Интервю

Аниезе Галенци дебютира в "Любовен еликсир" в Старозагорската опера

Победителката в Прослушването на Метрополитън опера e в ролята на Адина

Аниезе Галенци дебютира в "Любовен еликсир" в Старозагорската опера: 1
Аниезе Галенци дебютира в "Любовен еликсир" в Старозагорската опера: 2
Аниезе Галенци дебютира в "Любовен еликсир" в Старозагорската опера: 3

 

На 5 април от 19.00 часа Държавна опера Стара Загора ще представи жизнерадостния спектакъл на операта на Гаетано Доницети „Любовен еликсир". Постановката е на режисьора Нина Найденова (премиера 2008 година). Сценографията и костюмите са на Мария Диманова, хореографията е на Боряна Сечанова, възстановка Славчо Николов, възстановка балет Пенка Димитров. Спектакъла ще дирижира носителката на втора награда от Международния конкурс за оперни диригенти BLUE DANUBE/BELA BARTOK Джулия Круз Карселер от Испания.

В ролята на Адина ще дебютира Аниезе Галенци от Италия, която в момента живее в САЩ. Тенорът Николай Моцов ще се превъплъти в една от своите коронни роли – на Неморино, която винаги изпълнява с огромно удоволствие. Баритонът Иван Кабамитов ще бъде в ролята на Белкоре, Евгений Арабаджиев – в ролята на доктора-измамник Дулкамара, а младата Анастасия Алтухова – ще бъде в ролята на Джанета. Участват още Александър Желев, Илко Каменов, Милен Денев, хор, балет и оркестъра на Държавна опера Стара Загора.

Разговаряме със сопраното Аниезе Галенци, която ще направи своя мечтан дебют в ролята на Адина от операта „Любовен еликсир" на старозагорска сцена. Вълнението на певицата е голямо, но тя се чувства прекрасно в България и не спира да залива социалните мрежи със своите възторжени впечатления. Аниезе Галенци е позитивна, чувства се готова за новото творческо предизвикателство, очарована е от театъра, от колегите си, от интересната съвременна трактовка на сюжета на операта в спектакъла. Очаква с нетърпение своя сценичен дебют, за който се е готвила години и смята, че тази роля ѝ позволява да разгърне напълно своя певчески и артистичен талант.  Успехът ѝ в надпреварата за млади оперни певци в Прослушването на Метрополитън опера ѝ дава куража и самочувствието да стъпи с още по-голяма увереност на професионална сцена и да продължи да се цели високо.

       – Кога реши да се занимаваш с музика? Има ли в семейството ти музикант? Кой беше човекът, който те подкрепи и насочи към пеенето?

Родена съм в Мачерата, атрактивен средновековен град в центъра на Италия, известен на оперната общност със своята Arena Sferisterio, двувековна неокласическа сграда, която прилича на римска арена и сега е мястото, където се провежда един от най-популярните италиански оперни фестивали. Майка ми пееше в общинския хор в малкото близко градче Урбисаля. Мога да кажа, че нейната огромна страст към музиката, и особено към операта, беше основният крайъгълен камък в насърчаването на обучението ми по пеене веднага щом талантът ми се прояви. Пеенето винаги е било част от мен от двегодишна възраст, когато пеех всяка песен от всеки филм, който гледах. Не мога да благодаря достатъчно на родителите си, че ме подкрепяха толкова много още от най-ранна детска възраст.

       – Твоят път като певица започна от...?

От дете пеенето беше естествена част от моята личност до степен, че хората често ме караха да пея на различни официални тържества, макар  че бях само на девет години. Тъй като майка ми беше хористка, тя винаги ме водеше със себе си на репетиции и просто като слушах тези хармонии и мелодии, веднага разбрах в много млада възраст, че пеенето ще бъде моя житейски избор и ми е съдено то да се превърне в моята професия.

       Къде живееш и как една италианка се озова в САЩ?

В момента живея в Лос Анжелис. Имах неочакваната възможност да опозная друга култура с всичките й нюанси и я използвах. Наистина обичам страната си (Италия) и мястото, където живея. Но аз съм любопитна. Обичам да експериментирам и в Лос Анжелис се потопих в по-разнообразна и културно отзивчива среда, където моите роли могат да бъдат възприемани и разбрани от нова гледна точка. Мисля, че САЩ е идеалното място, където може да се прави опера в еклектична атмосфера, която приветства експериментите и нестандартни интерпретации във всички артистични изяви, дори и в такива изкуства с отдавна установени традиции като операта.

       Кой от твоите учители е допринесъл най-много за твоето развитие като певица? На какво те е научил?

Тук има твърде много влияния за споменаване, и толкова много хора, на които съм благодарна, когато става въпрос за развитието ми като певица досега. Освен всички учители по пеене, които имах - всички те са много ценни за мен и всички ме научиха на нещо, онези, на които се чувствам най-задължена, несъмнено са общинският  хор, в който израснах, майка ми и моята учителка по пеене Дайан Кечи. Общинският хор ме научи как да бъда отдадена и дисциплинирана. Майка ми винаги е била най-силният мотиватор в живота ми. Моят най-истински учител бе невероятно проницателен за моя потенциал и непрекъснато работеше с мен за постепенното му довеждане до неговия връх – особено по време на пандемията. Тя беше единствената ми светлина както като учител, така и от човешка гледна точка. И накрая, бих била небрежна, ако не спомена значението на Анна Нетребко, Лизет Оропеса и Роза Феола като мои образци. Прекарах години, слушайки ги и се опитвах да взема по малко от всяка от тях. Очарована съм от това как използват гласа си и как се представят на сцената и се надявам някой ден да мога да оформя таланта си в подобни посоки.

       – С коя роля и къде дебютира на сцена?

Считам ролята на Сузана от „Сватбата на Фигаро" като мой вълнуващ и запомнящ се  дебют в операта, въпреки че това беше спектакъл, организиран във Фермо от моята консерватория и отворен за публика. Освен това бях ангажирана да играя за първи път в ролята на Микаела в „Кармен" през 2018 като част от оперния сезон на Theatre of Porto San Giorgio.

       – Какви качества днес трябва да притежава един оперен певец?

Освен желанието и решимостта да работи с гласа си доста часове седмично, което е базата за успеха на сцената, вярвам, че истинските основни качества на съвременния оперен певец са забележително ниво на интелигентност и постоянство. Може да изглеждат  умения, които нямат много общо с операта сама по себе си, тъй като по принцип може да има нужда от тях и в много други изкуства. И не само в изкуствата. Но! Операта има уникални характеристики, които правят тези качества буквално незаменими. Ако оперният певец не е способен наистина да „разбере" дълбоката психология на героя, литературните нюанси на либретото и най-важното как да ги дешифрира и канализира, качеството на неговия глас и вокалната му техника в крайна сметка ще се окажат малко използвани. Колкото до постоянството, имам предвид именно трайната готовност на певеца да работи върху усъвършенстването на своето пеене и изпълнение, за да постигне перфектния баланс между естественото и придобитото – и не само упоритостта, от която със сигурност се нуждае, за да преодолее и многото отхвърляния, които вероятно ще срещне в многобройните прослушвания.

       – На какво те научиха конкурсите и с какво ти помогнаха в твоето развитие като артист?

Всеки път, когато се подготвям за прослушване или за конкурс, приемам това като възможност да работя върху себе си не само като певица, но и като човек, разбиращ ролята си на посланик на музиката, която ще изпълнявам. До известна степен, ако е възможно, се опитвам да забравя за последиците от прослушването и контекста като цяло. Силно вярвам, че изпълнителят трябва да бъде в услуга на музиката, а не обратното. Следователно това, което се опитвам да предложа, не е най-доброто „аз" като певец, а най-доброто музикално изпълнение, което някой може да постигне в конкретния формат, предписан от прослушването. Понякога имам чувството, че всички правила са нещо като пречка, тъй като има някои конкурси, които бих повтаряла отново и отново, само за да усъвършенствам качеството на представянето си.

       – В своята биография отбелязваш различни методи и предизвикателства, които включват работа върху концентрацията, върху пластиката, върху познанието и усъвършенстването не само на твоите певчески умения, но да овладяваш движението на тялото, да управляваш своята психическа устойчивост и т.н. До каква степен това е важно днес за артиста?

Психологическото и физическото равновесие не е страничен аспект на нашата професия, по-скоро е основна предпоставка. Грижата за нашето тяло и нашето психическо здраве е от изключителна важност, защото нашата певческа изява е пряк резултат от такава предпоставка. Ако приемем, че едно представление не може да се случи внезапно като обикновена еманация на някаква вродена гениалност, но че талантът ни трябва да премине през процеса на насочване към най-добрия резултат, тогава със сигурност разбираме как нашето тяло и ум трябва да бъдат подготвени за изпълнението, както и нашите специални вокални умения. Изкуството не е там, за да „тече" през нас като личност, по-скоро е въпрос на дисциплиниране на себе си като личност, така че изкуството да може да се прояви и да разцъфва в цялата си красота от хармоничното напрежение между нашите ум и тяло.

       – Как чувстваш ролята на Адина и смяташ ли, че шансът, който ти се дава да дебютираш в България идва навреме?

Мисля, че идва в много добър момент, тъй като считам, че гласът ми е почти напълно развит или поне е достигнал ниво, с което се чувствам свободно и комфортно. Също така чувствам, че ролята на Адина е особено благоприятна за изразяването на себе си и най-накрая да разгърна гласа си като многобагрен оперен инструмент. Героинята  ми е силно искряща, като същевременно поддържа пълната гама от лирични нюанси. Тъй като дебютирам  в България, не мога да бъда по-почетена и развълнувана. Откакто ми предложиха тази роля, чета за българското оперно изкуство, дългогодишната му традиция от най-висока класа и неговите певци. Не бих могла  да мечтая за по-добра възможност.

       – С кого подготвяш своите роли?

Обичам да си сътруднича с различни хора и различни професионалисти. Ролите винаги се появяват като комбинация от множество гледни точки, от вокалния педагог през оперния диригент до режисьора и така нататък. През последните години обикновено подготвям ролите си с моя учител по пеене и моя пианист.

       – Била си на много майсторски класове на оперни величия. Какво ти дава на теб лично срещата с тези артисти?

Тези събития предоставят безценни възможности и изводи на всяко ниво, които се оказват полезни както за професионалното, така и за личностното израстване. Не говоря изключително за техническите насоки по време на работата в Майсторските класове, а по-скоро за възможността да надникнем в натрупания опит на майсторите, техния живот и кариера. Въпреки че техният професионален опит е натрупан във времена, в които нещата може да изглеждат  различни от настоящата оперна среда, тези хора имат толкова много да предложат на днешния амбициозен артист по отношение на съвети, експертен опит, насърчение и мотивация.

       – Какво още ти предстои и за какво мечтае Аниезе Галенци?

Както споменах, чувствам, че мога да приема предизвикателствата на голяма кариера в оперното изкуство. Планирам да прекарвам времето си в участие в конкурси, кастинги  и като цяло да търся възможности да тествам таланта и решителността си спрямо изискванията на професионалното изкуство от най-високо ниво. Считам пеенето като истинска привилегия в предаването на емоционална ангажираност към публиката чрез нещо толкова интимно като собствения глас. Но същевременно също така силно чувствам нещо, което някой вече е нарекъл „дългът на гения", осмислен като вътрешен етичен и естетически стремеж да допринеса с нещо уникално за тази прекрасна форма на човешко изразяване. Само с няколко думи бих казала, че мечтата на Аниезе Галенци е да стане сопран, който може да промени оперното изкуство на нашето време.

 

Аниезе Галенци завършва през 2016 година с отличие Консерваторията „Д. Б. Перголези" – Фермо, Италия. Защитава бакалавърска степен в Калифорнийския държавен университет (2020). Участва в майсторските класове на Елизабет Норберг-Шулц (2018), на Ан Балц, Светла Василева, Леоне Маджера, Стефано Вициоли, на баритона Род Гилфри (2021). Активен участник под ръководството на диригента Джовани Батиста Ригон и режисьора Чезаре Скартон в проекта „РосиниЛаб", организиран от Академия Филармоника Романа и спонсориран от Фондация „Росини", в сътрудничество с Националната Академия „Санта Чечилия", Рим, Италия, 2019.

Талантливата певица има в репертоара си ключовите за нейния лирико-колоратурен сопран роли като Кларина от „Брачната полица" на Росини, Памина от „Вълшебната флейта", Церлина от „Дон Жуан" на Моцарт, Мюзета от „Бохеми", Жулиета от „Ромео и Жулиета" и др. Изпълнява соловите сопранови партии в кантатно-ораториални творби: „Магнификат" и „Глория" на Вивалди, „Стабат Матер" на Росини и на Перголези, „Те деум" на Шарпантие и др., участва в солови и камерни концерти в Италия, Франция, САЩ. Полуфиналист в IХ Международен оперен конкурс „Анита Черкуети" 2019, финалист в първото издание на Националния конкурс Voce d'Angelo 2017, Първо място в конкурса за певци I Solisti dell’Orchestra 2016.
 

 

Автор: Сийка Лапачка
04.05.2022 г. 13:27
Посетено: 312
Етикети: Гаетано Доницети, дебют, Държавна опера Стара Загора, Нина Найденова, Сийка Лапачка, интервю, „Любовен еликсир", Круз Карселер, Аниезе Галенци
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/34610-anieze-galentsi-debyutira-v-lyuboven-eliksir-v-starozagorskata-opera