Борис Панкин: "Човекът от Ла Манча" е "Вечната Амбър" сред мюзикълите

Режисьорът Борис Панкин разказва за своята премиерна постановка на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ на 19 и 20 февруари 2021 г. във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор. 

– Честит Свети Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“?

– В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

– „Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзикъли, защо?

– Да, това е „Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес „Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, „Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

– Струва ми се, че Борис Панкин  е бил рицар и в предишните си животи...

– ... Нека да изместя фокуса върху Орлин Горанов, най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти, без да ги делим на певци, музиканти, танцьори и т.н. Той е нашият рицар, варненският, българският рицар и това е важното. И тъй като един рицар не може без дама на сърцето, в нашия спектакъл това е варненското цвете Лилия Илиева. Любовта в романа и в мюзикъла стои над физическата любов, това е любовта към красотата отвътре, към нежността и верността, а не към физическата обвивка. Символът на верността е оръженосецът Санчо Панса, в изпълнение на чудесния Мариан Бачев. Нашият спектакъл, държа да подчертая, не би бил възможен без прекрасното творческо съавторство на такива изявени творци и съмишленици като диригента Страцимир Павлов, хореографа  Боряна Сечанова и художника Иван Токаджиев, на които аз разчитам, както на самия себе си. Специални поздравления за днешния рожден ден на Страцимир, един от най-значимите хора в живота ми. Искам да благодаря и на останалите артисти, също на техническите сътрудници, на всички, които се отнасят към мюзикъла не като към работа, а като към мисия.

– Днес вятърните мелници са само архитектурна забележителност... Вярно, има вятърни генератори, но това не е същото. Дали и днешният Дон Кихот е по-различен?

– Струва ми се, че във времето ние, хората, не сме се променили значително. За жалост и за радост. За жалост ние продължаваме да се делим по някакви незначителни стойности и символът на вятърните  мелници е точно такъв - ние виждаме в другите врагове, виждаме опасност. Може би има основание за това, но - за радост - човеците са създадени от божия дух и независимо каква религия изповядват, в тях  свети тази божествена светлинка. Така че опасността се намира в самите нас и в това отношение няма промяна от времето на Сервантес до днес. Историческите архиви разказват, че Сервантес е единственият, който два пъти е бил изправян пред съда на Великата инквизиция в Испания, където тя е най-мощна и двата пъти е бил оправдаван. Това е истинско чудо, като знаем колко жестоки са били онези времена, и това чудо вероятно сега продължава да живее в нас, наследниците. Разликата се състои в това, че ние имаме да преодолеем не съда на Великата инквизиция, а съда на собствената си съвест. Дали сме рицари или не, не се определя от това, кой ни ръкополага, а от избора, който всеки сам може да направи. И това няма отношение към пола, защото познавам много жени, които са рицари и много мъже, които не са рицари. Рицарството днес е въпрос на избор.

Неслучайно Сервантес има гениалното хрумване да избере за основен протаганист обикновен човек, един от хилядите дребни благородници в Испания. Алонсо Кехана чете много книги - това е важен детайл - и докато навлиза все по-дълбоко в литературата, започва да се чуди защо хората не се обичат. Какво ражда тази ненавист, тази омраза между хората, които са родени от любов, любовта между мъж и жена... В търсене на отговора, Алонсо Кеханя тръгва самоотвержено да се бори срещу злото в целия свят. Затова съм убеден, че рицарството е въпрос на избор. Не на борба, а въпрос на избор - да избереш доброто в себе си.

*

"Човекът от Ла Манча"

Премиера – 19, 20 февруари, 19.00, Основна сцена

Мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън

Диригент Страцимир Павлов
Постановка Борис Панкин
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Петър Митев
Хореография Боряна Сечанова
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Мултимедия Константин Гарнизов
Художник осветление Лальо Христов

Превод Борис Панкин

Действащи лица и изпълнители:

Сервантес / Дон Кихот – Орлин Горанов
Санчо / Санчо Панса – Мариан Бачев
Алдонса / Дулсинея – Лилия Илиева
Губернатора / Ханджията – Боян Стоянов
Затворничката / Ханджийката Мария – Евгения Василева
Затворник / Падрето – Борислав Веженов
Затворник / Самсон Караско / Рицарят на огледалата – Велин Михайлов
Затворничка / Антония, племенница на Алонсо Кехана – Мария Павлова
Затворничка / Икономката на Алонсо Кехана – Антоанела Петрова
Затворник / Бръснарят – Пламен Георгиев
Херцога / Педро – Нейчо Петров - Реджи
Затворник / Анселмо – Димитър Левичаров
Затворник / Хосе – Даниел Христов
Капитанът от Инквизицията / Затворник / Пако – Тихомир Трифонов
Затворници, мулетари, момичета в хана, мавъри - Марила Гьонги

Участват още:

Розалия Желязкова, Лъчезара Георгиева, Зои Бошнакова, Лукас Де Коннинг, Давиде Сикети, Франческо Капасо, Евгения Минкова, Алба Егидо, Илиана Божкова, Галина Велчева, Меган Рейд, София Еремина, Анна Андреева, Агнес Ди Маса, Галина Великова, Сандра Дотова, Лиляна Георгиева, Ариана Гуастаферо.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна