Хуан Диего Флорес: Правя си живота по-тежък, защото все измислям нещо ново

Перуанецът Хуан Диего Флорес се нарежда сред звездите в съвременния свят на операта. Флорес пя за първи път в България със Софийската филхармония на 14 януари в НДК под диригентството на Кристофър Франклин. Перуанецът е признат от много специалисти за най-добрия лиричен тенор на нашето време. През 2012 г. получава почетното звание камерзенгер на Виенската опера. Флорес пее в Метрополитен опера, в Земперопер в Дрезден, в Миланската скала. Репертоарът му включва големите тенорови партии в оперите на Росини, Доницети, Белини. Освен очарователен артист и забележителен музикант, той е и личност с огромни социални ангажименти. Предлагаме интервю с Хуан Диего Флорес от испанската преса.

- Г-н Флорес, къде Ви завари коронавирусът?

- В Цюрих, където подготвях дебюта си в „Бохеми“. Много често изпълнявам на концертния подиум арията на Рудолф от първо действие и винаги получавам много аплодисменти. Все ме питаха кога ще направя цялата партия. Бях решил това да се случи в малък театър с хубава акустика. Добре е, че успях да изпея поне едно представление и че публиката ме прие радушно... Хубави бяха и критиките. Последва затваряне на  европейските театри. Много е важно за артиста да дебютира в нова роля пред публика, а не да си остане само с генералната репетиция. Останах доста време в Швейцария, после се прибрах в Лима. Наложи се да остана под карантина. Този вирус обърка живота ни – карахме го някак френетично, а изведнъж се оказа, че трябва да спрем. Е, преживяхме го.

- Как успявате да се задържите на върха?

- Не приемам работата ми като работа, а като нещо, което ме омайва. Естествено, трябва да си подготвен да дадеш максимума от себе си, защото публиката го очаква. Тя очаква дори повече от онова, което можеш да дадеш. Трябва да си сто на сто във форма, което не винаги е възможно, защото гърлото е деликатен орган. Не е възможно да пеем всеки ден, между концертите трябва да има поне два свободни дни.  При мен поне е така. Щом си постигнал някакво равнище, трябва да внимаваш. Защото всички ще обсъждат провала ти, ако сбъркаш. Но аз обичам предизвикателствата. Обичам и друго – да дебютирам в опери, в които все още не съм успял да го направя.

- Нови опери и различни роли, за това ли става дума?

- Предполагам, че бъдещето ще ми предложи някои заглавия на Моцарт като „Дон Жуан“, „Идоменей“, „Вълшебната флейта“. Ще се радвам да ги направя във Виена. Засега е предвиден само „Дон Жуан“. Като си покажа на някого графика, възкликва: „Чак до 2022-ра си зает!“. Така  се правят в днешно време програмите на певците

- Какво е изключителното в операта?

- Оперният спектакъл е по-завършен от драматичния. Той е магичен и уникален, защото обхваща твърде много компоненти. В никакъв случай не е демоде, темите в оперния спектакъл са актуални, по-силни и по-могъщи отколкото темите в киното. Оркестър, духачи, щрайх и солистът, който пее без да има нужда от микрофон. А всички трябва да го чуват и да се вълнуват от това, което гледат и слушат.

- Вие успявате дори да разплачете публиката.

След финала на последния „Вертер“ в Цюрих зрителите идваха при мен разплакани. Цялата зала плачеше. Това трудно може да се обясни. Зависи от момента, когато самият певец преживява и изразява емоция. Понякога това не може да се случи по време на представление. Защото певецът не е обладан от творческия дух, от вдъхновението. Или просто не му е  добър денят. Истинското въздействие на музиката проличава, когато зрителите идват и ти казват: „Беше невероятно и аз почувствах твоята мъка“.

- Може ли музиката да ни промени живота? 

- Не вярвах, че музиката може да наистина да промени децата, да им даде неочаквани възможности, да им помогне да се самоуважават повече. Когато се убедих, че е така, си казах: Точно към това трябва да се стремим в Перу!

- През 2011-та Вие основахте във Вашата родина Фондацията „Симфония за Перу“, която даде шанс на 30 000 деца и младежи от бедни семейства да получат музикално образование. Това промени живота им, а Фондацията получи наградата на Световния икономически форум.

- Да, Фондацията бе наградена. Аз съм човек, който гледа винаги напред. Беше ми ясно, че моята инициатива трябва да се развива, независимо какво ще ми коства това. Като работиш с деца, не бива да ги разочароваш. Озаглавихме проекта „Симфония за Перу“. Децата и младежите учат в 26 центъра, разположени в 11 района на страната. Хиляди малолетни от най-онеправданите слоеве на населението учат музика в 20 училища, пръснати из цялата страна.

- Очите Ви светват, когато стане дума за “Симфония за Перу“

- Познавам някои от децата от съвсем мънички. Прекарали са шест години с по-големите, сега вече свирят далеч по-добре. И са щастливи.  Мога да разказвам много истории за майки, които пращат мейли и писма. И споделят как рожбите им са започнали да се развиват по-добре благодарение на общуването с музиката. Това ми носи голямо удовлетворение и ме убеждава, че сме постигнали нещо добро с моя екип. Проучихме много сериозно нещата и стана ясно, че децата, които са се занимавали с музика, са напреднали в училището, в различни дисциплини, дори в математиката. Пълноценно общуват със семейството, с приятелите на улицата. Обучението е на базата на класическата музика. Но ние не забравяме и нашата традиционна перуанска музика, която е изключително богата. През 2020-та трябваше да сме в Дубай с младежкия оркестър, но заради пандемията турнето се отложи.

- Новите технологии промениха ли много света на операта?

- На мен те ми помагат. На всички мои спектакли аз се записвам с мъничък апарат, който ми е в джоба. След това внимателно слушам собственото си изпълнение. Откривам си грешките и се стремя следващия път да не ги повтарям. В наше време можеш да си пазиш музикалните архиви и да ги изпращаш, където си поискаш.

- Голяма ли е конкуренцията в света на операта?

- Не съм я усетил. Като че ли много ме пазеха от нея. В моята кариера нямах конкуренция, поне що се отнася до Росини. Макар че в наши дни има много изпълнители, които пеят отлично Росини. Но и моят репертоар от персонажи и композитори набъбна чувствително...

- Споменахте, че обичате предизвикателствата?

- Да, правя си живота по-тежък, защото все измислям нещо ново. Сега съм се замислил как да си преструктурирам календара, за да се съсредоточа върху моите приоритети. Ако ти се струпат много задачи една след друга, не можеш да ги изпълняваш. Трябва да умееш да ги степенуваш, за да имаш успех.  Най-голямото предизвикателство за мен е да си възпитам добре децата. Най-тежкото в нашата професия е раздялата със семейството. В самолетите обикновено уча, нотите винаги са в ръчния ми багаж. Искам като съм си у дома, да се занимавам само с децата. Леандро учи цигулка, майка му също свири и го стимулира да се упражнява. Лусия пее много хубаво. Пея им и на двамата. Заради тях пак просвирих на китара. Дори на някои рецитали и концерти излизам с китара. Стана за мен традиция да завършвам концертите си с перуански песни, като си съпровождам сам с китарата. Не вярвах, че това ще допадне толкова много на публиката...

Марта Фернандес

Превод: Елиана Митова

Източник: El País