Вера Немирова: Честният разказ с най-ярките средства

Вера Немирова, един от най-известните български оперни режисьори в Европа, разказва за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка ѝ дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.

– Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...

– Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.

– Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.

– Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.

– Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.

– Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.

– Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.

– Дано. Надявам се да е бъде така.

– Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?

– Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - Джипси Брас Бенд (Ангел Тичалиев). Виенчани, макар и първоначално скептично настроени, ги харесаха веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. Оркестърът стана любимец на публиката.

– Вие имате имиджа на авангарден режисьор, който винаги изненадва публиката, каква ще бъде сега изненадата?

– Освен циганската сватба, особеното тук ще бъде това, че действието се развива в един театър. Графиня Марица е звезда, която се завръща у дома, в нейния театър, след като се е наложила на големи световни сцени. Завръща се, за да усети корена си и да потърси любовта.

– Вие също се завръщате в България, за да поставяте творби с широк диапазон - от Доницети и Шостакович до Майербер и Калман. Как ги подбирате?

– „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, едно рядко поставяно заглавие, също направих наскоро. В България показвам по-различен, по-нестандартен репертоар в нов прочит, за да може публиката, а и тези, които се занимават с театър, да видят нещо различно, нещо по-особено.

– На какво държите като режисьор?

– Държа артистите да бъдат автентични, достоверни, честни към себе си и към произведението.

– Артистите в „Графиня Марица“ ми разказаха, че са много впечатлени от отношението Ви към тях и от начина, по който ги предизвиквате да правят повече от очакваното.

– Това е целта, да правят повече, да се отварят, да стават по-добри.

– Как го постигате?

– Не знам как го правя, нека другите да кажат. За мен е важно да сме всички една общност и да работим за една кауза. Тя е честният разказ на това произведение с най-ярките средства, които имаме. Това го дължим на композитора и на произведението.

– Работите с артисти от много страни, какво ги различава?

– Всички артисти живеят в страната на артистите, страната на музиката. В България има много големи ресурси и много необработени сурови диаманти, които искат да бъдат шлифовани.

– Майка Ви, Соня Немирова, Ви придружава на репетициите и двете непрекъснато обменяте мнения. Мога ли и на нея да задам въпроси?

– Разбира се.

Госпожо Немирова, как си спомняте момента, когато на същата тази сцена за пръв път сте се преобразили в Графиня Марица?

– На 15 март 1970 г., на същата тази сцена беше дебютът ми в ролята на Графиня Марица. Да, преди половин век, в постановка на моя бъдещ съпруг Евгени Немиров. Имам прекрасни спомени за онова време. Пях с Делчо Сапунджиев като Тасило и Евгени Леков като Коломан Жупан. Някои от колегите, които участваха в тази прекрасна постановка, за съжаление, вече не са между живите. Спомням си с вълнение за онова време.

– На днешната репетиция Ирина Жекова пееше Графиня Марица.

– Да, Иринка ще бъде много добра Графиня Марица.

– Дъщеря Ви очевидно цени опита Ви като оперна певица и съпруга на оперен режисьор, може да се каже, че сте нейният корежисьор. Как Вие се отнасяте към нея?

– Отнасям се към дъщеря си като към колежка, която дълбоко уважавам. Тя има много интересни разсъждения и заключения. Вера е голямо дарование, където и да иде, само това казват. Тя е обичана и носена на ръце от солистите, от хора, от целите ансамбли, с които е работила. За един режисьор е много важно да чувства хората зад гърба си, да разчита на подкрепата им. Това Вера го може, тя има дарбата да сплотява.

– Как намирате нейната концепция за „Графиня Марица“?

– Разказът на Вера в тази юбилейна за нашето семейство постановка, е много интересен. Графиня Марица не се завръща в старото си порутено имение, както е по либрето, а в родния град, в театъра, където е започнала артистичната ѝ кариера и нейният път към голямата сцена. Корените на всичко това са в един малък град, в един малък театър. С тази концепция Вера въвежда в ситуацията - героинята идва с многото спечелени от нея почитатели и спонсори, за да въздигне отново театъра в родния си град.

В най-общ план, днес това е нашата основна мисия като артисти. Да дадем шанс театърът да го има и там, където е бил прекъснат, потокът към театъра отново да потече. Посланието на постановката е да се борим да имаме театър - сега и во веки веков, амин!

– Какво означава да си част от прочутия род Немирови?

– Вера е четвъртото поколение, което влага живота си в темелите на българската култура. Първо дядо ѝ – писателят Добри Немиров, след това баща ѝ – режисьорът Евгени Немиров и майка ѝ – оперната певица Соня Немирова. Всички ние вървим по един и същ път.

Да си част от такава фамилия, значи да носиш голяма отговорност за това, което правиш. Да бъдеш винаги с отворено сърце и с чиста душа пред хората. Да казваш това, което мислиш точно, без преувеличение, без извъртане, без опити да се скриеш. Просто да си това, което си.

* * *

ВЕРА НЕМИРОВА е едно от най-ярките имена в съвременната оперна режисура в Европа. Родена в София, тя е потомка на рода Немирови - майка ѝ е оперната певица и педагожка Соня Немирова, а баща ѝ е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на бащата, семейството заминава за Рощок в Източна Германия. През 1996 г. Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин със специалност оперна режисура. През 1999 г. завършва второ висше образование със специалност музикална режисура в медиите - видео, телевизия и кино. От 1998 г. започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния, България.

Широк отзвук в международната преса намират нейните постановки:

2002 - „Графиня Марица" от Калман, Фолксопер, Виена;
2003 - „Макбет" от Верди, Опера Бон;
2004 - „Момичето от златния запад" от Пучини, Дойче Опер, Берлин;
2005 - „Риголето" от Верди, Люцерн;
2006 - „Еврианта" от Вебер и „Отело" от Верди, Земпер Опер, Дрезден; „Сватбата на Фигаро" от Моцарт, Рига;
2007 - „Танхойзер" от Вагнер, Франкфурт на Майн;
„Дама Пика" от Чайковски, Щатсопер Виена, под диригентството на Сейджи Озава;
2009 - „Макбет" от Верди, Щатсопер Виена;
2010 – дебют с постановката на „Лулу" от Албан Берг в Залцбургския фестивал, с диригент Марк Албрехт;
2011 - „Антигона" от Томасо Траета, под диригентството на Рене Якобс в Щатсопер, Берлин.

От 2010 г. до 2012 г. Вера Немирова реализира цялата тетралогия на Вагнер „Пръстенът на нибелунга" във Франкфурт на Майн, под диригентството на Себастиян Вайгле.

Вера Немирова е финалист на Втория международен конкурс за Оперна режисура в Грац, Австрия, 2000 г. В периода 2001-2002 е стипендиантка на Академията за изкуства в Берлин, която й присъжда своята награда в секция изпълнителско изкуство. От 2001 до 2003 г. е член на Академията за съвременен музикален театър при културния фонд на Дойче банк, с награда за постановката й на „Празникът на агнетата" от нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек и Олга Нойвирт, осъществена в Хамбург.

Режисьорските прочити на Вера Немирова са многократно номинирани за най-добри постановки на годината в престижното международно списание Opernwelt. В мартенския брой 2012 г. на същото списание, нейният спектакъл „Залезът на боговете", четвърта част от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга", получава изключително висока оценка.

Вера Немирова е гост-професор в Музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет.

През 2008 година за първи път работи в България. В Софийска опера и балет поставя „Момичето от златния запад" от Пучини. Следват „Любовен еликсир" от Доницети в София, „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович в Русе и Пловдив, „Африканката“ от Джакомо Майербер в Стара Загора, „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус в Русе, "Графиня Марица" от Калман във Варна и др.

* * *

"Графиня Марица"

Оперета от Имре Калман

Постановка Вера Немирова

Диригент постановчик Ералдо Салмиери
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Чавдар Чомаков
Костюмография Павлина Ойстерхус
Хореография Силвия Томова
Диригент на хора Цветан Крумов

В ролите:

МАРИЦА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Лилия Илиева

ПОПУЛЕСКУ - Иво Йорданов, Свилен Николов

КОЛОМАН ЖУПАН - Велин Михайлов, Христо Ганевски, Ованес Каспарян

ТАСИЛО - Момчил Караиванов, Пламен Райков

Предпремиера - 28 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера - 29 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна