Интервю

Татяна Соколова: Театърът като вяра на клетъчно ниво

Изтъкнатият хореограф работи за "100!", постановката за 100-годишния юбилей на Варненския театър

Татяна Соколова: Театърът като вяра на клетъчно ниво

Татяна Соколова разказва за постановката „100!“, посветена на 100-годишния юбилей на Варненския театър през 2021 година, партньорството с режисьора Боян Иванов, хореографските прийоми, превръщането на дефекта в ефект и живеенето в театъра като вяра на клетъчно ниво.

 

– Как се създава хореография за юбилеен театрален спектакъл с амбициозното заглавие „100!“?

– Аз съм хореограф, но много обичам да работя за театър и това е любимата ми работа. В този смисъл се отнасям и към юбилейния спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. За мен правенето на празничен спектакъл е празник.

– Очевидно тук трябва да търсим пресечната точка между Вас и режисьора Боян Иванов, който пък обича танцов театър.

Точно така. Работата ми с Боян, която датира от години, винаги поставя предизвикателства. И двамата обичаме предизвикателствата, така че нашият стремеж е винаги да правим нещо различно, да се провокираме един друг и непрекъснато да развиваме това свое партньорство.

„100!“ е авторски проект на Боян, но в него има и много мои авторски неща. Освен за „Часът, в който не знаехме нищо един за друг“, по който работихме заедно с него, аз направих с актьорите на Варненския драматичен театър и „Болеро“ - една миниатюра, която, мисля, също беше по повод някаква празнична годишнина на театъра. Така че познавам някои от артистите. В сегашното представление участват както артисти от по-старото, така и артисти от по-младото поколение. Трудността при „100!“ беше да създам балансирана хореография, според възможностите на различните поколения и спрямо драматургичния материал на Боян.

– Какво в хореографията е от принципно значение за Вас, на какво държите?

Работя с езика на съвременния танц. Независимо пред кого се изправям, дали познат или непознат артист, аз се съобразявам с неговите дадености и неговата движенческа култура. За съжаление в театралните академии не се набляга на движенческото развитие на актьора. А да си съвременен артист, означава да можеш много неща.

В годините съм си изработила прийоми, с които тествам възможностите на конкретния човек, за да ги използвам след това максимално. Целта ми е да представя артиста в най-добрия му вид. Преобразявам, каквото мога и в движение обучавам всекиго, който иска да се учи и да възприеме нещо ново. Обичам да превръщам дефектите в ефект, с това съм известна, това го мога и ми доставя удоволствие.

– Страхотно предимство за един хореограф. Как го постигате, може би и с чувство за хумор...

О, да, то е задължително за мен и необходимо не само при скеча. Дори и драма да правим, с Боян се стремим да вкарваме чувство за хумор, за да не натежава трагедията, да не тласка зрителя само към тъмната страна на живота. Главната цел във всяко нещо, с което се захващам в театъра, е да направя така, че конкретният артист да изглежда можещ, да изглежда добре и да не се притеснява, че прави нещо, което не му приляга. Това е доста трудно и точно това означава да превърнеш дефекта в ефект. Не съм от хореографите, които се оправдават, че са обяснили как трябва да се танцува, но артистите не могли да го разберат. Не. Ти като хореограф си длъжен не само да представиш себе си като творец, а да направиш така, че и артистите да се представят добре, да изглеждат добре и да се чувстват добре.

От дълги години работя в сферата на театъра и на този етап за мен е съществен духът на процеса, в който се прави нещо, не толкова неговият краен резултат.

– Но духът на репетиционния процес се възпроизвежда след това във всеки спектакъл...

Да, така е. Именно затова се стремя всеки репетиционен ден да преминава под знака на любовта към това, което създаваш. Много ми е важно това, защото то е моят живот в театъра, моят живот в танца. Мога да кажа, че досега всеки момент от подготовка ни за премиерата на „100!“ беше взаимнозареждащ и това ме прави щастлива.

Представлението ни е изградено на скечов принцип, но има и драматургичен материал с трогателни сцени, които разплакват. Вярвам, че това ще се пренесе и публиката ще го усети, защото на репетициите се случва самите актьори да се просълзят. Мисля, че това е добър знак за начина, по който ще се възприеме спектакълът.

– Защо харесвате танца?

Хубав въпрос, не са ми го задавали. Знаете ли, аз дори не се помня преди това. Нямам спомени за преди това. Целият ми живот от 5-годишна е изпълнен с танца. Що се отнася до хореографията, след всичките ми обучения в Европа, нямах представа какво ще се случи с мен. Тогава дойде първото ми участие в театрална постановка, много добре помня, „Двубой“ от Иван Вазов на режисьора Николай Ламбрев в Театъра на армията. Оттам нататък нещата просто се развиха от само себе си. Не съм го преследвала, то е било вътре в мен и аз просто го взех, то е моето нещо.

– Какво пожелавате на Варненския театър за юбилея?

Пожелавам най-доброто. Никой не знае какво ни е приготвило бъдещето, но нека духът на тази 100-годишнина да се запази, независимо от промените, които ще дойдат естествено с времето.

Пожелавам на артистите да не губят вярата си в утопията, в която живеят. Защото на вярата в театъра, говоря за България, трябва да се гледа като на утопия. Това е вяра на клетъчно ниво, тя е много силна и тук я има.

*

ТАТЯНА СОКОЛОВА завършва класическа хореография в София (1981) и участва с главни роли в първото Българско експериментално студио за съвременни танци. През 1986 г. започва кариера като независим танцьор и хореограф. Специализира съвременен танц в Англия, Холандия, Германия и Франция (1983-2000). Завършва Балетна режисура (2005) и Българска фолклорна педагогика (2009) в НБУ, защитава научната степен доктор и става главен асистент в Театралния департамент на НБУ, където създава специалността „Танцов театър”. Татяна Соколова е хореограф на националния отбор по фигурно пързаляне на България и автор на над 80 театрални и танцови постановки в България и чужбина.

* * *

 

"100!"

Юбилеен спектакъл за 100-годишнината на Драматичен театър "Стоян Бъчваров“ Варна

12 март 2021, 19.00, Основна сцена – ПРЕМИЕРА

Автор и режисьор Боян Иванов
Сценография и костюми Елица Георгиева
Хореография Татяна Соколова
Музикално оформление S.U.S.F.
Видеомапинг Тодор Тодоров
Графичен дизайн Славяна Иванова

Участват: Биляна Стоева, Валентин Митев, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Милена Кънева, Николай Божков, Николай Кенаров, Петя Ангелова, Пламен Георгиев, Пламен Димитров, Полина Недкова, Свилен Стоянов, Симеон Лютаков, Станислав Кондов, Стоян Радев, Теодора Михайлова, Христина Джурова, Юлияна Чернева.

    

Автор: Виолета Тончева
05.03.2021 г. 12:27
Посетено: 1340
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/32410-tatyana-sokolova-teatarat-kato-vyara-na-kletachno-nivo