Да постигна онзи необясним магнетичен чар

Драматургът Юрий Дачев пред Виолета Тончева за предизвикателствата на скритата драматургия в голямата литература и нейния превод на театрален език, за концентрираното театрално действие, притегателната сила на саморазрушението, краха като достойнство и необяснимия магнетичен чар на героите в „Тютюн“, за творческата среща с Бина Харалампиева и още...

„Тютюн“ по Димитър Димов, реж. Бина Харалампиева, драматург Юрий Дачев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор Асен Аврамов, е юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена

– Юрий Дачев - театровед, театрален критик, режисьор, драматург, водещ на известното тв предаване „Рецепта за култура“ по БНТ, изпуснах ли нещо?

– Не, само театрален критик отдавна вече не съм, то отпада.

– Разбирам, оставил си критиката на другите . Интересува ме днес ролята ти на драматург, който притежава специалната артистична дарба да се превъплъщава в образа на автора, за да създаде върху неговия текст свое самостойно произведение, запазвайки при това духа на първоизточника. Предизвикателство само по себе си, то нараства още повече, когато става дума за Димитър Димов и големия роман на българската класика „Тютюн“.

– Предизвикателството наистина е голямо. Искам да отбележа, че това превъплъщение, както ти го нарече, наистина прилича на актьорска роля, но за разлика от актьорите, аз нямам самочувствието, че мога да покрия света на автора. При мен е друго, аз просто се опитвам, с пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично.

При Димитър Димов предизвикателството е огромно по много причини и тук на първо място искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща ѝ Димитър Димов. След любимия ми негов роман „Поручик Бенц“, който Бина Харалампиева постави в Малък градски театър „Зад канала“, имам привилегията да работя и върху „Тютюн“, oтново нейна постановка, този път в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна.

Трудността идва както от популярността на романа, така и от прекрасния знак върху него на едноименния филм с Невена Коканова и Йордан Матев. Самият роман е едно огромно произведение, което се разстила в много години и обхваща голям кръг от герои. Но по-голямото предизвикателство за мен беше да постигна онзи необясним магнетичен чар в героите на Димитър Димов. Те в никакъв случай не могат да бъдат определени като светли или положителни личности, колкото и условно да звучи тази дума, но те притежават духовен чар. В това е силата на Димитър Димов – да превръща тези саморазрушаващи се хора в привлекателни и загадъчни герои. Тук някъде беше най-голямото предизвикателство, като пак казвам, отчитайки невъзможността да бъде постигнат в абсолютна мяра света на Димитър Димов с неговата привлекателност и сила.

– Какъв критерий следваше при пренасянето и подбора на сцените от романа в драматургичния вариант?

– Критерият беше един и пределно ясен - да се концентрира колкото може повече историята. От тази гледна точка театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие – това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно, нашироко.

– Мисля си за тези особени или „осъдени души“, ако използвам заглавието на един друг прочут роман на Димитър Димов, които привличаха българина по времето на соца, може би защото тогава не му беше позволено да бъде като тях, но и сега продължават да го вълнуват...

– Преди ни внушаваха, че силните личности непременно трябва да бъдат свързани с някакъв идеал, докато силните личности на Димитър Димова носят у себе си унищожението, самотата. Те са много самотни, затова имаме усещането, че пътят, по който са поели, е обречен. В това се крие тяхната сила, в техния крах има нещо достолепно и много достойно, това е тяхната неизбледняваща привлекателност. Силният човек, готов да се опълчи на времето, на обществения строй, на сивотата, дори когато те са унищожителни за него, излъчва неустоим чар.

– На артистичния тандем между теб и Бина Харалампиева дължим великолепни театрални постановки, вярвам, че такъв ще бъде и случаят с нашия „Тютюн“, една от юбилейните постановки за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. На какво се основава партньорството ти с Бина Харалампиева?

– И друг път съм го казвал. Аз съм драматург, благодарение на Бина и в това няма нищо измислено. Ако тя не ме беше насърчавала и подкрепяла през всичките тези години, ако не вярваше, че текстовете ми са театрално привлекателни, аз нямаше да ги напиша. А що се отнася до самата работа, тя идва от голямото разбирателство между нас, от общото ни любопитство към добрата литература, която не трябва да бъде пренебрегвана като драматургичен портфейл. Прекрасни литературни произведения, които обаче не са драматургия – по някакъв начин в нашите партньорски взаимоотношения ние се насочваме именно към такива текстове. Бина е поставяла и всички мои авторски текстове, така че аз съм благодарен за щастливия шанс да срещна в живота си такъв творец като Бина, с който гледаме в една и съща посока.

– Къде те намирам сега?

 – В Смолян репетирам „Юдина ела“, по текстове на един интересен местен автор Константин Канев, премиерата предстои на 15 и 16 септември.

– Успех на „Юдина ела“ и нейния режисьор в Смолян, а във Варна очакваме драматурга Юрий Дачев за премиерата на „Тютюн“ на 20 и 21 септември. Благодаря ти за разговора.

"ТЮТЮН"

по Димитър Димов

Драматургичен вариант Юрий Дачев
Режисьор Бина Харалампиева
Сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева
Композитор Асен Аврамов
Плакат Славяна Иванова

В ролите:

ИРИНА - Диана Димитрова
БОРИС МОРЕВ - Калин Врачански
СТЕФАН КОСТОВ - Пламен Димитров
ПЕТЪР СПИРИДОНОВ (ТАТКО ПИЕР) - Свилен Стоянов
МАРИЯ - Христина Джурова
ФОН ГАЙЕР - Стоян Радев
Г-ца ДИТРИХ - Веселина Михалкова
ЛИХТЕНФЕЛД - Валентин Митев
ПРАЙБИШ - Николай Кенаров
ЗАРА - Александра Майдавска
БИМБИ - Николай Божков
ПАВЕЛ МОРЕВ - Ивайло Иванов
КРИСТЕЛО - Юлияна Чернева

Помощник режисьор Владимира Иванова. Главен театър-майстор – Никола Колев. Сценична група - Траян Лечев, Росен Недев, Радослав Зафиров, Михаил Божилов. Художествено осветление – Валентин Андонов, Kрасимир Миков, Пламен Димитров, Генадий Иванов. Звукооператори - Орлин Димитров, Димитър Иванов. Театрален реквизит – Миглена Кръстева, Виктория Иванова. Театрален гардероб – Димитричка Колева, Фатме Шукриева, Денка Радева. Грим и перуки - Савка Стоянова. Шивашко ателие - Йорданка Маринова, Tаня Стайкова, Зора Иванова. Тапицер - Калина Андонова. Художници – Будьони Арков, Евелина Пенева.

Юбилейна постановка за 100-годишнината на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и премиера за България на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена