Сопраното Симона Кодева: „Няма нищо случайно и нищо напразно, нещата се случват в най-подходящия момент!"

Симона Кодева е сред най-новото звездно попълнение на солистичния състав на Държавна опера Стара Загора. През март старозагорци видяха очарователното сопрано в ролята на Мюзета от операта „Бохеми", а на 15 април Симона Кодева ще бъде за първи път в ролята на Лучия ди Ламермур от едноименната опера на Гаетано Доницети. Очакван от певицата дебют, за който се готви още от студентските години. На сцената на Старозагорската опера Симона Кодева ще си партнира с китайския тенор Це Сонг, който ще дебютира в ролята на Едгардо. Великолепният баритон Валери Турманов ще се превъплъти в една от най-силните за певеца роли – на брата на Лучия Енрико Аштън, а Раймондо ще бъде световният бас Юлиан Константинов.

Участват още Георги Динев (Артуро), Стоян Буюклиев (за първи път като Нормано), Тереза Бракалова (за първи път като Алиса), оркестър, хор, Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера Стара Загора, Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур". Диригент Ивайло Кринчев, режисьор Огнян Драганов. Хормайстор Младен Станев.

Разговаряме със Симона Кодева в паузата на интензивните репетиции на спектакъла на операта „Лучия ди Ламермур", непосредствено преди нейния бленуван дебют в ролята на Лучия. Връщаме я към началото и тя охотно си спомня за своите първи срещи с музиката и нейните първи учители, чиито съвети винаги ще следва:

„Занимавам се с пеене от ранна детска възраст. Моята баба откри таланта ми, когато бях в трети клас и ме записа в детския хор, ръководен от Милка Стоева в Бургас. Там бях цели 10 години, имахме много участия в конкурси, включително и международни, работехме и със симфоничен оркестър, имахме много концерти. Не съм учила в музикално училище и ми бяха трудни солфежът и пеенето по ноти. А и като цяло - да си призная, не бях влюбена в операта и класическата музика. Като млад човек, който иска да постигне успех с възможно най-малко усилия, ми се стори интересно да съм оперна певица, защото имам глас, артистична съм... Уви, заблудих се много сериозно – избрах най-трудния път, всъщност! Най-първият ми учител, който ме насочи към класическото пеене (защото се колебаех между него и италианската филология), се казва Мария Ангелова. За съжаление тя наскоро почина, беше дългогодишна солистка на Операта в Бургас, изключителен висок сопран, като мен. Тя ми даде първите  насоки в пеенето, първите уроци получих от нея. След това ме пое моята педагожка в Консерваторията проф. Благовеста Карнобатлова, от която  също съм получила едни от най-ценните съвети за професията. Един от тях получих още в първи курс. Тогава с някои мои състудентки искахме да се „пуснем в дълбоката вода" – в арии, които са познати, по-тежки от нашите възможности и възраст. Та тогава Благовеста Карнобатлова каза: „Вие какво си мислите, че по време на вашето следване ще станете певици?! Вие ще можете да се наречете певици най-малко след 10 години". Ние се спогледахме, с недоверие посрещнахме тези думи. Сега обаче знам, че беше права и дори 10 години са малко за една оперна певица да се утвърди и изгради на едно високо професионално ниво."

      – Кога разбра, че пеенето е твоето бъдеще?

– Аз малко на инат кандидатствах в Консерваторията. Първата година не ме приеха, защото се готвих само 2-3 месеца по солфеж, история на музиката, а това е много кратък период. Скъсаха ме на изпита по солфеж и у мен се появи „спортна злоба", упорство, инат – непременно да се занимавам с оперно изкуство и да стана много добра оперна певица. Беше ми много трудно през първите години да компенсирам това, което се учи в музикалните училища. Когато видях в Консерваторията, че нещата не са толкова лесни, започнах много да се интересувам от пеене, да слушам много записи, не пропускахме спектакъл в Софийската опера. Друг ценен съвет на моята професорка Благовеста Карнобатлова беше да слушаме много класическа музика, симфонична музика, защото това много възпитава и гради вкуса на един изпълнител. Правя го и до днес.

      – Години наред си търсена като изпълнител за ролята на  Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта" на Моцарт. Как усещаш тази изумително трудна роля и как тя се превърна в твоята визитна картичка?

– Поласкана съм, че определят този персонаж като емблематичен за мен. Това е много труден образ, виртуозно пеене, изградих го с дълъг и упорит труд. Когато ме одобриха да бъда една от Цариците на нощта в Софийската опера, готвих тази партия в продължение на 6 месеца много обстойно и последователно, с ежедневна работа. Човекът, който ми помогна да почувствам този образ като „ръкавичка", беше Маестро Борис Спасов. С него сме работили фраза по фраза, запозна ме със спецификата на този стил, с Ирина Щиглич работихме върху произношението, а музикално изработих партията с Вяра Шуперлиева. С този екип, с когото работих, нямаше как да не се получи добър резултат. Чувствам много „своя" тази роля, безкрайно удобно и комфортно ми е и я изпълнявам с огромно удоволствие.

      – Съдбата ти поднесе един нестандартен подарък, благодарение на голямата Христина Ангелакова –  музикално-театралния спектакъл „Моцарт и Салиери", където си и певица, и актриса и си партнираш с двама от най-големите актьори на съвременния български театър Калин Врачански и Асен Блатечки, както и с изключителните Владимир Зомбори и Христо Пъдев. Какво ти даде този спектакъл и какви бяха препятствията, които трябваше да преодолееш? Лесно ли се сработи с актьорите? А с театралния режисьор в лицето на Бина Харалампиева? Тя отначало не беше във възторг от актьорските умения на певците, но след премиерата на „Моцарт и Салиери" не спираше да говори за теб и повтаряше: „Това момиче има ангелски глас. Давайте му работа!"

– Този спектакъл остави незабравим спомен в моя живот и моята кариера. Изключително съм благодарна на Маестра Ангелакова, че избра мен да изпълня ролята на Констанца, жената на Моцарт. С актьорите работих изключително приятно и лесно, те са невероятно земни и преди всичко хора и много ми помагаха. Задачата ми определено беше трудна – да пея и да играя, защото на сцената бях с известни артисти и трябваше да съм на тяхното ниво. Калин Врачански беше ходил на уроци по пеене! Ясно е какво се очакваше от мен. Работата ми с Бина Харалампиева не беше никак лека. Нейните изисквания от самото начало бяха много високи към мен. Тя по никакъв начин не отстъпваше, не правеше компромис, че аз не съм театрален актьор. Трудно ми беше да спазвам всичките и препоръки и изисквания, беше доста критична към мен. На моменти губих надежда, губих вяра в себе си, много от нещата ми бяха чужди, това беше първия драматичен образ, който правех на сцената, дотогава бях играла само комични роли и типажи. Не ми беше никак лесно, но се радвам, че в крайна сметка успях до голяма степен да изпълня задачите на режисьора и че се получи един впечатляващ спектакъл. Наградата за мен бяха отзивите, които ме поставиха на сцената наравно с останалите актьори!

      – Твоята кариера се движи непрекъснато зигзагообразно – вършиш си честно работата, но това невинаги ти дава удовлетворението към което се стремиш. Трябва ли артистът да бъде смирен и търпелив? Минавало ли ти е през ума да се откажеш? И как убеди себе си да продължиш?

– Не съм станала лесно певица. През годините положих неимоверен труд, усилия, постоянство, много гледане на постановки и слушане на различни певци. Извървях един много дълъг и тежък път, за да стана това, което съм. И продължавам да се уча... През годините много пъти ми е идвало да се откажа, дори още в Консерваторията. Но упорството и вярата ми помагат, а и аз не се предавам, не отстъпвам лесно, много съм упорита и когато се амбицирам да постигна нещо, го правя на всяка цена, колкото и време да отнеме това. Вярвам, че за всяко нещо ще дойде точния момент и ще бъде в точното време. Ние, изпълнителите, трябва да бъдем търпеливи, да имаме вярата в себе си и неминуемо нещата се получават, нещата се случват.

      – Преди 2 години ти се наложи да „спасиш" спектакъла на операта „Бохеми" в Старозагорската опера в ролята на Мюзета – поради заболяване на солист. И ти прие, а не беше пяла тази роля много години. Това е голям стрес за артиста, но ти го направи, и то успешно.

– Не бях пяла Мюзета от 2006 г., когато се случи това през 2020 г. Това са 14 години и трябваше само за един ден отново да си я припомня и да изляза в спектакъла на следващия ден. Беше много голям стрес, първоначално аз отказах, но после размислих и приех. Като пътувах към Стара Загора, веднага си пуснах записа, започнах да си припомням заглавието...Хубавото беше, че когато съм учила ролята преди години, съм я учила много обстойно, за сравнително дълъг период от време – фраза по фраза и всичко е останало в съзнанието ми. Правила съм тази партия с Вяра Шуперлиева. Та трудът ми тогава и усилията не са били напразни, защото си възстанових партията бързо и успешно. Беше 22 януари 2020 г., когато Огнян Драганов ми се обади и каза: „Симона, ти ще пееш скоро тук (бях спечелила награда от майсторския клас на Веселина Кацарова да пея в ролята на Неда в спектакъла на операта „Палячи" през февруари), защо не дойдеш да участваш в „Бохеми", имаме болен артист?" А това е Пучини! Певецът не само трябва да знае своите реплики, но трябва да знае репликите и на останалите герои, защото са много навързани, встъпленията на моменти са доста трудни...Но се получи! Рискът си заслужаваше.

      – Работата в драматично-музикалния театър превърна ли те в певица-актриса? И това помага ли на сцената в оперния спектакъл?

– Да, безспорно помага. Докато в операта на преден план е пеенето, красивото звукоизвличане, красивият глас, в един музикален театър играта е на преден план и изразното средство е освен пеенето, и говорът. Успях до голяма степен да ограмотя тялото си – да бъде адекватно на всяка една ситуация, изразните средства на тялото да бъдат много по-ярки, експресивни и изразителни и не само да говоря с гласа си, а и с тялото си, да реагирам на всяка ситуация много бързо, да имам по-голяма концентрация на поведението на тялото и умения да го владея."

      – Какъв е твоят работен ден? Знаем, че певецът е като спортистите – всеки ден трябва да пее, за да се поддържа във форма. Имаш ли човек/хора  – другото „ухо", което да следи твоята вокална стабилност и музикална естетика?

– Да, ние певците сме като спортистите, трябва ежедневно да поддържаме своя певчески апарат. Аз съм си професор и педагог на себе си от много години. В един момент реших, че трябва да приключа с уроците и да разчитам на себе си. Последно бях преди 2 години на майсторски клас, за да си „сверя часовника", да чуя чуждо мнение на какво ниво съм, как се справям, как водя гласа. Много ми помогна, беше изключително полезна работата ми с Веселина Кацарова - да донаредя пъзела, защото всеки един певец изгражда с течение на времето своя вкус, естетика и разбиране що е то правилно гласоводене. Записвам се постоянно, когато работя и това много ми помага.

       – Предстои ти дебют в ролята на Лучия. Колко време се готвиш за този дебют? Какво е по-различното и много специалното в тази роля? Чувстваш ли я вече твоя или времето трябва да покаже...

– Категорично - времето трябва да покаже. За една роля може да се каже, че е „станала" за един певец, когато се изпее поне 4-5 пъти на сцена. Определено чувствам ролята на Лучия като своя, мисля че вече съм узряла за нея, изцяло е в моите възможности – актьорски и певчески. И ще се забавлявам. Аз съм стигнала вече на това ниво от своето развитие и осъзнаване като изпълнител, че излизам и се забавлявам на сцената, пресъздавам образи и съм един посланик и проводник на това, което е искал да каже авторът на заглавието – на публиката.

      – За коя роля още мечтае Симона Кодева?

– Ролята, която искам да изпея на сцена и все съм се разминавала в годините е Джилда ("Риголето"). Знам я наизуст, пяла съм я, но до спектакъл не съм стигнала. Така беше и с Лучия – много години назад съм я подготвила и изработила и явно съм чакала удобния момент. Няма нищо случайно и нищо напразно, нещата се случват в най-подходящия момент!

      – Как се чувстваш в Старозагорската опера и какво се промени в живота ти?

–  Чувствам се много добре, чувствам се на мястото си, в средата си. Изпълни се една моя мечта – да съм в театър, в който винаги съм искала да работя, театър, в който има много спектакли и различни изпълнители. Продължавам да вярвам, че моите усилия не са били напразни като професионалист!

Симона Кодева е родена е в гр. Бургас. През 2004 г. се дипломира като магистър  (специалност Класическо пеене) в НМА „Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. През 2003 г. специализира в лятната международна академия Прага-Виена-Будапеща при проф.Надежда Книплова. Има лауреатско звание от конкурсите:  2002 г. - Академичен конкурс "Парашкев Хаджиев" (III награда; 2004 г. - Академичен конкурс „Любомир Пипков" (II награда); 2005 г. - Международен конкурс за млади оперни певци „Пълдин"(награда на публиката); 2006 г. - Национален конкурс „Христо Бръмбаров" (награда за българска песен); 2008 г. - Международен конкурс за Германска и Австрийска музика (I награда); 2009 г. - Втори Национален конкурс за млади оперни певци „Гена Димитрова"(специална награда за модерна ария).

Стипендиант е на Фондация  Райна Кабаиванска. Участвала е в майсторските класове на Христина Ангелакова (2007), Елена Филипова (2012) и Веселина Кацарова (2019).

През юни 2006 г. дебютира на сцената на Софийската Национална опера в ролята на Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта" на В. А. Моцарт. Регистрирала е участия с по-голямата част от симфоничните оркестри и във всички оперни театри в България.

Гостувала е в постановки и концерти в Германия,Франция, Англия, Нидерландия, Швейцария, Южна Корея и др. От декември 2021 година е солистка на Държавна опера Стара Загора. В репертоара на певицата влизат ролите: Деспина от „Така правят всички", Церлина от „Дон Жуан", Сузана от „Сватбата на Фигаро", Блонда, Констанца от „Отвличане от сарая" на Моцарт, Адина от „Любовен еликсир" на Доницети, Неда от „Палячи" на Леонкавало, Виолета от „Травиата", Оскар от „Бал с маски" на Верди, Орест от „Хубавата Елена" на Офенбах, Щаси от „Царицата на чардаша", Лиза от „Графиня Марица" на Калман, Валансиен от „Веселата вдовица" на Лехар, Елайза Дулитъл от "Моята прекрасна лейди" на Фредерик Лоу, сопрановата партия от „Кармина Бурана" на Карл Орф и др.