Интервю
Актьорът Николай Урумов: Театърът е магия, без която не мога да живея
Малкият човек е любимият типаж на талантливия творец
◊ СЪБИТИЕТО
Николай Урумов гостува на русенска сцена
2006 година носи на актьора Николай Урумов много признание и награди за ролята, която изпълнява в монодрамата „Живот в кашони”.
Той става носител на наградата "BGMOT-2006", за най-добра мъжка роля в „Живот в кашони”, на фестивала на монодрамата – Габрово, наградата ALBAMONO 2006 за най-добра мъжка роля в „Живот в кашони” - Албания, град Корча, награда на журито - Васагинас, Литва, носител на голямата премия Вроцлав, носител на наградата на Галерия „Академия Нова” на фестивала Вростя 2006 – Вроцлав, Полша.
Гостувайки на русенска сцена на 31.01.2007 Николай Урумов показа пред публиката добра актьорска игра и висок професионализъм.
◊ ИНТЕРВЮ С АКТЬОРА
На фестивала на монодрамата в Киев спектакълът „Живот в кашони” е направил фурор. Пиесата продължава да предизвиква голям интерес. Как ще обясните това явление?
Не само в Киев. Това беше първото излизане на спектакъла, първата международна изява. Публиката го прие много добре, освен това там присъстваха театрални директори, селекционери, жури, критика, които също проявиха огромен интерес. До този момент там не беше гостувал български спектакъл. Там получих наградата на публиката и директорите на фестивали. Това е най-хубавата награда, което е и своеобразна покана от страна на всички директори.
Имали сте много интересни предложения?
Да. Първото излизане за тази година ще бъде в Москва. Получихме покани от Албания, от Полша, от Чикаго... от Белград, от Обединени Арабски емирства, от Хановер. Интересна беше поканата от Арабските емирства, когато бяхме в Киев. Те първи влетяха в гримьорната след спектакъла. Селекционерите попитаха мен и режисьорката Невена Митева дали ще бъде проблем за нас да облечем куклата в дрехи, за да могат да ни поканят. Ние отговорихме - не, и те веднага започнаха да вадят договори. Живот и здраве, ще играем там през лятото. Също интересна е поканата от Чикаго. Там са селектирани седем спектакъла, между които е и българският „Живот в кашони”. Във Вроцлав гостувахме на 40-то издание на най-стария фестивал на монодрамата. За този период български спектакъл не е гостувал там.
Получихме много награди с този спектакъл. Последната е от Юнеско за режисьорката от Габровския театър - Невена Митева.
Трудно ли е да се играе по произведение на Иван Кулеков?
Иван Кулеков е автор, който блестящо владее литературната форма. Той е сложил главна буква на първата дума и точката на последната страница. Текстът беше написан на 16 страници. Всичко беше изречено на един дъх. И аз обичам този текст, защото беше написан специално за мен. Другата находка на Кулеков е животът в кашона. Това явление го има не само в България, но и в Париж, Чикаго, навсякъде по света, този герой е интелигентен и нежен човек, лесно раним, не е агресивен. В нашето вълче време всеки един от нас би могъл да изпадне в подобно състояние. Героят ми не е от типа лентяй или пропаднал, той е интелектуалец. Когато работих върху текста, си спомних прочетеното от Стайнбек, той беше любимият ми автор по време на студентските ми години.
В такъв смисъл въпросът ми става почти излишен - трудно ли е да се пресъздаде образа на неудачника?
Много е трудно. Но аз не бих казал, че това е неудачник в пълния смисъл на думата. Той е нежен и раним. Не е нахален, не може да се наложи, за да пробие.
Имам предвид малкия човек?
Аз обичам този тип герои. Винаги са ме привличали, например в пиесата на Радичков „Януари”, Велико също е малък човек. Под режисурата на Стоян Камбарев Радичковият герой стана значим. Явлението може да се забележи навсякъде около нас.
Нашият национален герой бай Ганьо как трябва да се наложи в Европа?
Той е антипод на героя ми от пиесата „Живот в кашони”. Бай Ганьо е пълен с енергия, обича келепира, той иска от две и две да направи шест, а не четири. На афиша на Пловдивския театър той е разкъсал знамето на европейския съюз и е надникнал.
На 1.01.2007 ни дадоха точно това - да надникнем какво става.
Последно къде играете?
В момента репетирам в Младежкия театър - „Оливър”.
Какво е Театърът за вас?
Магия! Приятна работа и сладка умора, не мога да си представя живота без театър.
Николай Урумов гостува на русенска сцена
2006 година носи на актьора Николай Урумов много признание и награди за ролята, която изпълнява в монодрамата „Живот в кашони”.
Той става носител на наградата "BGMOT-2006", за най-добра мъжка роля в „Живот в кашони”, на фестивала на монодрамата – Габрово, наградата ALBAMONO 2006 за най-добра мъжка роля в „Живот в кашони” - Албания, град Корча, награда на журито - Васагинас, Литва, носител на голямата премия Вроцлав, носител на наградата на Галерия „Академия Нова” на фестивала Вростя 2006 – Вроцлав, Полша.
Гостувайки на русенска сцена на 31.01.2007 Николай Урумов показа пред публиката добра актьорска игра и висок професионализъм.
◊ ИНТЕРВЮ С АКТЬОРА
На фестивала на монодрамата в Киев спектакълът „Живот в кашони” е направил фурор. Пиесата продължава да предизвиква голям интерес. Как ще обясните това явление?
Не само в Киев. Това беше първото излизане на спектакъла, първата международна изява. Публиката го прие много добре, освен това там присъстваха театрални директори, селекционери, жури, критика, които също проявиха огромен интерес. До този момент там не беше гостувал български спектакъл. Там получих наградата на публиката и директорите на фестивали. Това е най-хубавата награда, което е и своеобразна покана от страна на всички директори.
Имали сте много интересни предложения?
Да. Първото излизане за тази година ще бъде в Москва. Получихме покани от Албания, от Полша, от Чикаго... от Белград, от Обединени Арабски емирства, от Хановер. Интересна беше поканата от Арабските емирства, когато бяхме в Киев. Те първи влетяха в гримьорната след спектакъла. Селекционерите попитаха мен и режисьорката Невена Митева дали ще бъде проблем за нас да облечем куклата в дрехи, за да могат да ни поканят. Ние отговорихме - не, и те веднага започнаха да вадят договори. Живот и здраве, ще играем там през лятото. Също интересна е поканата от Чикаго. Там са селектирани седем спектакъла, между които е и българският „Живот в кашони”. Във Вроцлав гостувахме на 40-то издание на най-стария фестивал на монодрамата. За този период български спектакъл не е гостувал там.
Получихме много награди с този спектакъл. Последната е от Юнеско за режисьорката от Габровския театър - Невена Митева.
Трудно ли е да се играе по произведение на Иван Кулеков?
Иван Кулеков е автор, който блестящо владее литературната форма. Той е сложил главна буква на първата дума и точката на последната страница. Текстът беше написан на 16 страници. Всичко беше изречено на един дъх. И аз обичам този текст, защото беше написан специално за мен. Другата находка на Кулеков е животът в кашона. Това явление го има не само в България, но и в Париж, Чикаго, навсякъде по света, този герой е интелигентен и нежен човек, лесно раним, не е агресивен. В нашето вълче време всеки един от нас би могъл да изпадне в подобно състояние. Героят ми не е от типа лентяй или пропаднал, той е интелектуалец. Когато работих върху текста, си спомних прочетеното от Стайнбек, той беше любимият ми автор по време на студентските ми години.
В такъв смисъл въпросът ми става почти излишен - трудно ли е да се пресъздаде образа на неудачника?
Много е трудно. Но аз не бих казал, че това е неудачник в пълния смисъл на думата. Той е нежен и раним. Не е нахален, не може да се наложи, за да пробие.
Имам предвид малкия човек?
Аз обичам този тип герои. Винаги са ме привличали, например в пиесата на Радичков „Януари”, Велико също е малък човек. Под режисурата на Стоян Камбарев Радичковият герой стана значим. Явлението може да се забележи навсякъде около нас.
Нашият национален герой бай Ганьо как трябва да се наложи в Европа?
Той е антипод на героя ми от пиесата „Живот в кашони”. Бай Ганьо е пълен с енергия, обича келепира, той иска от две и две да направи шест, а не четири. На афиша на Пловдивския театър той е разкъсал знамето на европейския съюз и е надникнал.
На 1.01.2007 ни дадоха точно това - да надникнем какво става.
Последно къде играете?
В момента репетирам в Младежкия театър - „Оливър”.
Какво е Театърът за вас?
Магия! Приятна работа и сладка умора, не мога да си представя живота без театър.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
01.02.2007 г. 13:02
Посетено:
798
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3432-aktyorat-nikolay-urumov-teatarat-e-magiya-bez-koyato-ne-moga-da-zhiveya