Интервю

Моцарт като инструмент на Бог

Ненчо Костов в "Амадеус" - юбилейна постановка за 100-годишнината на Варненския театър

Моцарт като инструмент на Бог

Ненчо Костов разказва за ролята си на Моцарт в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Ненчо Костов пред Виолета Тончева:

 

– След като заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда с образите на Димчо Дебелянов и Васил Левски, сега ти предстои да изиграеш Моцарт, все велики личности...

Отнасям се сериозно към това нелеко изпитание. Тези роли съдържат не само един живот, а много животи. Нееднопланови, те водят битка със себе си и света. Тяхната съдба е по-наситена от съдбата на обикновения човек, в тях няма само един човек, а цяла вселена, в която може да дълбаеш и и оттам да изкарваш още мисли, още емоция, бунт, радост, мъка.

– Навярно тези роли са предизвикателство за актьора и заради съществуващите стереотипи и нагласи, с които ги възприема публиката.

Да, точно в това се състои нашата работа. Пресътворявайки тези известни личности, актьорът трябва да погледне от своя ъгъл, да изведе концепцията на режисьора, да предаде своето усещане за героя. Крайната цел е да поднесе на зрителя нещо ново, нещо отвъд познатото. Да покаже нещо, което може да изненада, да провокира, да те накара да изслушаш целия Моцарт или да прочетеш целия Дебелянов.

– Харесваш ли музиката на Моцарт?

Да.

Моцарт ще свири ли в представлението?

Да, ще свиря на пиано Марша на Салиери „Non piu andrai“, който Салиери написва за посрещането на Моцарт в австрийския императорски двор. В следващата сцена Амадеус възпроизвежда по слух произведението и го доразвива по свое усмотрение. Това е красива художествена измислица, която Питър Шафър използва както в пиесата си „Амадеус“, така и като сценарист на едноименния филм на Милош Форман. „Non piu andrai“ всъщност е една от най-известните арии от операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“.

– Самият Моцарт е крайно неординерен, той е играещият човек, който непрекъснато се забавлява и това поведение някак влиза в противоречие с гениалността му като композитор. Какво те привлича, какво те отблъсква у него?

От позицията на изминалото време ние се възхищаваме на Моцарт, но погледнато в житейски план, той не е човек, с който лесно би намерил общ език. Той би могъл да те вбесява и да те отблъсква. Но всичко това идва може би именно от дарбата му, от това, че той е докоснат от Бог по друг начин, че има съзнание, различно от нашето.

– Къде е Бог във враждата между Салиери и Моцарт?

В един момент Моцарт се превръща в арена на битката между Салиери и Бог. Салиери разглежда Моцарт като инструмент на Бог. Унищожи ли Моцарт, той се надява да получи възмездие за това, че самият той не притежава неговата гениалност. Моцарт е частица от Бог, той е детето Божие, а Салиери не е, Салиери може само да наранява.

– Как в работата със Стайко Мурджев стигате до дълбочината на тези сложни взаимоотношения?

Образите са дадени от Питър Шафър с много ярки характеристики, но Стайко Мурджев тръгва от най-дълбоките и базисни пластове. Оттам ни води към логиката на героите и парадокса, който тази логика носи вътре в себе си. Осмисляйки близкото до нас, ситуацията, случката, ние постепенно навлизаме в този парадокс.

– Как си партнираш със Стоян Радев като антипода на твоя персонаж?

Досегашните ми партньорства със Стоян Радев са били изключителни. Той е страхотен партньор, от онези, които играят за отсрещния човек. Видиш ли очите му, изпитваш сигурност. Той те следи непрекъснато и усещаш през цялото време подкрепата му. Много разчитам на него и в „Амадеус“.

– Кой образ, мислиш, е по-интересен – твоят или неговият?

Бих изиграл Салиери, да. Хубавото е, че Моцарт и Салиери вървят заедно, като един незаменим тандем, единият без другия не може и обратно. Те са толкова обвързани, че се затруднявам да кажа кой от двата образа е по-интересен.

– В крайна сметка какво би казал твоят Моцарт на зрителите?

Ами сега как да продължим?

* * *

"Aмадеус" от Питър Шафър

 2 и 3 септември, 19.00 ч., ДТ „Стоян Бъчваров“, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

Режисура и сценична версия – Стайко Мурджев
Сценография и костюми – Петя Боюкова
Музика – Петър Дундаков
Хореография и сценична пластика – Станислав Генадиев
Превод – Деница Димитрова
Пом. режисьор – Валентина Андонова
Фотография Тони Перец

В ролите:

. Стоян Радев – Антонио Салиери
. Ненчо Костов – Волфганг Амадеус Моцарт
. Христина Джурова – Констанца Вебер, съпруга на Моцарт
. Симеон Лютаков – Йозеф II, император на Австрия
. Пламен Димитров – Граф Йохан Килиан Фон Щрак, камерхер на императорския двор
. Ивайло Иванов – Барон Готфрид Ван Свитен, префект на имперската библиотека
. Веселина Михалкова – Граф Франц Орсини-Розенберг, директор на имперската опера
. Свилен Стоянов – Капелмайстор Боно
. Константин Соколов, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Велизар Емануилов  – „вентичели“ („вятърчета“) – приносители на информация, клюки и слухове
. Гергана Арнаудова – Тереза Салиери, съпруга на Салиери
. Александра Майдавска – Катерина Кавалиери, ученичка на Салиери
. Даниела Викторова – Баронеса Валтщаден

 

Автор: Виолета Тончева
24.08.2021 г. 13:27
Посетено: 3059
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/33248-motsart-kato-instrument-na-bog