Александър Мутафчийски" Щастлив съм, че стартът за моя 50-годишен юбилей е в родния ми град

Актьорът и режисьор Александър Мутафчийски разказва за „Веселата вдовица“, която някога първа му открива красотата на оперетното изкуство, за да стане по-късно част от актьорската и режисьорската му биография; за достойнствата на творбата и работата над първата премиера 2022 на Варненската опера, която празнува своя 75-годишен юбилей през същата година, когато известният варненец навършва 50, а от тях 25 е на сцената.

– Заглавие като „Веселата вдовица“, при това с режисьор Александър Мутафчийски, обещава добър старт в юбилейната за Варненската опера 2022 г.

– „Веселата вдовица“ е безспорно сред заглавията – емблеми за жанра оперета. Това е един от абсолютните шедьоври на композитора Франц Лехар и за мен е изключително щастие и същевременно отговорна задача поканата, която получих от ръководството на ТМПЦ Варна да възстановя като режисьор постановката на „Веселата вдовица“ на Марк Кроне от 2012 г. И тъй като това ще е и първата премиера за Новата година в афиша на Държавна опера Варна, бих искал първо да пожелая на целия екип на операта здраве, спокойствие и благоденствие, нови творчески върхове, пълни салони и нестихващи аплодисменти. На любимата варненска публика също пожелавам здраве и щастие. Очакваме нашите зрители с нетърпение на премиерата и съм сигурен, че ще ги заредим с много жизнерадост и чувство за празничност и - не на последно място, ще се насладят на брилянтната музика на Лехар.

– Какви са достойнствата на тази оперета?

– За мен лично, едно от най-големите достойнства на тази оперета е нейната музика. Музикалният арсенал в творбата е безграничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и дори славянски ритми и танци, тъй като в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални дългове.

Действието във „Веселата вдовица“ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се опитва всячески да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, защото по този начин наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една великолепна комедия, която се развива мълниеносно с различните ситуации в нея, неочаквани обрати, интриги и недоразумения – толкова характерни белези по принцип за стила „нововиенска оперета“, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и тържество на любовта.

– „Веселата вдовица“ като надежда, че най-доброто все пак може да се случи.

– Винаги обичам да цитирам големия български композитор Димитър Вълчев, който казва, че оперетата е приказка за любовта. В това аз откривам ключа към вечността на този жанр. „Веселата вдовица“ тържествува триумфално по всички световни сцени вече 117 години. В България е представена за първи път преди около 100 години, а на Варненска сцена – точно преди 40 години, през 1982 г. Аз имам спомен от тази постановка – водеха ни много често като ученици на културни събития и тогава от училището в село Езерово, където живеех и учех, ни доведоха в града да гледаме „Веселата вдовица“. Бях изключително впечатлен, за първи път виждах такова изкуство. Бях очарован от костюмите, от актьорите на сцената, от тяхното пеене... Не мога да кажа, че това е събудило някаква детска мечта или амбиция у мен един ден да стана и аз актьор, но... след много години, ето че и това се случи.

– Пътищата към изкуството са толкова много, но никога случайни и винаги интересни. Ето как от първият ти досег с оперетното изкуство „Веселата вдовица“ става част от твоята актьорска, а сега и режисьорска биография.

– Като солист на Националния музикален театър съм участвал в две постановки на „Веселата вдовица“. Първата беше на проф. Светозар Донев, с диригент великия Руслан Райчев. Това беше постановка, с която дълги години гастролирахме в цяла немскоговоряща Европа, два пъти гостувахме в най-големите зали на Япония, дълго време този спектакъл не слизаше и от афиша на Музикалния театър, публиката го обожаваше. Аз играех Виконт Каскада, а постановката беше по оригиналния немски класически вариант, каквато е и постановката тук, във Варна. Правя такова уточнение, защото преди промените през миналия век, по политически съображения, оперетите са претърпявали преработки и много често у нас са се налагали, и са добивали популярност съветски варианти, в които са били избягвани класовите конфликти, а се засилвало например комичното, гротескното.

Втората постановка на „Веселата вдовица“, в която съм участвал, беше точно такава преработка на руската режисьорка Инара Гулиева, аз играех ролята на Никош, или както е по оригинал – Ниегуш. За тази роля бях отличен с наградата „Кристална лира“ в категорията Оперно и оперетно изкуство през 2012 г. Но, ако трябва да съм откровен, предпочитам оригиналната версия и се радвам, че във Варна ще се играе именно оригиналът.

– Какво ще вложиш от себе си като режисьор във варненската постановка на „Веселата вдовица“?

 Постановката на Марк Кроне е хубава и стилна, с много добре изведени отношения между героите и ясни сюжетни линии. Смятам да се придържам основно към това, което е заложил постановчикът – първо, защото мисля, че така е редно, и второ – защото разполагаме с ограничено време, в което с актьорите и целия технически екип имаме да решим много задачи и проблеми, за да може да се представи пред публиката един качествен продукт.

Разбира се, че ще вложа много и от себе си – на първо място моята любов към Варненска опера, това е сцената на която дебютирах, на която се учех на първи стъпки като актьор и която ме е зареждала със сила и самочувствие. Другото, с което мисля, че ще съм полезен на постановката, това е да направим действието по-динамично, диалозите по-действени, с енергията на съвременния човек, без да излизаме от епохата.

Радвам се, че в лицето на актьорите, намирам съмишленици, имаме доверие помежду си и работим прекрасно. С всички се познаваме като колеги от Музикалната академия или сцената, благодарен съм, че ме приемат добре и като режисьор. Изключително съм впечатлен от отношението на техническия екип. Повечето от тях ме изненадваха и се свързаха с мен по собствена инициатива, преди аз да ги потърся, за да уточним всички технически подробности, да не остане неразрешен проблем. Театър се прави от театрали - хора с големи сърца и морал. Театралността е сякаш генетично заложена в определени хора, а срещата ми с тях ме изпълва с щастие, надежда и оптимизъм. Поздравявам и авторката на плаката, изработен за постановката – много стилен и конкретен в информацията и посланието, които дава. Моите комплименти към целия екип.

И накрая искам да кажа, че за мен започва една специална година, през която ще отбележа половин век житейски път – прекрасен момент за ново начало и съм щастлив, че стартът за това тръгва от родния ми град Варна, от сцената на Варненската опера с премиерата на „Веселата вдовица“ на 21 януари.

– Какъв хубав знак е това за първата премиера 2022 на Варненската опера, която в своя 75-годишен юбилей ще отбележи първа личния празник на един бележит варненец! И така, на 50 Александър Мутафчийски е едно от знаковите имена за българското оперетно изкуство, актьор и режисьор, когото колегите и зрителите не само ценят, а и обичат. Какво още след този житейски и творчески връх?

Никога не съм гледал на постигнатото от мен като връх, а като етап. Освен личния си 50-годишен юбилей, тази година ще отбележа и 25 години на сцената на Националния музикален театър. Имах уникалния шанс, като млад артист да изиграя всички комични роли в оперетите, поставяни на сцената на Музикалния театър, така наречените субрети. С тях станах популярен и обичан сред публиката, но с тези герои занапред все по-рядко ще се срещаме. Оперетата обича младостта – енергията на младия артист е двигател в оперетната постановка и моята цел е занапред да помагам на младите си колеги, да им бъда полезен с богатия си опит, да откриваме заедно нови хоризонти пред класическата оперета. На мен лично много ми тежеше липсата на приемственост и съм си обещал, че докато имам възможност, ще помагам все повече млади и качествени артисти да се заразяват с магията на този жанр. Разбира се, няма да изоставя актьорската игра - сцената ме зарежда с живот, дава ми свободата да бъда различен, необикновен, интересен...

Слава Богу, в оперетната и мюзикълна класика има толкова интересни образи, така че очаквам новите предизвикателства с новите си герои. Смятам да се развивам и като режисьор и да разкривам все повече от фантазията и душата си в моите постановки. Не обичам да стоя на едно място, или да живея със стари спомени и да се кича с отминали лаври. Гледам сериозно и оптимистично напред и знам, че най-доброто тепърва предстои.

– Така и ще бъде! Радвам се за теб и „Веселата вдовица“, в която съдбата е заложила толкова много юбилеи.

* * *

Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършва Вокалния факултет на НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София през 2000 г. със специалност Оперно пеене, степен магистър. Сега е докторант по Оперна режисура. Още като студент дебютира на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в София. Във вече 25-годишния си творчески път има в репертоара си над 60 роли в жанровете оперета и мюзикъл.

Лауреат и носител на Първа награда от Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" – 1997 г. През 2003 г. получава наградата „Кристална лира“ на СБМТД в категорията Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" от Жул Стайн. През 2012 г. отново е удостоен с престижната награда "Кристална лира" за върхови постижения в музикалната култура, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство за ролите на Бебс от "Лелята на Чарли", Рамон от "Зоро", Иван от "Българи от старо време" и Никош от "Веселата вдовица. През 2015 г. му е присъдена наградата за принос към българската култура „Златно перо“ на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта“. През същата година представя България и Националния музикален театър на ММФ "O-FEST" в Киев, Украйна и получава Отличие за високи изпълнителски умения и за личния си принос в популяризирането на музикално-сценичните изкуства. През 2018 г. СБМТД го удостоява с едно от най-високите си отличия – „Сребърна лира“ за високи художествено-творчески постижения и по повод 20 години творческа дейност. През 2019 г. получава наградата „Музикант на годината“ – 2018, в категорията Юбилей по повод 20-годишния му творчески път. През 2019 г. е удостоен с Награда „Варна“ за режисурата на спектакъла „Царицата на чардаша“ и превъплъщението му в ролята на Бони във Варненската опера. През 2020 г. е отличен от кмета на гр. Белослав с наградата „Деятел на културата“ за принос в развитието на културата в община Белослав.

Александър Мутафчийски е сценарист и режисьор на концерт-спектаклите „Кикот“, „Смехотерапия“, „Зимна приказка“, „Музикална феерия“, „Влез в моя сън“, „Вихрено и страстно“, „Отново на оперета“, "Една вечер с хитовете на Бродуей“ и „Оперетно вариете – Подари мечта!“, представени на сцената на Музикалния театър, както и на първия Пролетен оперетен бал и Новогодишния оперетен бал в зала 1 на НДК. Режисьор е на постановката „Бягство“ - мюзикъл по песни на дует „Авеню“, както и на най-новата постановка на оперетата „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов, също на мюзикъла за деца „Зайченцето бяло“, поставени в Музикалния театър. На сцената на Варненска опера като режисьор прави възстановки на легендарната постановка на Видин Даскалов на „Царицата на чардаша“ и на "Веселата вдовица", постановка на Марк Кроне.

Освен богатия си музикално-сценичен репертоар в жанровете оперета и мюзикъл, изпълнява и много камерна музика. Участвал е в пет издания на "Нова българска музика" с произведения, написани специално за него. Има записи за фондовете на БНТ и БНР и компактдиск с популярни детски песнички "28 музикални жълтички", продуциран от издателска къща "Бойко Кънев".

Александър Мутафчийски е гастролирал самостоятелно или съвместно с трупата на Музикалния театър в много градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Холандия, Люксембург, Белгия, Дания, Украйна, Китай и Япония.

* * *

"ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА"

Оперета от Франц Лехар

Постановка Марк Кроне
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Карел Спанхак
Хореография Андред Де Джонг
Костюми Маррит Ван Дер Бургт
Диригент на хора Цветан Крумов

В ролите:

БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров
ВАЛАНСИЕН - Мария Павлова
ГРАФ ДАНИЛО - Иво Йорданов
ХАНА ГЛАВАРИ -Ирина Жекова
КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Борис Луков
ВИКОНТ КАСКАДА - Велин Михайлов
СЕНТ БРИЙОШ - Владислав Владимиров
БОГДАНОВИЧ - Лев Караван
СИЛВИАНЕ - Красимира Митева
КРОМОВ - Николай Димитров
ОЛГА - Розалия Желязкова
ПРАСКОВЯ - Елеонора Христова
ПРИЧИЧ - Димитър Илиев
НЙЕГУШ - Пламен Георгиев

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева

Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев