Марио Хосен: С музиката на Брамс концертът се превръща в свещенодействие

Марио Хосен: “С музиката на Брамс концертът се превръща в свещенодействие, в мост между човешката душа - душата на слушателя и изпълнителя, и космоса”

Виртуозите Марио Хосен, цигулка, и Адриан Йотикер, пиано, закриват Европейския музикален фестивал Варна 2021 на 10 октомври във Варненската опера със забележителна програма - интеграл на сонатите за пиано и цигулка от Брамс.

Броени дни преди очаквания с много вълнение от ценителите концерт на цигулковия виртуоз Марио Хосен и пианиста Адриан Йотикер на 10 октомври на Основна сцена на Държавна опера Варна, с който завършва Европейският музикален фестивал Варна 2021, проф. Хосен беше любезен да отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

– Маестро Хосен, 2021 е годината на Брамс във Вашите концерти, какво сте подготвили за Европейския музикален фестивал, какво ще представите и как се вписва този проект в цялото Ви артистично присъствие по сцените на Европа?

– Йоханес Брамс е един от най-ярките представители на немската романтика, той не само променя светогледа в симфоничната музика, но и повлиява до голяма степен създаването на така наречената атмосфера на Виенски симфоничен живот в периода, в който е бил една от движещите творчески фигури във Виена, именно в периода, в който се създава Музикферайн (Wiener Musikverein), това е сградата на Обществото на любителите на музиката. Самата зала на Музикферайн, както и Концертхаус (Wiener Konzerthaus), са храмове на музиката, на класическото изкуство. Йоханес Брамс взима много силно участие във всички културно-социално-обществени политически дейности. Той е имал много ярка обществена позиция. Това е личността на културтрегера.

Аз не съм свирил Брамс от близо 15 години, като изключим епизодични изпълнения на негови сонати. Идеята за проекта дойде в разговор с Адриан Йотикер, съпругата му, моята съпруга и големия теоретик на музиката Хартмут Кронес (Hartmut Krones), който от 30 години пише програмите на Музикферайн и е един от двигателите на международния симпозиум на фестивала “Варненско лято”. В тази среща ние дискутирахме човешките взаимоотношения между двама титани в музиката - Роберт Шуман и Йоханес Брамс, техните емоционални срещи и допирни точки. Младият Брамс получава първата си възможност за изява в голямото музикално пространство чрез критиката, която получава от Роберт Шуман. Шуман е човекът, който проправя път за кариерата на Брамс, който прави неговото име познато на една много широка музикална общественост. Младият Брамс, който е боготворил Шуман, е подкрепял емоционално неговото семейство, а със съпругата му Клара Шуман - също забележителен концертиращ музикант и композитор, майка на 8 деца, е поддържал кореспонденция дълго след смъртта на Роберт.

– Каква е историята на сонатите на Брамс?

– В тази соната, преди която е създадена песента “Regenlied” (Песен на дъжда), цитирана в третата част, ти усещаш това, което си изпитвал в младостта и как то си отива. В смъртта няма нищо трагично, то е нещо естествено, когато е изпълнено с любов. Трябва да чуете песента и да си представите капчиците, тази романтично-носталгична линия, която се прокарва в самата песен. В сонатата Брамс изразява дълбоката си скръб от загубата на едно дете, което е отгледал и за което той се е грижил като втори баща. Той изпраща на Клара сонатата, тя свирейки, плаче.... Какви времена са били! Как са комуникирали хората помежду си...
Тази соната е първата, Клара е до такава степен докосната от това, което той казва с езика на музиката, че Брамс решава да продължи в тоя жанр и да напише втора соната. Прави това близо до едно от любимите си места - Тун (Thun, Switzerland), като черпи вдъхновение в една къщичка, в едно селце, където се среща с интересни хора...  Тук е връзката с Адриан Йотикер, който е роден недалеч от Тун, а живее близо до езеро край Мюнхен. Брамс обича да посещава две езера, едното е до Тун (Thunersee), а другото е до Мюнхен. Адриан също черпи своята енергия от езерото, до което живее, където ходи със своите деца.

– Как възникна идеята за Вашия проект с Адриан Йотикер?

– Идеята на проекта ни възникна на брега на Черно море, на масичка в клуб Ментол, където ние с Кронес водихме един много интензивен диалог до след полунощ за тъй наречената абсолютна музика, което е една абстрактна терминология в музикознанието. Защо абстрактна? Това е един философски термин, който се преекспонира и преувеличава. Няма музика, която да не е свързана с част от живота и емоцията на хората. Например, за абсолютна музика се приема голямото симфонично изкуство, където нямаме програмни елементи, които се свързват директно и асоциативно с природни явления. В немската симфонична музика големи теоретици водят спорове, свързани с немската естетика, култура, политическа история, създаване на немска нация. Това са едни културно-политически събития, които оказват силно влияние върху културата, върху музиката. Музиката е била движещ фактор в този процес. Тогава, по времето на създаването на Флорентинската академия, първите оперни италиански театри, по-късно Виенската класика, Виена се превръща в един културен център на Европа, благодарение на музиката. Началото е свързано с графовете Естерхази и Хайдн, който е основателят на сонатната форма и симфонизма - такъв, какъвто го познаваме. Развитието следва налагането на Виена като имперски център и столица на Австро-Унгарската империя. По време на всички промени остава стремежът на хората да се асоциират със собствен език, традиции, култура. И Брамс участва много активно в този процес.

– Какво послание според Вас носят сонатите, които ще изпълните?

– Когато говорим за музика, ние се опитваме да разберем какво послание носи тя. Ако става дума за Интеграла на Брамс, ние с Адриан Йотикер спонтанно си помислихме след нашата среща дали да направим направим Интеграл Шуман или Интеграл Брамс. Шуман е написал три сонати и Брамс е написал три. Аз лично исках да си припомня Брамс - това, което съм свирил преди около 15 години, защото в един момент разбрах, че виждам музиката по нов, коренно различен начин и изпитах потребност, паралелно с другите си проекти, да го преживея наново. Разбрах, че за да разбера концерта на Брамс, трябва да се докосна до трите сонати. За да се докосна до тях, имам нужда от пианист, защото те са написани за пиано и цигулка, както и Бетовеновите сонати. Често на децата и на студентите се преподава изразът “сонати за цигулка”. Няма сонати за цигулка, има за пиано и цигулка, където двата инструмента са в един драматичен диалог, където тази музикална форма получава контури, които могат да се усетят от публиката и да я разтърсят, и двата инструмента имат равноправно участие.

Когато ние с Адриан решихме да направим тези интеграли, веднага дойде покана за концерт от Концертхаус във Виена на 17 декември, в зала “Моцарт”. Първото изпълнение на Интеграла е било в Концерхаус във Виена преди повече от 100 години. Последваха покани от Италия, Испания, като първото ни изпълнение бе и едно голямо предизвикателство през април, където в Сантандер според договора ни, изпълнението трябваше да бъде записано от Испанското национално радио. Първо изпълнение - запис! Това изисква много голяма концентрация.

Тази година ние изпълняваме сонатите в Интеграл общо 10 пъти. В България, в градовете Варна, Пловдив и София. Във Варна идваме след едно много интензивно лято, след концерта на Брамс със Софийска филхармония. Брамс сонатите са продължение на тази линия, чиято кулминация ще бъде във Виена, но всъщност всеки един концерт за нас е кулминация. Публиката не допуска компромис, композиторът не допуска компромис и ние не можем да си позволим да подценим това. Артистът е длъжен да бъде искрен и откровен спрямо публиката и музиката, която прави. Това значи да дадеш 100% от себе си в зависимост от това, което ти позволяват условията и факторите, които се отразяват на изпълнението. Колкото и музика като сонатите на Брамс да се възприема като абсолютна музика, ние имаме различни елементи в различни части извън това възприятие. Например, в третата част има много силни унгарски елементи, свързани с приятеля на композитора Йозеф Йоахим, на когото е посветен концертът за цигулка и който е един от първите изпълнители и на трите сонати.

Когато става дума за унгарската музика, Брамс е силно впечатлен от емоцията, от силната експресивност на унгарския фолклор, което е отразено и в две от частите. Това е една типично по немски сдържана емоционалност, но той е обожавал тази емоция. Това го е вдъхновявало, давало му е енергия. Не е случайна и връзката му с Йохан Щраус - бащата на виенския валс. Самият Брамс е бил голям почитател на Йохан Щраус. Става дума за една интересна симбиоза, въпреки че сонатите нямат нищо общо с този тип фолклор. Сонантите са по-скоро филтрирана форма на унгарската емоционалност през призмата на Йозеф Йоахим, концертът също. Както чрез концерта, така и чрез сонатите, Брамс подава ръка към приятеля си от ранните студентски години, с когото е изгубил връзка, но музиката, партитурите, които той е пращал, са довели до реминисценция на това приятелство.

Тази симбиоза от причинно-следствени връзки и срещи до концерта ни в Испания, ни доведе първо до генералната репетиция. В Кантабрия има една традиция преди концерт да се провежда среща разговор с ученици, които са подготвени по темата и това се осъществява по време на генералната репетиция. Ние изпълнихме фрагменти от програмата пред деца, които бяха не само въведени в музиката на Брамс, но и разсъждаваха върху чутото, разказваха за своите собствени емоции, породени от музиката. Аз бях силно впечатлен и възхитен от огромния интерес и участие на децата, от тяхната предварителна подготовка. Най-впечатляващото също бе, че този музикален урок се предаваше в около 700 училища на живо чрез 12 камери. Това се прави веднъж месечно. Свалям шапка на тези културтрегери. Това е един добър пример за културното бъдеще на Европа. Не се учудвам, че в този район на Испания концертните зали са препълнени, децата са възпитани, обществото е с най-високи икономически показатели.

Оказа се, че музиката на Брамс е един мост между нас като изпълнители и едни деца, които са докоснати от нея. Те започват да разговарят с езика на музиката, такъв, какъвто ние преоткриваме чрез техните очи и емоция. Това е факт.

– Вие имате привилегията да наблюдавате от сцената преживяванията на публиката. Как усещате съпреживяването на Вашите изпълнения на Брамс?

– Вечерта, когато застанеш пред една публика, която е елегантна, вглъбена, концертът се превръща в свещенодействие, в мост между човешката душа - душата на слушателя и изпълнителя, и космоса. Имаш тишина, имаш само музикалната хармония, която те обгражда. Оставаш насаме със себе си, потъваш в твоята емоция, в твоя живот, в мислите, които те вълнуват и в нещо, което е вечно. Ние всички сме гости на тоя свят, а нямаме време за усамотение. Опитваме се. Музиката въздейства на определени центрове в мозъка, чрез които попадаш в свой собствен свят. Всеки човек има нужда да бъде насаме със себе си.

В тази връзка, ако някой твърди, че музиката на Брамс е сложна, трудна за разбиране, бих казал, че няма нужда да разбираш тази музика, ти я усещаш и това, което те обгражда, е твоят свят, твоят космос. Ето защо всеки един концерт е един досег до духовното.

Ние имаме моралната отговорност да предлагаме на публиката концерти, които тя заслужава. Един момент на духовен мост между личното и божественото, в който тя да има спокойствието да влезе в тоя свят. И ние имаме естетическа и морална отговорност към тези, които идват на концерти. Музиката на Брамс е един мост между материалното и духовното за тези, които дори и да не участват активно и физически, попадат в тази магия, благодарение на процесите в тяхното съзнание и душа, така че ние всички сме участници в този процес.

– Кога се пресякоха пътищата Ви в музиката с Адриан Йотикер?

– С Адриан Йотикер се срещнахме за пръв път в Цюрих преди близо 20 години. По това време живеех често и в Цюрих, и във Виена. Дойде покана за един много интересен концерт в концертния цикъл в Линденхоф, на сцена в готическа постройка в стария град на Цюрих. Знаех, че партньор ще ми бъде един голям швейцарски пианист, носител на първа награда на престижния ARD  Мюнхен и че този човек е изключителен музикант, когото аз все още не познавах. Той ме посреща на гарата в неговото градче, за да отидем в неговия дом, където започваме да свирим. Първо свирим Пролетна соната, говорим на един и същ музикален език, после свирим Франк соната и преди да повторим Пролетна соната, решихме да преминем през по-виртуозните пиеси. За мое удивление, оказа се, че колкото добре се разбирахме в драматургията на сонатите, толкова леко той ми акомпанираше, сякаш цял живот сме свирили заедно или ми е слушал изпълненията. Аз имах издаден компакт диск с тази програма и си помислих, че го е слушал. В паузата за кафе го попитах често ли е слушал тази пиеса или я е свирил, а той отговори, че никога не я е свирил като пианист. Оказа се, че той е учил в Цюрих, в инструменталния факултет, не само пиано, но и цигулка. Когато печели първа награда като пианист, стига до извода, че трябва да продължи да бъде пианист, защото трудно би спечелил първа награда като цигулар. Говорим за талантлив човек, с когото вече около 20 години имаме творческо сътрудничество и не само ми е приятно да разговарям с него, но вече сме и семейни приятели, срещаме с цялото семейство, с децата му, прекарваме цели уикенди заедно. Той е изключителен човек, артист, преподава на един млад пианист, който следва в Мюнхен и на когото съм кръстник. Младежът постига страхотни резултати под негово ръководство и наскоро успя в рамките на само една седмица да научи и изсвири едно тежко произведение и да го изсвири на сцената.

– И все пак, Маестро, Вашата запазена марка е Паганини, нали?

– Благодарение на музиката на Паганини, която изпълнявам, която се харесва на много широка аудитория, и която малко хора могат да изсвирят, аз се опитвам и да популяризирам Паганини извън разпознаваемите негови произведения. Познати са няколкото хита, каквито са един или два от цигулковите му концерти, капризите и една-две пиеси. Но той е изключително интересен автор, който е написал и над 250 творби за камерна музика, има 80 сонати за цигулка и китара, има 15 квартета с китара, има 3 струнни квартета, да не говорим за десетките други фигурации и ансамбли. Всъщност моята привързаност към Паганини произтича от убеждението ми, че той освен голям цигулар е и голяма фигура, която е повлияла на историята на музиката. Той е първообразът на романтичния творец, който променя статуквото на артиста, има пълната свобода да моделира програмите си така, както смята, че публиката очаква. Той е човекът, който прави революция във свиренето на цигулка, в изразните средства на този инструмент, в ефектите, които цигулката създава и асоциациите, които нашето съзнание прави. В изкуството му присъстват много природни картини и звуци, имитиране на животни, състояния на човешката емоционалност - плач на цигулката, крясък, шепот - състояния, които не са били достъпни при по-консервативния начин на свирене и неслучайно той разбива тази консервативност.

– Вие сте признат изследовател на творчеството на Паганини.

– Говоря като човек, който е главен редактор на първото в света оригинално издание на творбите му, без да са аранжирани или редактирани. Говорим за едно издание, в което е правилният прочит. Това са така наречените критични издания. Аз съм редактор на това критично издание на творбите на Паганини за цигулка и оркестър. Защо? За да могат всички бъдещи генерации цигулари, когато свирят неговото творчество, да се докоснат до оригиналната мисъл на Паганини и да продължат това наследство.

В музикознанието изследването на музиката на Паганини и на голяма част от великите виртуози като Лист и Шопен тепърва предстои. Това, което вече е направено в музикознанието, особено за немската романтика - сериозни издания върху творчеството на Бетовен, Моцарт, Брамс, липсва за голяма част от другите композитори.

Аз поех тази тежка задача и работя вече около десет години по тази тема и сигурно, докато съм жив, ще продължа да работя. Предстои ми още много дълъг труд. Фигурата на Паганини е тази, която повлиява целия немски романтизъм - Менделсон, Шуман, Брамс, Шопен, а и Рахманинов, всички до един са повлияни от аурата на твореца Паганини. И когато се свири музиката на Брамс, за да бъде разбрана тя, трябва да се знае, че е силно емоционална, силно провокираща най-дълбоките струни на човешката душевност, а мотиваторът на целия този процес не е някой немски творец, а италианецът Николо Паганини, който прави фурор с турнето си в Германия, по времето, когато се ражда Брамс. Паганини повлиява родителите, учителите на Брамс, а той достига едни висоти, които са висшата форма на немската романтика. Сигурно е, че Брамс е черпил вдъхновение от творчеството на Паганини, от неговото наследство и е написал творби върху теми на Паганини.

– Какво искате да предадете на публиката на Вашия конецрт във Варна на 10 октомври?

– Имам едно послание към публиката: Изкуството е за тези, които се уважават, които уважават семейството си и обществото, в което живеят. Човек, който неглижира културата, който се отнася повърхностно към най-висшата естетична форма на битие в личния си живот, не може да има сериозен принос към обществото. Израстването на едно общество без естетика, без култура, без образование не е възможно. Ние сме  посветили живота си на това и има много хора, които четат, слушат, зареждат се... Тук е ролята на обществото, на лостовете, които имат културните оператори - общини, министерства, институти. Такава е ролята и на фестивалите, като Европейския музикален фестивал Варна. Това е бутиков фестивал, всяко едно заглавие е внимателно избрано, той създава една палитра и стилово разнообразие, което го прави уникален. Аз се готвя за този концерт с трепет...

– След Варна къде ще Ви отведат пътищата на музиката?

– След концерта във Варна, на 19 и 20 октомври свиря с Лондонската филхармония в Испания - Паганини концерт с концерти в Барселона и Мадрид. Диригентът е Александър Земцов. Излиза и първият ни диск с Интеграл - всички квартети на Паганини, това са 15 квартета. Ние по време на пандемията записахме 3 компактдиска. Аз съм изключително благодарен, че имахме възможност да отделим време за себе си. Бяхме разделени физически, но имахме време да работим върху проекти, които нямаше да бъдат осъществени при други обстоятелства. Издател е лебълът Динамик (DYNAMIC record label) - водеща звукозаписна компания в Италия, Генуа, която е собственост на Alberto Dellepiane, който е наследник на фамилията на Паганини.
_____________________

Виртуозният цигулар Марио Хосен е роден в Пловдив. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Получава австрийско гражданство в интерес на Република Австрия. Дипломира се с награда на австрийското министерство на културата за високи творчески постижения. Специализира в Париж при Жерар Пуле. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. Редактор и изследовател на цялостното творчеството на Паганини за цигулка и оркестър за едно от най-старите музикални издателства в света "Musikverlag - Doblinger" Виена. Записва за италианската звукозаписна компания "Dymanic" световни премиери на произведения на Паганини. 
Солист е на едни от най-известните световни оркестри, между които Виенския симфоничен оркестър, Лондонска Филхармония, Виенския камерен оркестър, Academy St. Martin in the Fields, Филхармония Брукнер - Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски“ на Московското радио, Симфоничния оркестър на Радио София и много др. Той е почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония, със завидна преподавателска кариера и студенти, носители на едни от най-високите отличия от конкурси и фестивали в Европа и Азия. 

Проф. Хосен e удостоен с престижната награда "София" за музика и с наградата на ФМ Класик Радио. Той свири на цигулка “Гуаданини” от 1749 г., която му е предоставена от Австрийската национална банка. Артист на Thomastik Infeld, Vienna и брандов посланик на Пежо България. 

От 2019 г. проф. Хосен е артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.

* * *
Началото на концерта на 10 октомври на Основна сцена на Държавна опера Варна е в 19:00 ч. Билети от 15 до 25 лв. от Касите на Фестивалния комплекс и Държавна опера Варна. Онлайн - от сайта на ФКЦ: https://bit.ly/3a2ZHyP

Европейският музикален фестивал Варна се организира от агенция „Елит проджектс мениджмънт“. Изданието за 2021 г. се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна, Национален фонд “Култура” и със съдействието на комплекс Топола Скайс и Експресгаранцион, Варненска строителна компания, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Логос недвижими имоти, Нира Комюникейшънс и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Impressio.dir.bg, Moreto.net и ArtVarna.net.
Още за концерта открийте на Фейсбук страницата: https://www.facebook.com/EliteMusicAgency

Нина Локмаджиева