Марко Добрев за книгата си "Живот на петолиние"

В рамките на фестивала на Националното училище по изкуствата “Добри Христов” под мотото “Традиция с бъдеще” на 1 декември в Градската художествена галерия - Варна се състоя премиерата на книгата “Живот на петолиние” на уважавания музикант и педагог Марко Добрев.

Часове преди премиерата Марко Добрев отговори на въпросите на Нина Локмаджиева за своята книга:

–  С каква идея започнахте да пишете книгата “Живот на петолиние”?

–  Книгата почнах да я пиша като семейна хроника с автобиографична стойност, но след време това ми се стори твърде тривиално и реших да пиша и за творческия си живот. Върнах се към местата, където съм работил, припомних какво се е случвало през годините навсякъде, където съм работил - в Радио Варна, във Филхармонията, в Операта и най-много - в Музикалното училище.

–  Когато човек цял живот се е занимавал с изкуство като Вас, какво успява да събере в една книга?

–  Това са  мои спомени, придружени от архивни документи, в които проследявам събития, определящи за пътя, по който минава Средното музикално училище във Варна, за да се превърне в Национално училище по изкуствата “Добри Христов” - значим културен институт, изграждащ професионалисти в различни области на изкуствата. Но включвам още мои спомени за времето, когато бях във Варненската филхармония и Варненската опера, за Международния музикален фестивал “Варненско лято”, за началните години на Международния балетен конкурс - Варна. Разказвам за срещите си със значими личности от музикалния свят. Всички мои спомени са подплатени с документи - снимки, програми на концерти и спектакли, публикации. В книгата ми няма никакви изсилвания и прехвалвания.

Всеки факт, всяко писано редче е проверено с документация и има надлежни доказателства.

–  Вие сте от най-дългогодишните директори на училища не само във Варна, при това водите елитното Музикално училище през годините на най-силните катаклизми в културата и образованието. Каква беше най-радикалната промяна, през която преведохте учителите и учениците от Вашето училище?

–  Основната цел на училището през тези години беше прерастването му от Средно музикално училище с професионално образование в Национално училище по изкуствата. В началото бяха няколко специалности само, докато в първите години на ХХI век и последни години на моето директорстване специалностите вече бяха станали 29 - по различните изкуства. От 1983 до 2008 беше времето, когато ставаха най-големите промени и най-големите дандании в България. Имаше дни, в които не съм знаел кой ще бъде началник в Министерството на културата и дали няма да изпрати противоречиви сигнали. Но провал, който да се усети от учители и родители, през тези години при нас не е имало.

–  С какво НУИ “Добри Христов” сега е по-различно от другите гимназии?

–  Сега в нашето училище общообразователният цикъл предмети се изучава 100 процента еднакво с всички останали гимназии в страната, както е по закон. Преди имаше много съкратен курс - това беше преди повече от 20 години, тогава учениците имаха повече време за изкуство, сега учат всичко наравно с останалите, плюс още толкова по изкуствата. Хвала на тези деца и родители, които издържат на това натоварване.

–  Разкривате исторически факти от едни години, когато са слагат началата на съвременната структура на музикалните институти във Варна. За кои събития и организации ще открием неизвестни на масовата публика подробности?

–  Смятам, че ще откриете неизвестни подробности за Балетния конкурс в периода на неговото създаване и утвърждаване. Припомнил съм и мои разговори с интересни личности от света на музикалната култура на България и чужбина. Но пак казвам - главното е развитието и постиженията на НУИ “Добри Христов”, където съм работил най-дълго време и с което съм свързан. Много колеги ме помолиха да уточня някои факти, които цитирам, благодаря им, че се интересуват, засега не можах да опиша всичко, но ако имам сили, ще продължа.

–  С кои Ваши ученици се гордеете особено много?

Първо се гордеех с равнището на Духовия оркестър, който от училищен прерасна в художествен състав и нямаше по-важно градско събитие, в което той да не участва. Стана носител на награда Варна - и оркестъра, и ръководителят му, т.е. аз, участваше в много конкурси, с първи и втори награди се връщаше от фестивали в Гърция, Германия, Унгария... Директорът на едно училище има малък брой часове по норматив, но въпреки това имам десетина ученици, с които всеки голям симфоничен оркестър би се гордял да ги бъдат негови солисти фаготисти. Бих посочил Емилиян Тилев, Владимир Кръстев, Христина Йорданова, Атанас Гайдаров, Венцислав Спиров и др.

–  Каква е формулата на успешния училищен директор?

За да си успешен директор, няма формула - най-важното е колективът да има главна цел, която да се стреми да осъществи през годините и директорът да бъде негов водач, както и вдъхновител, и балансьор. Да бъде изявен в своята специалност, и най-важното - да бъде добър човек, да прави добро. Като мине през коридора, да е усмихнат. Когато аз минех през коридора, учениците утихваха, настъпваше тишина, и не от страх, а от някакво взаимно вътрешно уважение. Ученикът трябва да бъде уважаван не по-малко от възрастния човек, за да получи самочувствие и когато излезе на сцената, да не бъде смачкан, а да се чувства като част от едно свещенодействие - на сцената или на екрана.

–  Какви извинения не толерирахте?

Случвало се е да ми кажат родители: “Г-н директоре, нашият син всичко си го знае вкъщи, обаче се притесни при изпълнението, защо му писахте четворка?” А аз ги питам: “Ами какво ще каже той, ако свири на концерт, например с Емил Камиларов, и се притесни и сгреши? Вашето дете не трябва да чувства притеснение, а радост и гордост от явяването си на сцена. Пътят му е открит към голямото изкуство, когато бъде подплатен с голям, дълъг, упорит труд.”

–  Имали сте предложения за работа в чужбина, а продължихте да бъдете директор на Музикалното училище. Защо избрахте тази съдба?

–  Имах възможност в различни периоди от живота си да бъда на високо платени длъжности в Европа, имах предложения, но любовта към децата, към учениците, към професията надделя, както и любовта ми към Варна. Повече от две седмици извън Варна не мога да изтърпя.

* * *

Марко Добрев е роден през 1942 в Добрич. Завършва в класа по фагот на проф. Христо Прошков в Консерваторията в София и след това започва музикалната си кариера като солист фаготист във Варненската опера. В периода 1972–1976 е директор на Варненската филхармония. От 1971 е лектор, а от 1976 е редовен преподавател по фагот в СМУ „Добри Христов“ Варна. Директор на училището от 1983 до 2008. До 2015 е преподавател по фагот и художествен ръководител на Духовия оркестър на училището.

Носител на отличията: орден „Кирил и Методий” III степен 1976, „Учител на годината” 1999 на  “Отворено общество”, „Златна лира” 2003 на Съюза на музикалните и танцови дейци за високи педагогически успехи; Награда “Варна” за 2000 и 2004, почетно отличие „Неофит Рилски” 2005  на Министерството на културата и други.

_________________

Снимка Йорданка Манева

https://www.artschool-varna.com