Салиери не е еднозначното зло

Стоян Радев за ролята си на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Стоян Радев пред Виолета Тончева:

– След твоя незабравим Ричaрд III, донесъл ти „Икар“ за водеща мъжка роля, дойде Хенри IV, сега пресъздаваш Салиери. Как се отнасяш към тези велики исторически личности?

– Към великите личности се отнасям като към обикновени личности и най-обикновени хора. По същия начин подхождам и към Антонио Салиери. Тези противоречиви персонажи са ми безкрайно любопитни, особено ако са нарочени за добри или за лоши. Винаги ми е много интересно и провокативно да намеря обратната им страна. Същото е сега при Салиери, в този емблематичен образ на злото, завистта, неудовлетвореността в изкуството и в живота, във всичко, също се крият проблясъци на доброто.

– Търсиш скритата му светла страна...

– Да, иначе би било безкрайно скучно и дори безмислено. Всъщност истинската личност на Салиери е много по-интересна от това, с което той е останал в историята. Това от една страна. От друга страна, в драматургията на Питър Шафър той не е сложен като еднозначното зло. Питър Шафър е нарекъл пиесата си „Амадеус“, но това е историята на Моцарт, разказана през историята на Салиери. Както казва моят герой: „И от днес нататък винаги, когато хората споменават Моцарт, неминуемо ще споменават и моето име. Едното със слава, другото с позор, но все пак моето име ще бъде винаги в устата на хората и това е моята цел“. (смее се)

– Няма лоша реклама, както биха се изразили съвременните медийни стратези J С Ненчо Костов сте антиподи в изграждането на полюсния тандем Моцарт-Салиери.

С Ненчо сме играли заедно и в други постановки, неведнъж съм казвал, че той е от любимите ми млади български актьори, безкрайно талантлив и работлив. Великолепно партньорство имам и с Христина Джурова, която е другата ми основна сюжетна линия, тя също е една от любимите ми млади актриси и съм щастлив, че тя е вече част от нашата трупа. Само хубави неща мога да кажа и за всички останали колеги в постановката.

– Амадеус – Ненчо ще свири в спектакъла, а Салиери - Стоян?

– Ами аз съм само композитор, да свирят музикантите (смее се)

– Подкрепям напълно, един придворен композитор не бива да слиза от привилегирования си пиедестал :) А би ли изиграл ролята на Моцарт?

– Моцарт не е доживял моите години (смее се). Разбира се, Моцарт е крайно любопитен персонаж, с който също би било интересно да се сблъскаш на сцената. Но моята роля е другата.

– Ти и Ненчо, според режисьора, сте изключително подходящи за ролите на Салиери и Моцарт,  защото самите вие носите двойствеността, присъща на персонажите. Докато Ненчо – цитирам - „излъчва усещането за една особена чувствителност и наивност“, типични за Моцарт, ти носиш „през харизмата си някаква енигматичност и мрак“, характерни за Салиери.

– Поласкан съм, че Стайко е провидял тези неща у мен. Приемам го като комплимент. Аз смятам себе си за светъл човек. Естествено, като всеки човек, и аз имам своите тайни, нося своите мрачини и пропасти даже, не им се отдавам в живота, но те добре ми служат за ролите, в които „злодействам“. Ето, в „Амадеус“ за пореден път имам битка с Бог и пак трябва да минавам през църкви и катедрали, за да паля свещи за опрощение на богохулните реплики, които произнасям на сцената (смее се).

– Стайко Мурджев и Стоян Радев, как се срещат художествените им светове? 

– Срещат се по най-великолепния начин. За втори път работя със Стайко, първият път беше много хубаво, както и сега, с тази разлика, че сега обемът на материала е много по-голям. Няма нужда да говорим много, някак от само себе си се разбираме. Мислим в една и съща посока, което е голямо преимущество.

* * *

„Aмадеус“ от Питър Шафър

 2 и 3 септември, 19.00 ч., ДТ „Стоян Бъчваров“, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

Режисура и сценична версия – Стайко Мурджев
Сценография и костюми – Петя Боюкова
Музика – Петър Дундаков
Хореография и сценична пластика – Станислав Генадиев
Превод – Деница Димитрова
Пом. режисьор – Валентина Андонова
Фотография Тони Перец

В ролите:

. Стоян Радев – Антонио Салиери
. Ненчо Костов – Волфганг Амадеус Моцарт
. Христина Джурова – Констанца Вебер, съпруга на Моцарт
. Симеон Лютаков – Йозеф II, император на Австрия
. Пламен Димитров – Граф Йохан Килиан Фон Щрак, камерхер на императорския двор
. Ивайло Иванов – Барон Готфрид Ван Свитен, префект на имперската библиотека
. Веселина Михалкова – Граф Франц Орсини-Розенберг, директор на имперската опера
. Свилен Стоянов – Капелмайстор Боно
. Константин Соколов, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Велизар Емануилов  – „вентичели“ („вятърчета“) – приносители на информация, клюки и слухове
. Гергана Арнаудова – Тереза Салиери, съпруга на Салиери
. Александра Майдавска – Катерина Кавалиери, ученичка на Салиери
. Даниела Викторова – Баронеса Валтщаден