Интервю

Таня Иванова: Посвещавам всички свои спектакли на Камен

"Тоска" във Варна за годишнината от кончината на незабравимия тенор Камен Чанев

 

Държавна опера Варна посвещава спектакъла на "Тоска" от Джакомо Пучини на 10 декември 2021, с диригент Владимир Кираджиев, на българския тенор от световна величина Камен Чанев.

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в този специален спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия.

 

– Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

– С Камен сте пели неведнъж „Тоска“ – той в ролята на Каварадоси, ти в ролята на Тоска...

Да, може би най-много сме пели заедно в „Тоска“, в София, Пловдив, а също в Стара Загора. Аз съм участвала като Тоска и в тази постановка на Кузман Попов, в която сега ще пея. Имах щастието да работя с Кузман за премиерата на същото заглавие в Старозагорската опера, която се играеше с варненските декори и костюми. Иначе с Камен на варненска сцена сме гостували в „Палячи“ и „Аида“, а аз съм пяла тук и „Бохеми“.

– Знам, че именно Камен е настоявал да преминеш от мецосопранов към сопранов репертоар...

Да, така беше, той смени цялата ми постановка, репетира през цялото време с мен и благодарение на него аз започнах да пея сопрановите партии.

– За Тоска....

Мога много да говоря за Тоска. Много е деликатно да пееш Тоска. Както е написана от Пучини, партията изисква по-спинтово, по-драматично звучене и това може да подведе певицата да пресъздаде образа малко по-грубо, а аз ненавиждам това. С Камен винаги сме били на едно и също мнение по този въпрос. Няма значение колко спинтова е една роля, тонът трябва да е красив, партията трябва да бъде поднесена красиво. Много трябва да се внимава да се избегне другото и то за мен е като червена лампа. Това е разковничето, което прави Тоска истинска. Тя е жена, в която са влюбени двама мъже – Каварадоси и Скарпия, тя не може да бъде жената вамп или нещо подобно. Затова и не обичам сцената с Каварадоси в първо действие, когато Тоска показва ревността си. Аз самата не съм такъв човек, не правя скандали и затова се опитвам да представя всичко малко по-меко. Наистина Тоска ревнува Каварадоси, но по-важното е, че го обича и няма да престане да го обича.

– Същността на Тоска се изразява може би най-вече в емблематичната ария „Молитвата“...

Да,“Молитвата“ идва в един много труден момент за героинята. Отделена от операта, „Молитвата“ не е много сложна ария, но в контекста на представлението е съвсем различно. Второ действие, когато Скарпия почти насилва Тоска, е изпълнено с напрежение и динамични обрати. Дори само от движенията, които трябва да се извършат на сцената физически, въздухът започва да се движи и не може да го успокоиш, а Тоска трябва да изглежда като изключена от всичко това, сякаш се появява на съвсем друго място. Това е като стоп кадър, като някакво откровение, в което Тоска е самата себе си. Господи, пита тя Всевишния, защо ме наказваш така. Тя, която е правила винаги само добро на хората, не проумява защо Бог ѝ изпраща Скарпия като изпитание. Да включиш този толкова интимен и съкровен момент в драматизма на сценичното събитие е е едно от големите предизвикателства на ролята.

– Валерий, какво означава за теб да дебютираш като Каварадоси, знакова тенорова партия и една от коронните роли на Камен?

Познавам Таня и Камен от 12 години. Това, което Таня постигна, го постигна, благодарение на Камен и обратно, двамата се допълваха и наистина бяха едно цяло. Да дебютирам сега с Таня като Каварадоси в спектакъл, посветен на Камен, е специален момент за мен. Партията на Каварадоси изисква да пееш с много чувство както в соловите арии, така и в дуетите с Тоска. Като всеки певец и аз  се опитвам да вложа нещо мое в пресъздаването на образа.

– Кое ще бъде различното?

Малко тенори могат да направят пианисимото в началото на прочутата ария “E lucevan le stelle” („И звездите блестяха“), която повечето поднасят с фалцет и някакъв микс, а аз ще се опитам да го направя както трябва, дано да се получи. Но нека пак да кажа, наблягам повече на дуетите, защото смятам, че те са по-изразителни и в тях можеш да покажеш повече душата си. В тях има по-красиви фрази и повече легати, в които мисля, че е силата ми. Красивото в легатото, във фразировката, това ме привлича. В същото време се притеснявам, защото Камен е пял Каварадоси на най-големите сцени, а Таня е усъвършенствала своята Тоска с него, последната им „Тоска“, мисля, беше в Берлинската Щатсопера. За разлика от мен, тя е имала шанса и драматургически да се докосне до „Тоска“ в творческите си срещи с различни режисьори на големи сцени. Аз вече съм пял с Таня в „Аида“ и „Манон Леско“ в Пловдив и всички смятат, че гласовете ни много си подхождат. И аз като нея обичам „заобленото“ пеене, дразни ме  кресливото и грубо пеене. Ще се старая и сега да предам цялата красота и изящество, заложени в музиката на Пучини. Такъв ще бъде моят Каварадоси.

– Иво, как се отнасяш към дебюта си в ролята на Скарпия?

Освен „Тоска“, посветихме и други спектакли на Камен Чанев, защото ценим неговото изкуство. Това е също повод да си мислим и за всички жертви на вируса, който продължава да е с нас. „Тоска“ не е лека опера, тя не свършва щастливо за главните действащи лица, но макар и мъчителен, този катарзис е необходим. Само моят герой Скарпия не преживява катарзис, той е докрай последователен в коварните си планове. Единственото, което не успява да предвиди, е убийството му от Тоска. Причината е, че не знае на какво е способна любовта и разчита, че като всяка друга жена, накрая и тя ще се поддаде на неговите ухажвания. Когато това не се случва, той ѝ подхърля измамна надежда, организира убийството на Каварадоси, а то води след себе си и самоубийството на Тоска. В тази трагична и красива опера, се надяваме – Валерий и аз, с дебютите ни като Каварадоси и Скарпия да сме достойни партньори на Таня, нашата великолепна Тоска.

* * *

"ТОСКА"

Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду

10 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна. Една година без Камен Чанев

Диригент Владимир Кираджиев
Режисьор Кузман Попов

В ролите:

ФЛОРИЯ ТОСКА – Таня Иванова
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев (дебют)
БАРОН СКАРПИЯ – Иво Йорданов (дебют)
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ - Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

Автор:
Виолета Тончева
Публикация:
08.12.2021 г. 14:27
Посетено:
1985
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/33851-tanya-ivanova-posveshtavam-vsichki-svoi-spektakli-na-kamen