Анна Пампулова: Екстравагантни, но органични в движенческата партитура на "Дама Пика"

Изтъкнатата хореографка Анна Пампулова разказва за вълнуващата творческа среща с режисьорката Вера Немирова, диригента Павел Балев и художника Юлиян Табаков при постановката на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски в Държавна опера Варна; за изследването на нови територии в търсене на автентичното и необходимия компромис в диалога между костюмографа и хореографа, удоволствието да борави с детайлите в характеристиките на героите и общия стремеж на екипа към една екстравагантна, но и органична „Дама Пика“, в чиято хореография всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото; за влюбването във всеки репетиционен процес и шарения творчески сезон, донесъл ѝ номинация „Икар“ и награда „Кристална лира“.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

– След „Омагьосани картини“ и „Цар Лъв“ във Варна поставяш хореографията и на „Дама Пика“. Казваш, че това е желано заглавие за теб, защо?

– Артистът е в постоянно търсене и изследване на нови сценични изразни форми и послания. Или добре познати, но с нов прочит. Срещата ми с Вера Немирова е ценна за мен именно с тази изключителна откровеност, с която тя борави, спрямо изграждане на физическото действие. Тя изхожда от естествените движения, усещания и е вярна на автентичното поведение, свързано с драматургичните изисквания на персонажите, което вълнува и мен като артист, оформящ образите през езика на тялото и сценично движение. „Дама Пика” е произведение, което ме докосва с музиката, вълнуващата история, срещата с Вера и Юлиян, с всеки един артист и не на последно място с маестро Павел Балев. През работните и следработни срещи творческите разговори не спират. Живеем във, със и чрез „Дама Пика“.

– С какви особености се характеризира режисурата на Вера Немирова?

– Тя отхвърля щампата и търси автентичното. Тя е едновременно многолика, но и вярна на драматургията и музиката. Вера е изключително фин в поведението си режисьор, точна в изискванията, уважителна към всеки артист или техническо лице. Тя работи с пространството като хореограф и това е впечатляващо и много близо до мен и моите творчески търсения. Борави с кардинална решителност за масовите сцени, търси постоянна динамика в композиционните форми и сценичното поведение на солистите.

– Сближава ви ясно заявеното постановъчно намерение да създадете един подчертано модерен прочит на „Дама Пика“.

– Творческият екип – режисьорката Вера Немирова, художникът Юлиян Табаков и аз, насочваме визуално репетиционния процес в една и съща посока и макар  да работим със средствата на различни изкуства, трябва някъде да намерим общата си пресечна точка. Когато за пръв път видях костюмите на танцьорите, независимо че бях подготвена за радикалните визии на Юлиян Табаков, се изненадах. Между нас се получи забавен разговор, в който на моето настояване костюмите да дават възможност за повече динамика, той отговори, че нямало проблем, ще движат повече ръцете, за сметка на краката. Замислените от мен поддръжки също се оказа, че ще бъдат опростени, защото на танцьорите ще им пречи короната (смее се). Но подобни неща се случват във всяка постановка. Вярвам на творческата му креативност и ще променям танците до последно, ако е необходимо, за да постигнем желаната обединителна изразност.

– Всъщност кой трябва да е водещата фигура в диалога между костюмографа и хореографа?

– Компромисът трябва да е водещ. В интерес на истината, аз не съм предявила специални претенции, защото се доверявам на Вера и Юлиян и вярвам в общия ни стремеж да поднесем интересна и оригинална съвременна визия.

– Защо е трудна хореографията на „Дама Пика? Имам предвид, че предишната постановка от 1973 г., е била с двама хореографи и то не кои да са, а Анастас Петров и Калина Богоева. 

– Не мисля, че е трудна. Въпрос на избор на режисьора е хореографите да са двама. Изключително съм поласкана, че Вера се консултира с мен за детайлите по пластиката през езика на тялото за повечето персонажи. Идеята е да излезем извън баланса, извън стандартната стойка за оперен артист, особено в изразяването на драматичните състояния и постигането на органична движенческа партитура на цялата опера. Още веднъж ще подчертая впечатленията си от това колко умело Вера мисли пространствено и работи с пространството. Бащата на Вера Евгени Немиров също излиза извън битуващия някога режисьорски арсенал и има свои хореографски решения за някои от постановките си.

– Да, неотдавна се натъкнах на факта, че през 1963 г., когато поставя във Варна „Ловци на бисери“ от Бизе, Евгени Немиров създава и хореографията за сценичната си реализация.

– Вървейки по стъпките на баща си, Вера навлиза в нови художествени територии. Например сцените, които са по-статични и не изискват хореография, тя така разпределя в пространството, че обхваща цялата въздушна перспектива и постига силно въздействие.

– Независимо от пандемичното време, ти участваш успешно в много премиерни заглавия, сред тях мюзикъла „Цигулар на покрива“ в Музикалния театър, отличен с „Кристална лира“ за постановъчния екип, „Бомбето“, номиниран за тазгодишните награди „Икар“, българската премиера на мюзикъла „Цар Лъв“ на Варненската опера, авторския танцов спектакъл „изМИСЛЕНи“ със студенти на НБУ, „Пер Гюнт“ в Театър София, българската премиера на „Чичовци“ в Пловдивската опера и ето сега отново си във Варненската опера с „Дама Пика“, ангажирана си и за хореографията на мюзикъла „Красавицата и звяра“. Завидна активност наистина, поздравления!

– Този сезон наистина е много шарен за мен. Динамиката при работа в различни жанрове ме зарежда. Нямам предпочитание към съвременната или класическата хореография, за мен предизвикателството е в новото и непознатото. Любопитна съм за онова, което ми предстои, изпитвам огромно удоволствие да боравя с детайлите в характеристиките на героите, влюбвам се във всеки репетиционния процес и живея пълноценно в него. Така е и сега в „Дама Пика“, където отново след „Фалстаф“ и „Чичовци“ имам шанса да работя с такъв диригент от световна величина като маестро Павел Балев.

– И „Дама Пика“ ще бъде...

– Екстравагантна. В режисурата, визията и хореографията, в която всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото.

„ДАМА ПИКА“

Опера в три действия (седем картини) от П. И. Чайковски
Либрето Модест Чайковски

Постановъчен екип:

Диригент Павел Балев
Режисьор Вера Немирова
Сценограф и костюмограф Юлиян Табаков
Хореограф Анна Пампулова
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Герман – Валерий Георгиев, Иван Момиров
Лиза – Димитринка Райчева, Йоана Железчева, Ирина Жекова
Графинята – Бойка Василева, Силвия Ангелова
Княз Елецки – Иво Йорданов, Свилен Николов
Граф Томски/ Златогор – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Чекалински – Пламен Райков, Христо Ганевски
Сурин – Гео Чобанов, Евгений Станимиров
Чаплицки – Велин Михайлов, Димитър Илиев
Нарумов – Людмил Петров, Петър Петров
Управител – Владислав Владимиров
Полина/ Миловзор – Даниела Дякова, Михаела Берова
Гувернантка – Вяра Железова, Миглена Страдалска
Маша – Галина Великова, Мария Палматите, Розалия Желязкова
Прилепа – Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова

Концертмайстор Анна Фурнаджиева, асистент реж. Димитър Левичаров, пом. реж. Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, суфльор Димитър Фурнаджиев.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г.

Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Анна Пампулова завършва Държавното хореографско училище и театрална експериментална паралелка „4хС” в XXII гимназия в София (1993). Дипломира се в НБУ със специалностите балетен режисьор и хореограф (1998) и участва в редица специализации. В НБУ защитава докторска степен с дисертационен труд "Танцуващото човешко тяло - социално-комуникативни функции и движенчески аспекти" (2012). Издава монографичния труд “Функции в изграждането на хореографията в спектакъла “На ръба” (2016). В момента Анна Пампулова е доц. д-р към модул „Танцов театър“ в НБУ.

Богатият ѝ професионален път като балерина и хореограф е свързан със Софийска опера и балет, Балет „Арабеск“, „Театър на маса“, Театър „Панданс“, Университетски театър НБУ, „Театър на голия охлюв” – ТР „Сфумато”, НТ „Иван Вазов, Театър 199, Държавен куклен театър Пловдив, оперните театри в Пловдив, Стара Загора, Варна и др. Позната е също като рекламно лице и автор на рекламни клипове, както и хореограф постановчик на редица проекти за чужбина. На варненска сцена поставя хореографиите за балета „Омагьосани картини“ по музика на Нелко Коларов и мюзикъла „Цар Лъв“, сега работи над предстоящите премиери на операта „Дама Пика“ и мюзикъла „Красавицата и звяра“.

Анна Пампулова е лауреат на балетните конкурси „Рикар Морагас” в Барселона (1998), „Анастас Петров” в Добрич (1999, 2000) и др. Отличена е с Голямата награда за хореография на конкурса „Маргарита Арнаудова“ (2007), Наградата за съвременна хореография на българска музика, за "Щрак" на Международния балетен конкурс във Варна (2010), Наградата за съвременна хореография на българска музика, за "Сицилиано" на Международния балетен конкурс във Варна (2014), Наградата за принос към театралното изкуство “Аскер“ (2016) с най-добрия спектакъл за 2015 г. „На ръба“ в НТ „Иван Вазов“, реж. Александър Морфов; наградата на САБ „Икар“ за спектакъла „Анна Каренина“ (2016); наградата на СБМТД „Кристална лира“ в категория „Постановъчен екип“ за „Цигулар на покрива“ в ДМБЦ (2021); номинация „Икар“ (2022) за спектакъла „Бомбето“ в Държавен куклен театър Пловдив и др.