Маестро Павел Балев: Мога да имам успех единствено и само като българин

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за предстоящия на 17 април във Варна и на 28 юни в зала "България", в рамките на Софийски музикални седмици, юбилеен концерт на варненските симфоници. За варненската премиера на част от музиката на балета „Сътворението на света“ и как от карикатурите на Жан Ефел се ражда уникалната музика на Андрей Петров, а балетът печели рекорда на Гинес за най-много постановки на съвременен балет. Още за разликата между позициите минус десет и плюс десет, системата на „чекмеджетата“ в Германия, погледа към България отвън и отвътре и какво изгражда самочувствието на диригента:

– Маестро Балев, очакваме с нетърпение симфоничния концерт, посветен на 75-годишнината от създаването на първия държавен симфоничен оркестър във Варна. С какви чувства пристъпвате към концерта, свързан с тази важна за нас годишнина?

– Радвам се, че на мен се падна честта да дирижирам този юбилеен концерт, както и че за солист на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел е поканен Ивайло Василев. Винаги е хубаво да срещам млади български таланти като него. Ивайло е едно много будно и много музикално момче, което прекрасно владее пианото. Има много добро развитие, неговите преподаватели са му помогнали явно много успешно да изгради прекрасна музикална култура. Това е комплимент за проф. Борислава Танева и за него самия, защото на тази възраст той може да постига вече толкова красиви неща.

– Ще прозвучат за пръв път във Варна две сюити от балета на Андрей Петров „Сътворението на света“. С какво Андрей Петров е по-специален за Вас?

– Още като студент знаех за Андрей Петров, гледах през 1984 г. постановка на неговата опера “Петър Първи“, която Пловдивската опера представи на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В студентските години композиторът Петър Петров ми разказваше за „Сътворението на света“. По-късно, когато отидох да работя с Ленинградската филхармония, сега Филхармонията на Санкт Петербург, имах среща с маестро Юрий Темирканов и успях да си закупя излязлата току-що негова биография, в която той споделяше, че една от най-важните личности, които е срещнал в живота си, е Андрей Петров. Според него, ако Андрей Петров се е родил навремето в богата държава като САЩ, щял да стане най-известният филмов композитор в света. По-известен от най-големите съвременни филмови композитори, като Джон Уилямс например. Всъщност няма нищо случайно в това, защото Андрей Петров е пряк наследник на голямата композиторска школа на Шостакович и Прокофиев.

Ето как реших, че трябва непременно да издиря музиката на Андрей Петров. Свързах се със семейството и с основания от него фонд „Андрей Петров“, който е известен с активната си дейност. През 2020 г., когато отбелязахме 90 години от рождението на композитора, амбициозните млади сътрудници от фонда организираха близо 50 авторски концерта на Андрей Петров в около 50 града в Русия. С тези симфонични концерти, подготвени с различни състави във всеки град, те представиха музиката на Андрей Петров почти в цялата руска страна.

– Мащабно начинание...

– Познавам отблизо екипа, както и съпругата на Андрей Петров - Наталия Ефимовна и дъщерята Олга Андреевна, която също е добър композитор. Когато изпълних за пръв път „Сътворението на света“ от Андрей Петров в Германия, цялата група от Санкт Петербург дойде на премиерата. В Германия той е абсолютно непознат, въпреки че „Сътворението на света“ притежава рекорда на Гинес за най-много постановки на модерен балет в света. Има над 60 различни постановки, включително в България. Когато Маргарита Арнаудова се връща от Русия, поставя в София този балет и в биографичната си книга съпругата на композитора споменава как двамата са присъствали на премиерата на балета на фестивала в Стара Загора. И ето сега, с нашия концерт, се връщаме към една позабравена традиция.

Най-интересното е, че Андрей Петров създава музиката по карикатури. Той черпи вдъхновение от книжката с карикатури „Сътворението на света“ от френския художник Жан Ефел и вероятно това е единственият подобен случай в балетната литература.

– Очевидно не сте имали съмнение, че във Варна трябва да бъде следващата Ви премиера с това забележително произведение.

– Да, когато г-жа Димова ме покани за съвместна работа, аз ѝ предложих „Сътворението на света“ с основната идея, след премиерата на част от музиката да направим и постановка на целия балет. Първо да запознаем оркестъра с този автор и ако преценим, че нещата се развиват в добра посока, да създадем една нова варненска постановка на балета. В сегашния концерт ние реално изпълняваме 35 минути от музиката. Аз притежавам партитурите на целия балет, а за бъдещата постановка Фонд „Андрей Петров“ вероятно ще изготви компютърни извлечения на цялата творба. Вече имаме компютърен вариант на първата сюита, която сега ще изпълним и той е направен от фонда специално за Варна.

– Поредният пример за грижата на Русия по опазване и популяризиране на своята култура.

– Това е държавна политика, която не се е променяла в годините. В знак на благодарност и признание за това, че направих първата премиера на Андрей Петров в Западна Европа, Фондът ме покани да дирижирам неговия юбилеен концерт с Филхармонията на Санкт Петербург, с която работя редовно от няколко години. За съжаление пандемията ми попречи да пътувам и те бяха принудени в последния момент да поканят руски диригент. Този концерт щеше да бъде много специален за мен, защото аз направих програмата, която включваше и симфоничната творба на Андрей Петров „Майсторът и Маргарита“ по Булгаков, друго негово изключително произведение.

– Как варненските симфоници приеха музиката на Андрей Петров?

– Много хубаво. Музикантите на варненския оркестър свирят с усмивка, с наслада и ме следват с положителна емоция. Това е много приятно, защото Андрей Петров е изключително талантлив композитор, неслучайно Шостакович много го е ценял. Освен това знае как с минимални средства да постигне силно въздействаща музика. Неговото верую, така да се каже, е смесването на стилове. Тръгвайки от Баховата полифония, той минава през барок, класицизъм, романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм и завършва с джаз. Ние също ще завършим концерта като един биг бенд.

– Един съвременен cross over между стилове и пристрастия.

– Зрънцето на цялото представление идва от шегата, от карикатурите, от закачките. Любопитно е, че Андрей Петров не е имал проблеми със своята музика в Съветска Русия, докато във Франция шаржовете на Жан Ефел са създали големи неприятности на своя автор. Католическата църква не прощава окарикатуряването на религиозните постулати.

– Ще Ви задам един труден въпрос. Кои са любимите Ви композитори?

– Да, наистина труден. Все повече се чувствам привлечен от виенските класици, те си остават най-важни за мен. Не мога без Моцарт, Хайдн и Бетовен.

– Какви качества трябва да притежава едно произведение, за да Ви привлече и да поискате да го дирижирате?

– Много държа произведението да буди възхищение у мен. Като изпитвам възхищение от мисълта и вдъхновението на композитора, от духа на творбата и от това, което тя ми дава, аз самият се зареждам. Да вземем Моцарт, няма по-прекрасна творба от „Вълшебната флейта“, която сега поставяте във Варненската опера. Бих добавил естествено и „Дон Жуан“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“. Към Бах имам огромен респект, много негови произведения съм дирижирал и всеки път подхождам с особено страхопочитание към неговата музика.

– Как печелите оркестъра, въобще стараете ли се да го спечелите?

– Мога да спечеля един оркестър, само когато съм верен на музиката, която искам да направя. Оркестрантите ще ми повярват, само ако им докажа, че съм искрен с този автор и се старая да дам максимума от себе си. Да се подготвя много добре и да накарам по този начин хората да ми повярват. Други средства няма. Или по-точно има, но те са фалшиви. Ако диригентът налага някакви свои претенции, оркестрантите веднага ще забележат фалша и няма да го приемат. Аз съм длъжен да намеря, да открия, да видя, да разбера, да почувствам и да предам нататък посланията на композитора.

– Творческата Ви кариера се развива в Западна Европа, но през последните години дирижирате по-често и в България. Как усещате смяната? Или може би всички музиканти живеят в една и съща страна, страната на музиката....

– Много е различно и в същото време не е. От дълги години живея извън България, идвам само за кратко и се научих да се приспособявам към живота тук. Желанието ми да работя в родината винаги е било част от мен, винаги съм искал да дирижирам български оркестри, но приемам България като един друг свят. Тя не е светът, в който всеки ден живея и това е нормално. Видях много слабости в онова общество, познавам и слабостите на нашето общество, но сякаш с годините оценявам нашите хубави неща повече отпреди и все повече виждам лошите страни на западното общество. Живея там, защото така ми се е подредил животът, но там съм свидетел на много неща, които не приемам и не желая да приема.

Това, което е много важно, на което винаги съм държал и което ме е водило през цялото време в Германия е, че там мога да имам успех единствено и само като българин. И обратно - няма да имам успех, ако се опитам да стана германец. Първо няма да ми се отдаде и второ – няма да ме приемат по начина, по който приемат собствените си диригенти. Бих могъл да им направя впечатление, само ако ги убедя в това, което съм като българин. За тях винаги ще бъда един българин и затова се старая да използвам силните страни на българската си закалка, българския си ген и българското си образование. Когато разказвам какво образование съм получил тук, в Германия се чудят на тогавашната ни уникална образователна система. Ето това е, с което аз мога да спечеля. И колкото повече време минава, все повече държа да показвам, че съм български диригент.

– Самочувствието не само на диригент, а на български диригент...

– Може и така да се каже. Натрупах вече самочувствието, че като диригент и като български диригент мога да постигам неща, които хората оценяват положително. Но в началото бях по-стеснителен. Случвало се е, когато застана пред нов оркестър и се представя като българин, след репетицията български оркестранти, каквито има в почти всеки германски оркестър, да дойдат при мен, за да ме предупредят, че в Германия ще ми бъде трудно. Наистина, германците имат предразсъдъци към нас, българите, те не знаят как да ни класифицират, как да ни поставят в своите „чекмеджета“. Недоверието им се дължи на това, че много малко ни познават, нищо не знаят за нашата култура, а и никога не ги е интересувало. В този смисъл ние нямаме обща пресечна точка, от която да започнем да работим заедно. Единственото, което виждат, е това, което аз им показвам в момента. И аз дълго време имах чувството, че отивайки при нов оркестър, започвам да градя не от нулата, а от позиция минус десет. Докато немските ми колеги или колегите, идващи от страни с дългогодишна музикална традиция, започват от позиция плюс десет.

В Западна Европа, в повечето случаи се търси един калъп, по който избират диригентите – италианци за италианска музика, германци за немска, руснаци за руска и т. н., а ние, българите, къде сме... Ето защо, за да има успех българският диригент или певец или музикант, той трябва не само да може всичко, а да го може по-добре от другите. Нашата прекрасна Красимира Стоянова пее Рихард Щраус по-добре от немските певици и Верди по-добре от италианските певици, докато Чечилия Бартоли изгражда кариера на родния си език.

Френските театри очакват от мен да бъда силен с немски и славянски репертоар, Швейцария ме кани за френски репертоар, а Виена – за италиански.

– На кой от всички тези езици сънувате, Маестро?

– На немски и български (засмива се).

– Какво пожелавате на оркестъра за неговия празник?

– Пожелавам на всички музиканти здраве. Пожелавам им да продължават да обичат музиката, да се наслаждават на музиката и да се гордеят с професията си. Да допринасят за културното израстване на Варна. Да печелят още повече публика, с която да споделят вдъхновението и любовта към изкуството.

– Благодаря за този пространен и толкова интересен разговор!

* * *

Юбилеен симфоничен концерт

17 април 2021, 19.00 ч. - Държавна опера Варна

28 юни 2021, 19.00 ч., зала "България", "Софийски музикални седмици" 2021

Диригент Павел Балев

Солист Ивайло Василев

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

В програмата:

. Увертюра "Прометей" от Лудвиг Ван Бетовен
. Две сюити от балета "Сътворението на света" от Андрей Петров – премиера за Варна
. Концерт за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел, солист Ивайло Василев