Интервю
Боряна Сечанова: "Човекът от Ла Манча" във Варна звучи различно и изглежда различно
Известната хореографка участва във всички постановки на мюзикъла в България
Боряна Сечанова разказва за преображенията на „Човекът от Ла Манча“ на различни български сцени, варненската версия, срещата с новия варненски балетен състав и Лилия Илиева, която силно я впечатлява: „Не съм срещала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл“. Разказва също за маестро Страцимир Павлов, който прави мюзикъл, различен от другите и още - за професионализма в хореографията и движението, в което няма второ тълкуване.
– Радвам се, че Боряна Сечанова, човекът, който стои зад големия балетен бранд „Арабеск“, работи за „Човекът от Ла Манча“ във Варна.
– За пръв път направихме „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и това беше първият спектакъл на Нина Найденова като директор. Пловдив нямаше сцена, използвахме залата на филхармонията, с която декорът на Иван Токаджиев трябваше да се съобрази. Но самият мюзикъл е много красив, много поетичен. Някак всички живеехме до този момент с невероятната адаптация на телевизионния мюзикъл, с Коста Цонев, Никола Анастасов и Жоржета Чакърова в ролите на Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея. Въпреки всичко сценичният вариант е различен. Още повече, че живата музика придава един допълнителен професионален облик на спектакъла.
Сега, при постановката на „Човекът от Ла Манча“ във Варна, аз съм приятно изненадана от новите артисти, които участват в екипа. Освен основното ядро с Орлин Горанов и Мариан Бачев, всички останали в състава са нови. Държа да кажа, че съм невероятно впечатлена от Лилия Илиева. Не съм виждала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл. Знаете, че почти навсякъде съм поставяла в България, но артист като Лилия с такава изключителна вокална и танцова техника, толкова професионална в областта на мюзикъла, аз не съм срещала. Вие трябва да сте много горди, че разполагате с такъв артист.
– Доколкото хореографията се създава за конкретни артисти и конкретна трупа, как повлия на хореографията за „Човекът от Ла Манча“ варненската балетна трупа?
– Прекрасен млад нов балет. Има танцьори, с които вече съм работила, но те са много малка част, така че за мен беше удоволствие да работя с новия екип.
– В който има и балетни танцьори от други страни
– Те са много мотивирани. Наистина, трябва да им се обяснява, защото мюзикълът е наситен с говорни диалози и те трябва не само да разбират за какво става дума, а да навлязат в детайлите. Но след като всичко им се обясни, те се справят чудесно. Предусещат какво ще се случи в идващата сцена и реагират адекватно. Определено е приятно да се работи с тях.
– Ласкава оценка от Боряна Сечанова, това е сериозен стимул за варненския балет.
– Има още. Следващото откритие за мен във Варна е диригентът Страцимир Павлов, с този оркестър и с този начин да се прави мюзикъл. Това е един стил за поднасяне на мюзикъл, съвсем нов и напълно различен от пловдивския вариант. Всъщност ние правим във Варна един нов мюзикъл, съвсем различен от предишните ни постановки на „Човекът от Ла Манча“. Освен всичко изброено, режисьорът Борис Панкин е вкарал още музикални номера, които допълнително обогатяват целия спектакъл. „Човекът от Ла Манча“ във Варна звучи различно и изглежда различно.
– Как успяваш да запазиш високите си критерии, независимо дали създаваш хореография за „Арабеск“ или мюзикъл във Варна?
– Това е въпрос на професонализъм. То не става просто така. Въпрос е на подготовка, на години, в които си се подготвял за тази професия. Напоследък в балета, както и във всяка една професия навлизат млади хора, които бързат да експериментират. Аз приветствам експериментите, но но те трябва да бъдат подплатени с добро образование. Без подготовка и натрупвания не можеш да се надяваш само на някакъв вътрешен усет или някакви нововъведения. Да, има го и това, но театърът е преди всичко професионализъм. Професионализъм, който изисква много труд.
– Да завършим с един въпрос, който може би и друг път са ти задавали. Защо обичаш танца?
– А, това не го знам... Обичам танца, може би защото в движението няма второ тълкуване, няма фалш. Думите скриват понякога или съдържат двояк смисъл, докато поведението на хората и движението са много показателни. Те не могат да имат двояко тълкуване. Харесвам танца, защото е точен и характерен.
„ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА”
Мюзикъл от Дейл Васерман, Мич Лий и Джо Дариън
Постановъчен екип:
Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Петър Митев
Хореография Боряна Сечанова
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Мултимедия Константин Гарнизов
Светлинен дизайн Лальо Христов
Превод Борис Панкин
Действащи лица и изпълнители:
. Сервантес / Дон Кихот – Орлин Горанов
. Санчо / Санчо Панса – Мариан Бачев
. Алдонса / Дулсинея – Лилия Илиева
. Губернатора / Ханджията – Боян Стоянов
. Затворничката / Ханджийката Мария – Евгения Василева
. Затворник / Падрето – Борислав Веженов
. Затворник / Самсон Караско / Рицарят на огледалата – Велин Михайлов
. Затворничка / Антония, племенница на Алонсо Кехана – Мария Павлова
. Затворничка / Икономката на Алонсо Кехана – Антоанела Петрова
. Затворник / Бръснарят – Пламен Георгиев
. Херцога / Педро – Нейчо Петров - Реджи
. Затворник / Анселмо – Димитър Левичаров
. Затворник / Хосе – Даниел Христов
. Капитанът от Инквизицията / Затворник / Пако – Тихомир Трифонов
. Затворници, мулетари, момичета в хана, мавъри - Марила Гьонги
Участват още:
Розалия Желязкова, Лъчезара Георгиева, Зои Бошнакова, Лукас Де Коннинг, Давиде Сикети, Франческо Капасо, Евгения Минкова, Алба Егидо, Илиана Божкова, Галина Велчева, София Еремина, Анна Андреева, Агнес Ди Маса, Галина Великова, Сандра Дотова, Лиляна Георгиева, Ариана Гуастаферо
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
22 май 2021 година, 19.00, Фестивален и конгресен център - Варна