Интервю

Среща след 30 години с първата любов

Маестро Христо Христов е диригент-постановчик на "Вълшебната флейта" 2021 във Варна

Среща след 30 години с първата любов

 

Маестро Христо Христов разказва за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, амбицията, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната постановка 2021 на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за македонското потекло, Фондация „Гоце Делчев“ и свободата, която трябва да се заслужи...

 

– Казвате, че Варна е първата Ви любов...

Варна беше първото ми работно място, първата ми любов, това не се забравя. Дойдох във Варна по разпределение в последната година, когато имаше такова разпределение. Пристигнах на 1 септември 1988 г. като възпитаник на Маестро Васил Казанджиев, когото всички ние, неговите студенти, обожавахме. Тъй като бях любимият му ученик, той беше издействал от своя приятел Иван Маринов, тогава главен диригент на Варненската филхармония, да ме вземе като стажант-диригент. Бях млад, амбициозен и спечелих международна награда за диригентство във Франция. Специализирах там около година и в края на 1989-та отново се върнах във Варна.

В унисон с тогавашните демократични промени, а и каквато продължава да е практиката на известните филхармонични оркестри, Варненската филхармония реши да гласува вот на доверие на своите трима диригенти. Междувременно Иван Маринов беше заменен като главен диригент от Андрей Андреев, втори диригент беше Нелко Коларов, с когото като връстници много се сближихме и аз бях третият диригент. Оркестърът гласува вот на доверие на мен и изведнъж аз, едва 27-годишен, се оказах главен диригент на Варненската филхармония, която тогава се състоеше от 112 души, заедно с администрацията. Поста поех на 1 януари 1990 г. Бях много щастлив, но нямах никакъв управленски опит и върху главата ми се струпаха всякакви проблеми. А и времето беше особено, липсваха хранителни продукти, въведоха режим на тока и България заприлича на дискотека... Давах си сметка, че като ръководител съм длъжен да осигуря хляба на хората, независимо от всички трудности и затова реших, че непременно трябва да изведа филхармонията в чужбина. Още повече, че за предходните 12 години тя беше ходила само в Съветския съюз и в Чехословакия. Успях да организирам две големи турнета – едното до Австрия, заедно с диригента Георги Занев, а другото – до Испания. Испанското турне беше много дълго и добре заплатено, така че в онова трудно и бедно време за страната, варненските филхармоници получиха за труда си прилично заплащане.

– Като ръководител, с какви други трудности се сблъскахте ?

През 1990 г. започна раздържавяването, наследниците търсеха правата си, за да си върнат собствеността. Огромен проблем, който изневиделица се стовари с цялата си тежест върху мен, се оказа Македонският дом, където репетираше филхармонията. Пристигнаха собствениците на имота и – сега, толкова години по-късно, вече мога да си го призная – аз използвах македонското си потекло, за да уредя въпроса. Благодарение на тези мои връзки, филхармонията беше оставена на мира и продължи да работи в Македонския дом, дори и след като напуснах Варна.

– Като най-младият главен диригент на филхармония в България, не се ли изкушихте да направите нововъведения?

Предприех една основна стъпка, която не беше възприета добре от оркестъра. Това може и по-широка публика да го разбере. По принцип един симфоничен оркестър трябва всяка седмица да разучава нова програма. В годината има 52 седмици и от тях 40 задължително трябва да са запълнени с нова програма. Симфоничният оркестър трябва да овладее 40 нови програми в годината, за да поддържа добро ниво. Това е закон божи. То е като човешкият пулс, който е да кажем около 70, така че не може да имаш пулс 30 или 180 и да бъдеш здрав. Знае се къде е златната среда, къде е здравословното натоварване.

И така, с младежката си самоувереност аз включих в музикантските програми нещо, което бих сравнил с ходенето на фитнес. Накарах оркестрантите във всяка програма да свирят Моцарт, а той е много труден. Моцарт обаче е важен, защото помага да се събере звука, да се намести интонацията, звученето да бъде чисто, ансамблово, вярно като жанр.

– Защо се съпротивляваха оркестрантите?

Нали Ви казах, Моцарт е нещо като фитнес, а колко от нормалните хора ходят на фитнес... Същото е. Да свириш Моцарт, означава да си наложиш постоянни физически упражнения, които отнемат време и усилия, а хората не обичат много-много усилието. Но независимо от човешката природа музикалният фитнес е необходим и истинският инструменталист знае това много добре.

– Срещнахте ли сега в оркестъра музиканти от Вашето време?

О, да. Преди 30 години избрах едно момче да ми бъде административен директор, който трябваше да се грижи за оркестъра. Лъчезар Апостолов, един много качествен човек, който и сега продължава да се грижи за състава, вече като инспектор на оркестъра. Разпознах още неколцина - при корните, кларинетите. Но през 1991 г. аз ги изоставих и отидох на специализация във Виена, защото смятах, че не знам достатъчно. Там научих много неща - не толкова в университета, колкото в практиката. Бях по-добър от всички около мен, дори да звучи нескромно, но е факт. И разбрах какво съм загубил тук. Определено.

– Какво загубихте?

Загубих голям хубав състав, с който вече бях свикнал да работя, а можех с този състав да постигна много неща в музикално отношение. Работата на диригента е такава, че той не може без оркестър, без солисти, без хор, без балет. Всички служби в операта са свързани и без всички тях диригентът е безпомощен. Без тях няма диригент. Соло диригент няма. Сега работя в Националния дворец на децата, много обичам да работя с млади хора, но срещата ми след 30-годишна раздяла с варненските оркестранти е нещо наистина специално. Пожелавам им да бъдат здрави, да имат късмет и да вървят напред. Радвам се, че отново сме заедно и репетираме „Вълшебната флейта“ – последната опера на Моцарт, на която съм диригент-постановчик, по покана на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

– Освен диригент, Вие сте и президент на фондация „Гоце Делчев“, вече стана дума за македонското Ви потекло...

Прадядо ми Христо е брат на Гоце Делчев. Самият Гоце Делчев не е имал деца. Както при повечето семейства някога, и в нашия род отгледали много деца - 5 момичета и 4 момчета. Мъжете били много активни в борбите за свобода и паднали убити, останал жив само моят прадядо.

– Днес борбата за свобода е по-различна.

Днес хората са свободни. За много неща са свободни, макар че никога не можеш да бъдеш напълно свободен. Така или иначе, свободата е и вътрешно състояние на духа. Не е въпросът само да си свободен на хартия, с предоставените ти от закона права. Важно е как се отнасяш към тази свобода и какво правиш с нея. Трябва да се научиш да преодоляваш себе си.

„Вълшебната флейта“ засяга този проблем за вътрешната свобода на човека. Свободата е вечна тема, защото тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша ценност, която човек трябва да заслужи и да употребява добре.

* * *

 

Христо Христов завършва НМУ „Любомир Пипков“ и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по диригентско майсторство на Васил Казанджиев, специализира в MDW - Universität für Musik und darstellende Kunst Виена. Работи като главен диригент на Варненската филхармония, директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, диригент на Видинската филхармония и диригент на Младежка филхармония София. Преподавател във Weifang University. Административен секретар на Обединена Велика Ложа на България и президент на фондация „Гоце Делчев“.

*

"Вълшебната флейта" от В. А. Моцарт

Постановъчен екип:

Диригент-постановчик Христо Христов.
Диригент Стефан Бояджиев.
Режисьор Антониу Замфир - Опера Крайова, Румъния.
Сценография и костюми Ася Стоименова.
Консултант сценография Иван Токаджиев.
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Зарастро - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов
Тамино - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов
Говорител - Гео Чобанов, Людмил Петров
Царицата на нощта - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова
Памина - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова
Първа дама - Жана Костова, Мария Павлова
Втора дама - Розалия Желязкова, Галина Великова
Трета дама - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василев
Първо момче - Веселина Андреева, Лиляна Кондова
Второ момче - Мария Палматите, Марилла Гьонги
Трето момче - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева
Папагено - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов
Папагена - Жана Костова, Лилия Илиева
Моностатос - Пламен Райков, Христо Ганевски
Първи мъж в броня - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков
Втори мъж в броня - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор Димитър Левичаров
Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Предпремиера 23, 24 април 2021. Премиера 22 юни 2021, Опера в Летния театър

 

 

Автор: Виолета Тончева
07.04.2021 г. 14:39
Посетено: 714
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/32552-sreshta-sled-30-godini-s-parvata-lyubov