Певицата Моника Методиева - за предизвикателствата пред незрящите артисти

“Аз съм едно амбициозно момиче, цялото момиче е в музика и изкуство. Цялата съм едно изкуство."

  –  Как дойде музиката в твоя свят? 

–  Съвсем естествено. Аз самата никога не съм очаквала и не съм си представяла като малка, че ще съм певица, че ще свиря на пиано. Просто когато отидох в училище започнах да пея във вокална група, започнах да свиря на пиано. Първоначално, на първия урок, на който отидох по пиано, казах, че това е много трудно, че аз никога няма да отида пак и така после до 12. клас не спрях. Та, музиката съвсем някак си естествено, плавно се нанесе в живота ми. 

  –  Сега не можеш без нея?

–  Колкото и клиширано да звучи, без музика не мога. 

  –  Опиши ми един твой ден? 

–  Буквално ли?

  –  Да, да видим мястото на музиката в него.

–  Ставам, непрекъснато в главата ми се върти някаква песен, мелодия, нещо си тананикам. Ставам, оправям се, извеждам си кучето. През това време, нали уточнихме, че се върти музика в главата ми. По някое време сутрин, ако имам достатъчно време си пускам музика лекичко, нещо да ми звучи и да прекарам малко време с музиката, защото после ежедневието като ме хване и нямам много опции да съм си само с нея. Ако имам време си пускам музичка. Ежедневните сутрешни неща, които прави всеки човек, излизам навън, върша си задачите за деня. След това се прибирам вкъщи. Иска ми се много често да посвиря, да потворя, но напоследък ме притеснява, че много малко творя. Някак си преди свирех повече, пеех повече. Сега свиря 20-30 минути, не знам какво се дължи това, започвам да се притеснявам сериозно защото това не е моята същност. 

  –  Какво ти изяжда времето?

–  Имам чувство, че съм се захванала с много неща и това ми изяжда от времето  и от енергията, която ми трябва за музиката и за да творя. 

  –  А коя е песента, която ти се върти в главата днес?

–  Ами тя песента от няколко дни е една и съща. Голямо вълнение, защото сега ще излезе една песен по моя музика, текстът не е мой, тя е в латино стил, та тя ми се върти в главата - “Две съдби на колело”.

  –  Как се появи музиката на песента? Първо текстът? Или първо пишеш музиката и после се появява текстът?

–  На мен ми беше първо текстът даден, така ми е по-лесно на мен самата, текстът ми беше даден и аз написах музиката. Писала съм и други песни, но някак си за тази песен ми дойде най-бързо вдъхновението за мелодията.

  –  Тя звучи като летен хит!

–  Да, точно така звучи и аранжиментът между другото…

  –  Защо избра да работиш в група, а не солово, както толкова твои колеги? 

–  Аз не съм по това - да съм само аз център на вниманието, това не ми носи удоволствие. Даже много хора ми казват - ти сигурно си влязла в Консерваторията, за да ставаш известна певица. Ами не, всъщност аз влязох в Консерваторията, за да мога да взема максимума от там и след това да го предавам на деца. Това е моята мисия, това е, което си представям, че ще правя, а това, че пиша песни и си издавам някакви неща - то е за мое си удоволствие. 

  –  В ежедневието случвало ли ти се е да те дискриминират? 

–  Дискриминация - силно казано…

  –  Да не те разбират…

–  Да не ме разбират, да - случвало ми се е. Случвало ми се е да ме подминават някакви хора, аз като питам за нещо и те си продължават по пътя и много помагат. Сега въпросът е, че не винаги хората знаят как да помогнат, но то няма как, те не общуват всеки ден с незрящи, затова сме ние, за да им кажем. 

  –  А ако трябва да кажеш няколко основни правила, които да научат нашите зрители как да общуват с незрящи - какво би включила вътре?

–  Първо - не се страхувайте. Хората не трябва да се страхуват от нас, ние само имаме проблем със зрението, или поне в повечето случаи. Не се страхувайте, с нас може да се общува напълно нормално. 

Второ - първо попитайте дали човекът има нужда от помощ, не тръгвайте самосиндикално да му помагате, защото той може да няма нужда от помощ. Може вие да го разсейвате. Например, ако той следва определен маршрут и вие тръгнете да му помагате и го заведете в друга посока, това може да го обърка. 

И третото нещо е, когато той ви каже че има нужда от помощ просто го попитайте - как ви е удобно да ви хвана. На мен ми се е случвало буквално - хващат ме под мишницата, вдигат ме във въздуха и тръгваме нанякъде, и аз казвам - ама извинете, може ли да стъпя на земята? 

Това са трите основни неща, които са необходими. И когато видите сляп човек не го съжалявайте. Ние, както много хора, сме постигнали целите си и мечтите. Справяме се в ежедневието си не по зле от зрящите хора, така че няма място за съжаление,  мисля, че има страшно много неща, за които да съжаляваме, за да съжаляваме слепите. Защото ми се е случвало вървя си и някой каже - горкото момиче. Това е много унизително. Просто не го правете - гледайте на нас като нормални, хора, знам,че отстрани изглежда много лошо, че някой не вижда, но всъщност знаете ли какво е яко да си сляп? 

  –  Кои са най-хубавите неща в това твое пространство на тъмнина, но и вътрешна светлина?

–  Много ми харесва, че не виждам някакви грозотии - как са хвърлени боклуци по земята, как са разрушени някакви сгради и са порутени. Много ми харесва, че не ги виждам тези неща. Това не означава, че понякога не настъпвам някакви неща, но повечето боклуци не ги виждам. Иначе аз много обичам да усещам аромати. Минавам, усещам и анализирам. Минава някой и си казвам - ох, какъв хубав парфюм или тук мирише на прах, значи има магазин за перилни препарати. Просто обичам да чета по ароматите, някак си когато зрението ти не е основната ти информация, която получаваш от света, съвсем естествено е другите ти сетива да ти дават това, от което имаш нужда.

  –  Поговорихме за музиката, но какво е мястото на театъра? Как той  влезе в живота ти?

–  Театърът е нещо, което също от много малка е било част от живота ми, идвало е нещо, заминавало си е, после е идвало друго нещо и то си е заминавало, но не е оставало трайно в съзнанието ми. Докато когато бях мисля, че 12. клас, участвах в един проект - социален експеримент без граници и попаднах тук в Алма Алтер и си казах, тия хора много са готини, то въобще какво съм правила до сега. И стана така, че с един от актьорите направихме дует и на едно от представленията си го изпяхме, обаче аз просто викам - добре, хубаво ще си изпеем дуета, но до там. Не съм очаквала, че ще се стекат така нещата, че след представлението да ме поканят да стана част от трупата на Алма Алтер. Как да кажа - Алма Алтер ме изгради като личност, аз преди бях много по свита, много по затворена, Алма Алтер ме изгради като голям човек, смятам. В Алма Алтер имах роли, в които само съм си мечтала да играя. В 12. клас ходихме да гледаме "Хамлет" в Народния театър и аз казвам “Боже, как искам да изиграя Офелия” И ето! В Алма Алтер стана, изиграх Офелия, никога няма да я забравя тази роля. И това беше най-голямото предизвикателство за мен, защото Офелия изобщо не е лесна роля и благодаря на Господина, на Николай Георгиев, че ми даде тази възможност да изиграя Офелия. Това доказва, че когато имаш силно желание, нещата се сбъдват. Алма Алтер е една голяма школа, наистина.

  –  А какъв би бил твоя вътрешен монолог на Офелия? Ако трябва ти, с твои думи, да кажеш така, както ти я усещаш с две три изречения… твоята Офелия?

–  Красотата ли е любовта или любовта е красотата?

  –  Какъв е отговорът на красавицата, от Красавицата и звяра на този въпрос на Офелия?

–  Аз мисля, че красотата е в любовта. Тя е… Но аз не говоря за физическата красота, ясно е, че мен тази красота не ме интересува, така че аз мисля, че любовта може да бъде много красива и от нас единствено се изисква да и се отдадем и да си я създадем такава, красива любов. 

* * *

Проектът "Културни маршрути за всички" се осъществява с финансовата подкрепа по програма Едногодишен грант на Национален Фонд Култура.