Интервю

Елена Шопова: За мен музиката е всичко, не мога да живея без нея!

Освен диригент на Детски хор "Орфей" и Камерна формация "Орфей+", Елена Шопова е сърцето и душата на Националния фестивал на Коледната и новогодишната песен

Елена Шопова: За мен музиката е всичко, не мога да живея без нея!

 

– Здравейте. Бихте ли се представили с няколко думи за тези наши читатели, които не Ви познават?

– Здравейте! Казвам се Елена Цветкова Шопова – диригент на Детски хор „Орфей” и Камерна формация „Орфей+”. Родена, израснала, омъжена и родила децата си в Хасково. Моят град, който ми даде и любимата работа – да правя музика.

– Съвсем скоро заедно със свои колеги от АМТИИ поставихте паметна плоча пред дома на учителя си – световноизвестния диригент Крикор Четинян. Това означава, че Ви е дал много. Кои са основните принципи в хоровото изкуство, които Ви предаде той и които следвате и до днес?

– Маестро Крикор Четинян е моят идол, кумир, Бог на хоровата музика, както искате го наречете. Но той е моят най-суров съдник. Да си „четинянка” означава висок професионален стандарт, естетика и безкомпромисност в работата. Нещо, което става все по-трудно, имайки предвид факта, че днес хоровото изкуство не е сред популярните. Крикор Четинян е човекът, който ме накара да повярвам, че мога да бъда диригент, че това е моето призвание.

– Дълги години вече сте диригент на Детски хор „Орфей“. Спомняте ли си обаче първия си работен ден? Как се чувствахте тогава? Бихте ли ни разказали повече?

– Спомням си само вълнението, с което влязох в залата тогава, преди 31 години. Това беше залата, в която до преди три години бях пяла като редови хорист в Детски хор „Орфей”. Да застанеш рамо до рамо с твоя пръв учител като негов помощник е невероятно задължаващо и вълнуващо. Благодаря на Боян Боев за това, че ме срещна като дете с тази магия, каквато е хоровата песен, че ме напътстваше и ми осигури най-добрата подготовка, за да започна да уча в АМТИИ, и че ми даде хляба в ръцете. Ще споделя нещо много лично. Още като по-малка заставах пред екрана на изключения телевизор и „дирижирах” оркестрите, които слушах по радиото. Аз напълно осъзнато исках да стана диригент. И когато се изправих за първата си репетиция пред „Орфей”, това беше неописуемо. Пожелавам на всеки да изпита трепета и емоцията от сбъдването на такава своя мечта. Не съм се притеснявала, аз и до ден днешен не изпитвам притеснение и страх, когато излизам на сцената, а само вълнение от предстоящото претворяване на песента.

– Освен с децата и младежите от хора, работите и с дамите от Камерна формация „Орфей+“. Преподавател сте и по музика в ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Разлика със сигурност има, но в какво точно се изразява тя?

– Да, има разлика. На първо място тя се обуславя от разликата в годините ни. Децата гледат на мен като на по-възрастен техен учител, надявам се и приятел. Нашата задача с тях е да продължим добрите традиции на хора, да съхраним високото професионално ниво, с което „Орфей” е известен, и да защитим нашия лозунг: „И преди, и сега, хор „Орфей” е на върха!”. Щастлива съм, че работя точно с тези деца. Някои от тях са трето поколение "орфейци", т.е. техните майки и баби също са пели в хора. Песните, които днес изпълняваме, са други по характер, по звучене от предишните, но това е естествен момент – времето е по-различно. Децата се опитвам да възпитавам, да им изграждам верен критерий за стойностно, истинско изкуство. И съм много щастлива, когато се връщат при мен след години и си спомнят с умиление и благодарност за наученото и преживяното в „Орфей”.

С жените от „Орфей+” ме свързва по-дълго познанство – с някои от тях пеехме заедно в „Орфей”, а други са точно от тези, първите, с които започнах. Тук вече на първо място е приятелството. И то приятелство, градено именно в „Орфей”. Затова и нашата идея е повече да се забавляваме, да се разтушаваме след тежък ден или седмица. Не сме си поставяли високи художествени задачи, но въпреки това вече имаме няколко награди и едно задгранично турне. Това е плод на школата „Орфей”, създадена от г-н Боев, развита от маестро Михаил Делчев (почетния консул на България в Дания) и сега доразвивана от мен. Благодарна съм, че ми гласуваха доверие и повярваха, че заедно можем да надграждаме наученото и постигнатото като "орфейци".

Общото и в двете формации обаче е любовта и желанието да пееш в хор. Там всеки идва доброволно, защото иска.

А преподавателската работа е нещо съвсем различно от диригентската. Там децата учат музика, въпреки незаинтересоваността си. Но не ги виня. Програмата по музика е доста теоретична, суха материя. Та кой обикновен слушател го интересува в каква форма е написана първата част на симфонията или от кой период е дадена творба. В час не се пее, особено сега, при дистанционното обучение. Но ще съм доволна, ако запаля в някои от тях интереса към класическата музика или дам повече знания за съвременните стилове музика. Обогатява ме срещата с учениците. Та аз от тях научавам много неща за рап, хип-хоп, траш и много други термини и стилове, популярни днес. Както и актуалните изпълнители, без значение дали ги харесвам или не. Всеки има право да слуша каквото си иска, само да не ми го натрапва и на мен. С тях по-скоро беседваме, а не творим.

- С хористите си сте покорили не една или две сцени в родината и по света. Участвали сте в много международни проекти, озвучавали сте късометражни филми, представяли сте България на Европейската среща на детските и младежки хорове. Само преди дни открихте Международен хоров форум. По този повод Ви поканиха в Китай през 2021 г. Как реагирахте? Чувствате ли се оценени? Ако това пътуване се осъществи, то ли ще е най-далечното за „Орфей“?

– Ако „короната” се смили и стигнем до Китай, това ще бъде най-далечното пътуване за „Орфей”. Ние досега сме покорили Европа и ще се радваме да стигнем до Азия. Разбира се, че се чувстваме оценени и децата се вълнуват и радват от това. В България по-рядко хористите получават заслуженото признание. Както казах вече, хоровото изкуство не е сред най-популярните днес, макар България да се счита за хорова страна. Но когато излезеш на сцените във Виена, Барселона, Прага, Кантонигрос, Москва, Превеза и чуеш неспирните аплодисменти, разбираш, че трудът ти е оценен, че си постигнал нещо голямо. Затова и аз продължавам да използвам съвременните форми на участие във фестивали по света, за да популяризирам работата на певците ми и да ги стимулирам да не се отказват.

– Опитвате се да усвоявате нетрадиционни културни пространства – съвсем скоро организирахте концерт край фонтана пред читалище „Заря“. От къде се появи тази идея? Планирате ли и други подобни прояви?

– Хасково е град, в който концертните зали са малко – в читалище „Заря”, в Младежкия център и в театъра. Освен това, аз считам, че хоровото изкуство трябва да излезе от традиционните места и да зазвучи и на по-достъпни, там, където можеш да го чуеш, без специално да си отишъл на концерт. Когато отида да прослушвам нови хористи, виждам, че децата се отдръпват, като чуят „хор”. С тези нестандартни дестинации искам да популяризирам това изкуство и да покажа на хората в града ни, че да пееш в хор, не е непременно скучно и страшно. Затова и правя концерти на различни отворени сцени, за да стигнем до повече хасковлии. Тази година трябваше да изнесем и един още по-нетрадиционен концерт с „Орфей+” – за хор и джаз трио. Но, за съжаление, пандемията ни попречи. Надявам се напролет да го осъществим. С най-малките от подготвителната формация пък имаме предвиден концерт на сцената в Градската градина. Надявам се и това да изпълним. А много искам и да направим един голям рок концерт на сцената на „Спартак”, заедно с „Хангар 42”, например. Но... аз обикновено преследвам мечтите си докрай, така че очаквайте още.

– Преди пет години поставихте началото на Националния фестивал на коледната и новогодишната песен. За това не малко време, благодарение на Вас, Хасково зае своето достойно място сред градовете, които организират такива мероприятия. Каква беше идеята Ви в началото? Към този момент каква част от нея се е изпълнила?

– Този фестивал е друга моя сбъдната мечта. И много страдам, че тази година май няма да успеем да го проведем. Идеята за него се роди при една среща на хоровите диригенти във Варна, на която споделихме мъката си, че няма нов български коледен репертоар. И така, един месец след това, с подкрепата на Жанета Матанова, тогавашен директор на Младежкия център, и неоценимата помощ на колегите Милка Толедова от Пловдив и Галина Станишева от Варна, фестивалът се роди. Неговата цел е да провокира българските композитори да напишат нови песни, свързани с Коледа, Нова година или зимата като сезона, в който честваме тези празници. Днес мога с огромно задоволство и нескрита гордост да кажа, че целта е постигната на 100%. И за да не съм голословна, ще се опра на цифрите и фактите – в първия конкурс се включиха 5-ма композитори с 6 песни, във втория – 8 композитори с 12 песни, в третия – 6-ма автори с 13 песни, а тази година рекорден брой творби – 28 песни от 14 композитори. През годините във фестивала се включиха едни от най-известните и добри хорове в България – Детски хор „Добри Христов” – Варна, Хор на варненските момчета и младежи, Хор на пловдивскитв момчета, Хор „Бодра песен” – Шумен, Детски хор „Милка Стеова” – Бургас, Детски филхармоничен хор – София, Софийски камерен хор „Любомир Пипков”, Дамски хор „Христина Морфова” – София и други. Смело заявявам, че Националният фестивал на коледната и новогодишна песен е гордост не само за мен като създател, но и за Младежкия център като съорганизатор и за Хасково.

– Отбелязахте 20 години от създаването на Младежки център Хасково – една изключително важна институция за града ни, на която сте били и директор. По случай юбилея, за доказания си професионализъм получихте почетен плакет от своите колеги. Какво са наградите за един творец? Полезни ли са за неговото развитие или по-скоро може временно да го забавят?

– Наградите са стимул, мотив, увереност, но никога – основна цел. Никога не съм поставяла спечелването на награда като задължително условие пред моите певци и пред себе си. Напротив, често им казвам, че за тях най-важно е аз да съм доволна от представянето им. Защото само аз знам колко труд и старание са вложили, от къде сме тръгнали, какъв път сме извървели до това представяне. Но когато получиш награда от колеги, това е показател, че си вършиш работата както трябва. Затова съм благодарна за този плакет. Младежки център има особено място в моето развитие – там доказах, че мога да ръководя хора, че мога да бъда административен ръководител, който да се грижи еднакво добре и за интересите на служителите си, и за интересите на ръководителите ни – община Хасково. Смея да приемам за достоверно твърдението на колегите ми, че съм била успешен директор. Но диригентството ми е по на сърце!

– И последно, но не и по важност… Какво за Вас е музиката?

– Макар и банално, ще кажа – всичко. Аз пея и свиря, буквално откакто се помня. Майка ми е тази, която ме е родила музикална, от нея почва всичко. Тя дълги години беше най-добрият музикален ръководител в детските градини в Хасково. Пеенето в „Орфей” осмисли детството ми до 18 години и превърна музиката в моя професия, чрез хора срещнах съпруга си, а двете ми дъщери бяха неотлъчно в редиците на хористите ми от 2002 година до днес. Музиката ме заведе на места в света, за които не съм си и мечтала – дирижирала съм на Арена ди Верона в Италия и в Златната зала на Виенската филхармония „Мюзикферайн”, пяла съм на три континента – Европа, Азия и Африка, срещала съм се с великите български диригенти Крикор Четинян и Васил Арнаудов и още, и още. Затова, перифразирайки песента на Лили Иванова „Без радио не мога”, ще кажа, че аз без музика не мога.

– Благодаря Ви за този разговор. Желая Ви здраве и още много творчески успехи!

 

Автор: Антон Атанасов
18.12.2020 г. 14:05
Посетено: 543
Етикети: Антон Атанасов, Хасково, Елена Шопова, интервю, музика, Национален фестивал на коледната и новогодишната песен, Камерна формация "Орфей+", Детски хор "Орфей"
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/32118-elena-shopova-za-men-muzikata-e-vsichko-ne-moga-da-zhiveya-bez-neya