Ералдо Салмиери: "Графиня Марица", но Царица Музика

Маестро Ералдо Салмиери разказва за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението...

Предпремиера и премиера - 28, 29 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

– Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

– С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение.

– Как се случи така, че поставяте „Графиня Марица“ с режисьорката Вера Немирова?

– Вера ми разказа за специалното отношение на нейното семейство към това заглавие, което е поставяно преди половин век във Варна от нейния баща Евгени Немиров, а в главната роля тогава е пяла бъдещата съпруга на режисьора и нейна майка Соня Немирова. Аз с удоволствие приех предложението да направим заедно една нова, може да се каже, юбилейна постановка на „Графиня Марица“, още повече, че вече съм дирижирал във Варна. Това е едно от многото произведения, озаглавени с благороднически титли, в което Графиня е Марица, но Царица е Музиката.

– Кажете, кое е трудно и кое – леко в „Графиня Марица“?

– Лекото е това, което трябва да се получи, а трудността е начинът да го постигнеш.

– Много дипломатичен и винаги верен отговор...

Нещата с оперетата винаги са сложни (засмива се). Преди години, когато диригентът Christian Thielemann беше корепетитор при Херберт фон Караян...

– ... на когото Вие сте били асистент...

– Да, имах шанса да бъда допуснат до неговия кръг и щастието да работя с него през последните 2 години от живота му. Но да се върна на Christian Thielemann. Той попита Караян кои опери трябва да дирижира, за да стане добър диригент, а Караян му отговори – оперетата „Веселата вдовица“. Ако добре дирижираш оперета, можеш всичко да дирижираш, каза Караян. Това е вярно, защото технически дирижирането на оперета не е никак лесно. Най-вече заради всички онези ремарки – кога и как да се ускори темпото или как да се работи с певците по различен начин, отколкото при Верди, Моцарт или какъвто и да е друг репертоар. Трябва да имаш чувство за оперета.

– Какво означава това?

– Трябва да се създаде общо настроение, обща нагласа към творбата, която да обхване и певците, и оркестъра, така че всеки поотделно да знае в кой момент какво да прави, като при това се съобразява с останалите.  

– На репетицията вчера, с режисьорката Вера Немирова и корепетиторката Жанета Бенун, изработвахте последователно и в детайли партията на всеки артист. Винаги ли го правите?

– Така разбирам работата си. И при големи оперни продукции винаги се старая да присъствам и да участвам в режисьорските репетиции. Чувството, което оркестърът влага в музиката, непременно ще се отрази върху изпълнението на певеца. Същото е и между диригента и режисьора, които е добре заедно да вървят в репетиционния процес от самото начало

– Какво е мнението Ви за солистите на варненската „Графиня Марица“?

– Разполагаме с богат материал и можещи певци, които демонстрират не само отговорност, но и желание за съвместна работа. Много ми допада това, че освен готовността да приемат решенията на диригента и режисьора, те предлагат и свои виждания, които обогатяват постановката. Харесвам, когато артистите са спонтанни и влагат душата си в това, което правят.

– Ако се случи да не сте удовлетворен, как реагирате?

– С годините все повече  осъзнавам, че всеки от нас има своите граници, така че артистите също поднасят това, на което са способни. По принцип, когато започвам работа с някого, за мен няма никакво значение дали той е прочут. От значение са единствено поведението и отношението към общата ни работа. Опитът ми показва, че най-големите певци са най-скромни, те не поставят себе си преди другите и не говорят за това колко са велики.

В тази връзка мога да ви разкажа една интересна история. Правих веднъж концерт с Барбара Хендрикс и исках да ѝ направя комплимент за прекрасния глас, но тя ме пресече и ми каза, че просто иска да работи. Подготвяше ария от Моцарт на италиански и искаше да усъвършенства изпълнението си. Непрекъснато ме питаше, произношението ми тук добре ли е, тази съгласна как се получава и т.н. Такава скромност...

– ... и такъв перфекционизъм.

– Още един случай. В Сполето срещнах Николай Гяуров, който  участваше в концерт с ария от операта „Симон Боканегра“. Тъй като говориш малко български, ще ми помогнеш ли, ме попита той. Но с какво мога аз да ти помогна, му отвърнах. Оказа се, че той иска да му бъда корепетитор, за да прецизира докрай арията си. Репетирахме 45 минути два такта! 45 минути за два такта! Николай Гяуров постоянно се връщаше на позицията, питаше ме за звученето и силата на гласа, по-силен или по-слаб да бъде... Изумително! И показателно за величината на артиста.

– Вие сте получили възможно най-доброто музикално образование в Италия и Австрия, откъдето са и семейните Ви корени. Музиката сякаш Ви е вродена, предопределена е била за Вас...

– Роден съм в Линц от майка австрийка и баща италианец, имам сестра, която - както са пожелали родителите ми, е родена във Венеция. Вероятно съм наследил нещо от двете култури, но човек трябва да развива това, което природата му е дала. И то от най-ранна възраст, когато децата все още не могат да четат и пишат, но имат слух и могат да пеят, да усетят красотата на музиката. Ние имахме пиано, което беше докарано от Дрезден в Сицилия и грамофон, за който бях като залепен. Слушах Дебюси, Равел, Шуберт и бях завинаги запленен от музиката, която заместваше в моя детски свят приказките. Не исках да ми разказват приказки, а да слушам музика. В нея виждах всичко и смятах, че то е точно такова, каквото аз го виждам.

– Музиката като приказка...

– Да, при това приказката понякога може да е по-истинска от действителността. Вярвам, че това което прави човека такъв, са фантазията и креативността. Това е, което отличава човека от всички останали живи същества в природата. Мравките не могат да четат или котките да композират симфония, макар че също имат своите способи за изразяване. Единствено човекът е надарен с най-висшата способност да интерпретира действителността.  

– Ако светът съществува във и чрез музиката, какво има извън нея?

– Дарбите, който притежаваме, ни правят част от вселената и това е акт на съзиданието, акт на любовта. Светът е изграден от любов. Всичко, което виждаме около себе си, се е появило от любов, създадено е с любов. И нашата сила се състои в отговорността да продължим този велик акт на сътворението.

* * *

ЕРАЛДО САЛМИЕРИ е австро-италиански диригент, роден в Линц през 1963 г. Завършва Консерватория „Джузепе Верди“ в Милано и Музикалния Университет във Виена, където посещава диригентския клас на Отмар Суитнер. Следват майсторските класове на Пиер Дерво в Ница и Карло Мария Джулини в Сиена. По покана на Херберт фон Караян асистира на репетициите му в Залцбург и Виена.

Ералдо Салмиери е отличен със стипендии Bayreuther Festspiele и Stravinsky Studies на фондация Cini, Венеция. Още по време на обучението си, той дирижира творби на Хайдн, Моцарт и Шуман във Wiener Musikverein и Wiener Konzerthaus. Дебютира в операта през 1989 г. с „Бохеми“ на Пучини в Deutsches Theater, Мюнхен. След това в Мюнхен дирижира премиерите на „Травиата“, „Набуко“ и „Мадам Бътерфлай“. Следват участия с Държавна опера Будапеща, Baadisches Staatstheater Karlsruhe, Staatsthester - Бремен, Deutsche Opera am Rhein - Дюселдорф, Opera de Rennes, Софийска опера и балет, Болшой театър - Минск, Teatro Massimo Bellini – Катания и други.

Освен оперните заглавия, които дирижира, Салмиери има голям симфоничен репертоар – изнася концерти във Виена, Бон, Цюрих, Берлин, Стокхолм, Осло, Милано, Торино, Верона и много други градове. Поканен е като главен диригент на оперния фестивал Solothurn в Швейцария. През 2003 г. е назначен от Джанкарло Меноти за диригент и музикален съветник на Festival dei Due Mondi в Сполето, където работи с Ню Йоркския Julliard Orchestra. През 2006 г. е поканен за откриването на новата опера в Сеул, както и в Grosses Festspielhaus в Залцбург, две години по-късно участва в откриването на Opera House of Belo Horizonte в Бразилия.

Между 1992 и 1996 г. Ералдо Салмиери е музикален директор на Нов симфоничен оркестър в София, където разработва обширен симфоничен репертоар. От 2001 г. е гост-диригент на Софийска филхармония и Софийска опера, където дирижира „Риголето“, „Тоска“, „Италианката в Алжир“, „Сватбата на Фигаро“.

През 1995 г. дебютира в Teatro Bellini в Катания, дирижирайки постановката на La Scala, продуцирана от Giorgio Strehler „Сватбата на Фигаро“.

От 1995 г. е гост-диригент на Италианския филхармоничен оркестър, Словашката филхармония, Националния оркестър на Бретан, Унгарската държавна филхармония и в оперните театри в Италия, Швейцария, Холандия, Германия, Белгия, Швеция, Норвегия, Австрия, Полша и Бразилия.

От 2006 до 2009 г. Салмиери е главен музикален директор на Teatr Wielki в Познан, Полша, където дирижира концерт с Барбара Хендрикс, премиерите на „Бал с маски“, „Стифелио“, „Силата на съдбата“, „Танхойзер“ и постановките на „Риголето“, „Аида“, „Отело“ и „Мадам Бътерфлай“.

През 2008 г. дирижира „Лучия ди Ламермур“ (Доницети) в Staatstheater Карлшуле, а от 2006 до 2010 г. – „Мария Стюарт“ и „La Favorita“ (Доницети), „Пепеляшка“ (Росини) в Stadttheater Giessen.

От 2007 г. Ералдо Салмиери е диригент на фестивала The Operosa за млади певци и младежки оркестри. През 2013-2015 г. е музикален директор на Teatr Wielki Lodz, Полша, където дирижира премиерите на „Анна Болейн“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Трубадур“ и „Летящият холандец“. През 2014 г. дирижира премиерата на „Лучия ди Ламермур“ на откриването на сезона в Staatstheater Saarbrücken, а през 2015 г. прави концерти със Словашкия филхармоничен оркестър. От 2017 г. е музикален директор на "Richard Wagner International Productions".

* * *

"ГРАФИНЯ МАРИЦА"

Оперета от Имре Калман

Постановъчен екип:

Диригент Ералдо Салмиери
Режисьор Вера Немирова
Сценография Чавдар Чомаков
Костюмография Павлина Ойстерхус
Хореография Силвия Томова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент диригент Стефан Бояджиев

Действащи лица и изпълнители (по азбучен ред):

МАРИЦА - Илина Михайлова, Ирина Жекова, Лилия Илиева
ТАСИЛО - Георги Султанов, Момчил Караиванов, Пламен Райков
КОЛОМАН ЖУПАН - Велин Михайлов
ПОПУЛЕСКУ - Людмил Петров, Свилен Николов
ЛИЗА - Жана Костова, Лилия Илиева, Мария Павлова
БЕРКО - Божидар Бенев
ПЕНИЧЕК/ ЧЕКО - Пламен Георгиев
БОЖЕНА - Бойка Василева
МАНЯ - Галина Великова, Михаела Берова
КАРЛ ЩЕФАН - Борислав Веженов
ИЛКА - Благовеста Статева

С участието на Джипси Брас Бенд (Ангел Тичалиев) и Варненската детско-юношеска опера

Хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев

Асистент-режисьор Иво Йорданов. Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

Предпремиера - 28 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера - 29 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна