Силвия Томова: Изкуството не е демократична, а йерархична структура

Известната хореографка Силвия Томова разказва за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог. 

– Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?

– Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.

– По-лесно ли е?

– От една страна да, но от друга страна е по-трудно и по-задължаващо. Защото когато създаваш собствена хореография, цялата свобода, но и отговорност лежат върху теб, докато в другия случай трябва да вникнеш във философията и творческия почерк на режисьора, който поставя спектакъла. Трябва да разбереш каква изразност харесва той, защото чрез движението ние изразяваме думи, емоции, пресъздаваме срещи и раздели, разказваме истории.

– Маестро Салмиери, диригентът на „Графиня Марица“ ми разказа, че особено държи да присъства и на режисьорските репетиции...

– Да, и мен са ме учили, че в творческия период трябва целият постановъчен екип да следи работата на колегите си. Разбира се, доколкото е възможно, защото всеки провежда и свои отделни репетиции  – диригентът с оркестъра, сценографът с техническите служби и т.н. Режисьорът и хореографът обаче са непрекъснато заедно. Всички се стараем така да разпределяме репетициите, че да имаме възможност поединично да поставим своите неща, за да можем след това да ги съберем, после отново да ги разделим и пак да ги съберем. Това е пътят.

– Как се постига баланс между авторите в постановъчния екип, всеки от които има своето творческо его и може би в някаква степен желание за надмощие...

– В случая с „Графиня Марица“ нямам подобно творческо его, защото съм наясно, че съм поела ангажимент към един световен режисьор. Добрият професионалист знае, че изкуството не е демократична, а йерархична структура. Изкуството съществува само и единствено заради йерархията. А с Вера Немирова аз обожавам да работя, с нея винаги ми е интересно, при нея попадам на моя начин на мислене.    

– В Стара Загора направихте заедно „Африканката“ от Майербер.

– Да, заедно направихме също „Катерина Измайлова“ в Русе и Пловдив, а преди това в София и „Златното момиче“. Вера има отношение към балета, притежава изключителна координация, има много добра пластика и много креативна мисъл. Тя е един перфектно образован и подготвен творец, който борави с различни изразни средства и това ми допада. Дори за миг не съм си помислила за някакво съперничество, няма двубой, всичко е прекрасно. Ние непрекъснато водим разговори върху постановката, обсъждаме и с всички останали от екипа, това е верният модел на общуване, препоръчвам го.

– Този общ дух се усеща в репетициите на „Графиня Марица“.

– Този дух обединява, той е естествен, нали балетът, хорът и всеки артист трябва да бъде мотивиран и добре аргументиран за това, което прави.

– Как Вие мотивирате артистите?

– Търся пътя към всекиго индивидуално и към всички заедно. Балетът е колективно изкуство и  е необходимо да познаваш добре хората в екипа, за да боравиш добре с тях. Колективната душа в балета е от голямо значение. Трябва да има сплотеност, да има гръбнак и тази общност така да се организира, че да проличи на сцената. Същото важи за солистите, както и за цялата постановка. Това е принцип за всеки спектакъл, без значение дали е редови или премиерен. Мотивирайки хората, изтъквам, че искаме да създадем творчески продукт на високо ниво, да постигнем висока класа и това непременно ще доведе до лични постижения за всеки участник.

– Какво е мнението Ви за балетните артисти на Варненската опера?

– Познавам голяма част от тях, работила съм с мнозина, канила съм Павел Кирчев и Галя Велчева в мои концерти, танцували са цял сезон в Русе, когато бях директор на Балетната трупа на Русенската опера. Имам емоционално отношение към Варна. Свързана съм с този град, танцувала съм много пъти тук, лауреат съм на Международния балетен конкурс, не пропусках негови издания. Варна е един високо професионален, много творчески и много балетен град. По света, когато кажеш Варна и България, хората веднага правят асоциация с Международния балетен конкурс. Надявам се, че ще успеем да спасим този конкурс и бих застанала зад всяка кауза, която подкрепя това уникално събитие за България. Към Международния балетен конкурс във Варна сме длъжни да се отнасяме като към изключителна ценност, като към скъпоценност, която трябва да съхраняваме като национално богатство. Международният балетен конкурс във Варна е високо национално достижение.  

– Какво от Вашата блестяща балетна кариера пренесохте в педагогическата си дейност? Търсите ли в нея същия творчески връх?

– Така се стекоха обстоятелствата, че започнах много млада да преподавам. Директорът ме помоли да замествам колежка, която беше заминала за чужбина и някой трябваше да поеме нейния клас. Това стана в началото на септември и така аз започнах на 15 септември новата учебна година като преподавател. Съгласих се, вярвайки, че ситуацията е временна и ще продължи най-много няколко месеца. Междувременно станаха 16 години. Имам 2 класа в Националното училище за танцово изкуство в София. Приятно ми е да преподавам нещата, които са мои пътеводни звезди и неразделна част от мен. Усвоила съм ги не къде да е, а в прочутата Балетна академия „Ваганова“ в Санкт Петербург и се чувствам отговорна да ги предам нататък.

– Школата „Ваганова“ е може би най-голямата балетна емблема и пропуск за световната сцена...

– Така е. Затова и толкова ми харесва да преподавам наученото, да извайвам хората, да им давам бъдеще, сила, класа. Мои ученици танцуват навсякъде по света – в Копенхаген, Берлин, Мадрид, Хелзинки и т.н., те са примабалерини и премиерсолисти, в София също танцуват много мои възпитаници. Някои от тях са вече имена в модерната хореография като Виолета Витанова, Димо Милев, който наскоро постави спектакъл в Болшой театър, Александра Ромео, хореограф на тв продукциите "Като две капки вода" и "Маскираният певец". Не бих могла да спомена всички, но съм щастлива, че благодарение на мен те поеха по своя път в изкуството.

Оказа се, че имам подход и талант на педагог. Защото едно е да си примабалерина и съвсем различно да създаваш балетни артисти. Понякога се чудя как съм успявала да върша всичко това едновременно – да бъда примабалерина, да участвам в големи оперни платна, да съм заета в различни постановки и да преподавам. Да, изискват се дисциплина, последователност, добро разпределение на времето... Прехвърлих този свой опит върху дейността си като директор, върху артистите, с които работя, върху хореографиите, които правя. Успявам, защото го правя с любов. Без любов не би било възможно.

– Балетът за Вас е...

– Начин на живот.

* * *

СИЛВИЯ ТОМОВА e възпитаничка е на елитната Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета – Одилия от “Лебедово езеро”, Аврора от "Спящата красавица", Жизел и Мирта от “Жизел”, Маргарита Готие от “Дамата с камелиите”, Демна от "Нестинарка", Елина от “Козият рог”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, Поли от “Бумеранг” и др. Изиграла е общо над 100 балетни роли, участва в различни телевизионни и филмови продукции.

Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни балетни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. Работила е като асистент-хореограф на Джордже Янку, Марио Пиаца, Фреди Францути, Карла Фрачи, хореограф на Жулиета Канталупи и Кристина Гюрова. От 1996 до 2006 година е Председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО. Още като примабалерина на Софийската опера и балет, тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов Български университет. Нейни ученици са едни от най-изявените български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и успешно реализирали се на международна сцена.

От 2003 до 2008 година е Художествен ръководител на Балета на Софийска опера и балет. От 2005 е Изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. Като изпълнителен директор на Българската балетна асоциация Силвия Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международно сътрудничество (Тръста "Джордж Баланчин" - САЩ, "Серж Лифар" - Франция, "ИнтроДенс" - Нидерландия, Мариински театър) и представяне на млади артисти и дебютни продукции на млади хореографи, композитори и художници.  През периода 2009 – 2010 година е Художествен ръководител на Балета на Пловдивската опера, от 2013 до 2016 година е Художествен ръководител на балета на Държавна опера Русе. През последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в България и по света. Нейни авторски хореографии са високо оценени от публиката и критиката – Силвия Томова е автор и хореограф на балетните спектакли „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината” /2014/, балетните платна в спектакъла на операта „Кармен” /2014/, музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт /ММФ „Моцартови празници” – 2015/, балетния спектакъл „Снежанка и седемте джуджета” /премиера декември 2015/, "Лебедово езеро" /премиера април 2017/, "Танц при изгрев слънце" /премиера юни 2019/, "Графиня Марица" /премиера май 2021/ и др. През периода септември-октомври 2016 поставя балета „Жизел“ в Прищина, Косово, където често е гост-хореограф. От ноември 2016 е художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора.

"ГРАФИНЯ МАРИЦА"

Оперета от Имре Калман

Постановъчен екип:

Диригент Ералдо Салмиери
Режисьор Вера Немирова
Сценография Чавдар Чомаков
Костюмография Павлина Ойстерхус
Хореография Силвия Томова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент диригент Стефан Бояджиев

Действащи лица и изпълнители (по азбучен ред):

МАРИЦА - Илина Михайлова, Ирина Жекова, Лилия Илиева
ТАСИЛО - Георги Султанов, Момчил Караиванов, Пламен Райков
КОЛОМАН ЖУПАН - Велин Михайлов
ПОПУЛЕСКУ - Людмил Петров, Свилен Николов
ЛИЗА - Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова
БЕРКО - Божидар Бенев
ПЕНИЧЕК/ ЧЕКО - Пламен Георгиев
БОЖЕНА - Бойка Василева
МАНЯ - Галина Великова, Михаела Берова
КАРЛ ЩЕФАН - Борислав Веженов
ИЛКА - Благовеста Статева

С участието на Джипси Брас Бенд (Ангел Тичалиев)  и Варненската детско-юношеска опера

Хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев.

Асистент-режисьор Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

Предпремиера - 28 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера - 29 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна