Никога не съм си позволявала театърът да ме разочарова

Фотография Веселин Василев

- Да си артистичен директор на театър, който отбелязва 100-годишен юбилей, това се случва в биографията на малцина...

- За мен е чест, удоволствие и отговорност. Захванахме се с много работа и се надявам всичко да доведем до успешен финал. 100-годишният юбилей на Варненския драматичен театър не е празник само за хората на театъра, а за цялата общественост на Варна.

- Израсла си в театъра и това е предопределило пътя ти...

- Влязох в театъра още съвсем малка с майка ми, която беше музикален ръководител в Кукления театър, а после се прехвърли в Драматичния театър. Израснах в театъра, защото нямаше кой да ме гледа. И когато завърших средно образование, за мен нямаше нищо по-естествено от това да кандидатствам в НАТФИЗ. Не ме приеха първата година и аз реших, че не искам да работя никъде другаде, освен в театъра, каквото и да е. Освободи се бройка за реквизитор и така, преди да ме приемат в Театралната академия, работих 3-4 години като реквизитор. Спомням си благоговението, което изпитвах към всички актьори, както и страха да не сбъркам някъде. Всяка техническа служба в театъра е много отговорна. Това е едно зъбчато колело, в което ако нещо се наруши, може да пропадне целият спектакъл.

- Случвало ли се е театърът да те разочарова?

 - За разочарование не мога да говоря. Никога не съм си позволявала нещо в театъра да ме разочарова или някой в театъра да ме разочарова. Театърът е вдъхновение за мен, бих казала, по рождение и всяка една среща с нов режисьор или с нови колеги за мен е удоволствие. Особено обичам, когато идват млади колеги в театъра, тяхната младост безкрайно ме зарежда и ме кара да работя още и още, за да бъда в крак с тях. Защото животът е динамичен, театърът е динамичен, той не стои на едно място и където съм била преди 25-30 години, не е същото като сега, нещата са различни, има много промени.

- Продължаваш ли да се дистанцираш от хората, които не обичат театъра, както ми каза в едно отдавнашно интервю?

 Да, продължавам да мисля по този начин, за добро или за лошо. Дори в един момент осъзнах, че моето обкръжение се състои само от хората на театъра и от това, което е в театъра, така че времето, което съм посвещавала само на театъра, ме е лишило от всички други контакти извън театъра, дори от роднинските ми контакти. Но това е моят избор. В театъра са моите приятелства, те са моето семейство.

- Коя актриса поставяш на най-високия театрален пиедестал?

 - Има много актриси и актьори, които харесвам, но не се стремя да приличам на никого. Още по-малко съм си поставяла за цел да имитирам някого, аз поне не съм го усещала, а и никой не ми го е казвал. Възхищавала съм се на Грациела Бъчварова, Катя Динева, Илия Пенев, Данаил Мишев, още много мога да изброявам. Винаги, когато пуснат по БНТ някой стар спектакъл, веднага залепвам за телевизора, защото знам, че ще видя добър театър.

- Изиграла си повече драматични и по-малко комични роли, но тъкмо за комични роли получи Награда ВАРНА. С каква нагласа подхождаш към тези, различни като жанр, роли?

- Най-напред се доверявам на режисьора, това е много важно. Аз съм мислеща актриса и такава ме направи Стоян Камбарев. От него научих безкрайно много, от него разбрах, че актьорът не бива да чака готовите отговори само от режисьора, а трябва да мисли, да впрегне цялата си моторика, да предлага решения. Иначе аз не разграничавам драмата от комедията, към комедията подхождам толкова сериозно и отдадено, както и към драмата. Проблемите и в двата жанра са еднакво сериозни. Наистина изиграла съм малко комични роли, но всички комедии, в които съм участвала, са се помнили, защото образите в тях са много плътни. В добрата комедия образите трябва да са плътни и понякога това се постига по-трудно, отколкото в драмата.

- Как се празнува 100-годишен юбилей по време на Covid?

- Да, има Covid, но когато вляза в театъра, аз забравям за него и се отдавам напълно на репетициите и на всичко, което ми предстои да свърша. И с моите колеги е същото. За юбилея подготвяме много събития, съблюдавайки необходимите противоепидемични мерки. На самия 12 март, рождения ден на Варненския театър, ще поднесем премиерата на юбилейния спектакъл „100“, по който усърдно работим с режисьора Боян Иванов, хореографа Татяна Соколова и сценографа Елица Георгиева. С директора на Театрално-музикален продуцнтски център Варна Даниела Димова много дълго време обмисляхме кой режисьор да поканим, търсехме най-добрата формула.

Спряхме се на Боян Иванов, защото с него сме работили прекрасно, както в „Часът, в който не знаехме нищо един за друг“, така и в други постановки. Тандемът Боян Иванов и Татяна Соколова брилянтно се вписва в един спектакъл-фойерверк, в чийто център стои актьорът и в който се преплитат миналото и настоящето. Харесва ни, че двамата обичат да експериментират, да правят нови неща. Виждам тяхната настройка и отдаденост, самите те са много развълнувани от нашата покана, защото не е просто да направиш спектакъл, посветен на един 100-годишен театър. От години не сме имали представление, в което наистина цялата актьорска трупа да бъде на сцената, за мен това беше особено важно.

Замислили сме още редица събития, които ще се провеждат през цялата юбилейна година. Освен летописа, в който театроведът Никола Вандов ще отрази всички спектакли в 100-годишната история на нашия театър, подготвяме фотоалбум със снимки от 100 знакови постановки и няколко изложби. Да не забравяме и другите премиерни постановки, като „Амадеус“ от Питър Шафър, с режисьор Стайко Мурджев и „Тютюн“ по Димитър Димов, с драматург Юрий Дачев и режисьор Бина Харалампиева. В процес на обсъждане са заглавията, които до края на годината ще поставят на нашата сцена нашият режисьор, проф. Пламен Марков и Диана Добрева. На 12 март няма да пропуснем да раздадем наградите „Златна маска“. Тогава се надяваме да бъде готов и бюстът на Стоян Бъчваров, патрона на нашия театър. Обещаваме и други изненади.

- Какви са пожеланията ти за празника?

 - Пожелавам на всички на първо място здраве, за да можем артисти и публика да се срещнем. Театърът е живо изкуство и няма как да съществува без тази връзка, без живия контакт. Пожелавам на Варненския театър да продължи да отстоява висок вкус в творческите си търсения. Времената са сложни, залитанията в изкуството са много големи и аз съм щастлива, че в тези условия ние успяваме да защитим висок художествен вкус, с който да радваме варненската публика. За мен само в това театърът има смисъл.