.  

Не бих казал, че е затруднение, по-скоро предизвикателство и любопитство да се поровиш и да проучиш обстойно биографията на тези герои. Аз съм правил вече веднъж „Ернани“, така че нейният контекст ми е много добре познат. Интересното тук е, че главният женски образ е по-различен от познатите във Вердиевия репертоар героини. Елвира е крехка и ранима, докато сопраното при Верди обикновено е силна жена, убийца и без значение точно какъв социален статус има, тя носи волеви и силен характер. В противовес на това Елвира в „Ернани“ е младо и неопитно момиче, аристократка, притисната от обстоятелствата и това поражда особен интерес към нея. Останалите герои Ернани, Гомес да Силва и Дон Карлос бих причислил към Вердиевите типажи бунтовници, борци за истината и пр.

– Обичаш да работиш с аксесоари и както виждам в „Ернани“ не си ги спестил, дори напротив.

Порових се из магазинчетата на Варна и открих истински съкровища. Влизайки онзи ден в шивашкото ателие с една голяма торба, пълна с камъни и перли, се пошегувах с колегите, че идвам директно от пещерата на Али Баба. Точно така изглеждаше (засмива се). В късния Ренесанс, където е базирана визията на спектакъла, именно тази украса е била основен елемент в костюма, повлиян силно от арабския Изток. Целият източен колорит със злато, перли, диаманти, всякакви камъни, ламè и т.н. присъства в модата както на костюмите, така и на платовете. Отвори ни се много работа, всички тези перли и камъни трябваше така да се зашият, че да не изпадат и да не създават проблеми при прането и поддръжката. На едната рокля на Елвира зашихме над 1000 перли.

– Рокля с 1000 перли ще дефилира на сцената на „Ернани“, звучи респектиращо.

Да, за Елвира проектирах общо 4 сценични костюма, различни за всяка сцена.

– Кой е любимият ти костюм?

Може би костюмът на Елвира във второ действие, в който вложих много ръчен труд, нарисувах  кръстовете по тази специална рокля за сватбата ѝ с Гомес да Силва. Бялата сватбена рокля, каквато познаваме днес, тогава не е съществувала. Булките са се обличали предимно в светли и ярки тонове, но тук аз облякох Елвира в потискащо кафяво, за да покажа страданието на героинята, на която е наложен брак с много по-възрастния от нея Гомес да Силва, неин чичо. Костюмът трябва да помогне на артиста да влезе в състоянието на героя, да бъде отражение на неговите преживявания и да ги внуши на публиката, за да се получи онзи мост между сцената и залата, който прави изкуството истинско.

– Последен въпрос. Съжалява ли художникът Денис Иванов, че не се занимава с оперно пеене?

Дълго време съжалявах, но откакто пропях отново, вече не съжалявам (засмива се). Миналия сезон дебютирах в една хубава голяма роля, сега през новия сезон ще играя Пруние в „Лястовичката“ от Пучини, един харизматичен и ексцентричен поет и макар това да е втората тенорова роля в спектакъла, той има повече за пеене от протагониста. Ролята е интересна, актьорски много раздвижена, а и музикантски е сложна, Пучини никога не е лесен. Очакват ме още няколко нови роли, така че завръщането на оперната сцена продължава.

– И ще се оставиш някой друг костюмограф да те облече?

О, да, определено ще ми бъде приятно (засмива се).

– Желая ти успех и на двете поприща!

 

 

"ЕРНАНИ"

 Опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Виктор Юго

Диригент Григор Паликаров
Режисьор Деян Прошев
Сценография Денис Иванов
Костюмография Денис Иванов, Лора Маринова, Мария Трендафилова
Хореография Светлана Тоншева
Диригент на хора Цветан Крумов

Плакат Славяна Иванова

В ролите:

. ЕРНАНИ - Иван Момиров
. ЕЛВИРА - Сузана Бранкини
. ГОМЕС ДА СИЛВА - Деян Вачков
. ДОН КАРЛОС - Пламен Димитров
. ДОН РИКАРДО – Пламен Райков
. ЯГО – Петър Петров
. ДЖОВАНА – Благовеста Статева

Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Концертмайстор Красимир Щерев. Помощник режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

 

 

Роден в Стара Загора през 1990 г., ДЕНИС ИВАНОВ завършва Музикалното училище в родния си град със специалностите пиано и класическо пеене. Завършва класическо пеене в НМА "Проф. П. Владигеров" с магистърска степен през 2014 г. и дебютира на оперната сцена като гост солист на Старозагорската опера.

Операта му открива света на сценографията, костюмите и художественото осветление, към който той проявява афинитет още през ученическите си години, когато се учи да шие и крои в шивашко ателие. През 2020 г. завършва с магистърска степен НХА със специалност Сценография и костюмография за музикален театър при проф. Светослав Кокалов. Работи също с доц. Марина Райчинова, проф. Васил Рокоманов и Петя Боюкова. Своя дебют като сценограф прави през 2015 г. в Стара Загора, а от 2020 г. е на свободна практика.

Работи с изявени режисьори и диригенти в постановки на Националния музикален театър София, оперните театри в Русе, Бургас и Стара Загора. През 2022 г. дебютира и на варненската оперна сцена в премиерните постановки за Опера в Летния театър: „Набуко“ - като костюмограф и „Ернани“ – като сценограф и костюмограф.

Има подписани договори за две години напред с театри в страната, както и за гастроли в Букурещ (Румъния), Ла Коруня (Испания), Пиза (Италия) и др.

 

 

 

Автор: Виолета Тончева
05.08.2022 г. 11:05
Посетено: 952
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/35192-denis-ivanov-pravolineynata-stsenografiya-ubiva-dramatizma