Първо изпълнение в България на Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини

Известният цигулар Роман Федчук гостува на 21 октомври 2020, 19.00 ч. във Варна, където с оркестъра на оперния театър, под диригентството на Станислав Ушев, ще изпълни, на своята уникална "Гуарнери", за пръв път в България Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини. Програмата на концерта включва още Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка Оп. 49 от А. Дворжак и фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.

- Добре дошли отново във Варна, Маестро! Усещането за празник е все още живо след концерта Ви миналата година, предчувстваме удоволствието и от предстоящата среща с Вас на 21 октомври. В програмата, която започва и завършва с Паганини, се откроява Концертът за цигулка и оркестър №4, към който изглежда имате специално отношение.

- Това е дълга история. Много исках да свиря този концерт, още когато бях на 15 години, но с партитурата на това много рядко изпълнявано произведение винаги са съществували проблеми. Предполага се, че Паганини е композирал десетина концерта за цигулка и оркестър, от които се изпълняват само 7 - тези, които са достигнали цялостно до нас. Другите, от които са намерени отделни части, не се свирят. Причината е в самия Паганини, един невероятен гений, който не се е интересувал от това да записва своите композиции. Изпълнявал ги е наизуст и само благодарение на това, че са го принуждавали да нотира някои от концертите си, те са запазени.

Впрочем Паганини е изпълнявал много от творбите си както на цигулка, така и на китара, свирил е виртуозно и на двата инструмента. Двамата със съпругата си, примадоната Антония Бианки, една от големите сопранистки на своето време, се забавлявали, като излизали на улицата – тя пеела, а той й акомпанирал на китара. Бедните хора не ги разпознавали, но все пак пускали по някоя и друга монета в шапката за подаяния.

- Когато изпълнявате произведения от Паганини, мислите ли за него, за неговата съдба или просто се съсредоточавате върху изпълнението?

- Невъзможно е да отделите едното от другото, човека от музиката. А и Четвъртият концерт е по-особен, Паганини го е посветил на сина си Ахил. Ахил бил на 7 години, когато Антония Бианки ги изоставила и Паганини трябвало сам да отгледа сина си. Никак не му е било лесно, непрекъснато пътувал и изнасял концерти, но не може да се каже, че разполагал с много средства. Въпреки това подкрепял финансово революционерите на Гарибалди, което, разбира се, не се харесало на Римокатолическата църква. Хората на Ватикана постоянно го преследвали и му създавали какви ли не неприятности. Случвало се да намери цигулката си със срязани струни, минути преди обявения концерт. Нещо повече, църквата го заклеймила като дяволско изчадие и цигулар на дявола, който няма право дори да бъде погребан. Няколко пъти изравяли тленните му останки от различни места и трябвало да минат цели 20 години, докато най-сетне Паганини намерил вечен покой, според християнския обичай. Синът му, единственият човек, който се противопоставил на забраната, изразходвал всички средства, оставени от баща му, за да му осигури най-накрая достойно погребение и да съхрани за идните поколения паметта за гения Паганини. Това е трагична история, но в Четвъртия концерт на Паганини няма трагика, в него навсякъде се чувства любовта към сина, когото Паганини много обичал.

- Какви способности трябва да притежава един цигулар, за да може да свири Паганини?

Много цигулари свирят Паганини, въпросът е в това кои негови творби изпълняват. Най-много се свири Първият концерт, който е и най-известен, също Вторият концерт, с популярната „La Campanella“. Звучат също пиесите, посветени на неговия голям приятел Джоакино Росини. Паганини често заимствал някои от темите в оперите на Росини и ги развивал в малки виртуозни композиции.

Освен Първия и Втория концерт, останалите концерти на Паганини не се свирят често, защото са по-сложни. Това от една страна. От друга страна, не са много цигуларите, които са готови да отдадат целия си творчески живот само на Паганини. В крайна сметка, досега в света само неколцина цигулари са изпълнявали всички произведения на Паганини. Сред тях е Салваторе Акардо от Италия, мой добър приятел, член на журито за конкурса „Паганини“. Бих посочил и Горохов, друг много интересен цигулар и композитор, роден в Киев, възпитаник на Московската консерватория, с трета награда от престижния конкурс „Кралица Елизабет“.

През 80-те години на миналия век ръкописите на Паганини не са били достъпни нито за Давид Ойстрах, Леонид Коган или който и да било друг цигулар в тогавашния Съветски съюз. Познавали само Първия концерт за цигулка и оркестър и едва започвали да свирят Втория концерт, просто нямали необходимия материал. И не друг, а Горохов нотирал всички концерти на Паганини по слух. Това бил невъобразим, титаничен труд и е съвсем разбираемо, че Горохов дълго време отказвал да предостави нотираните от него партитури на друг цигулар. Самият той е записал всички концерти на Паганини с Киевската филхармония.

Ето колко интересна е историята на Четвъртия концерт на Паганини, едно много специално за мен произведение, към което отдавна изпитвам сантимент. Радвам се, че ще го изпълня пред българска публика, в редакцията на на Горохов.

- Ще свирите на същата цигулка от XVII век, чийто брилянтен звук чухме миналата година за пръв път. Защо предпочитате точно тази „Гуарнери“, след като, както разбрах, имате възможност да свирите и на други уникални цигулки?

- Ще издам една тайна, точно тази цигулка не е съвсем подходяща, когато става дума за Паганини. Тя има голяма мензура на грифа и това я прави неудобна за свирене на виртуозните творби на Паганини. Но звукът й е толкова красив, че забравяш за всички останали неудобства. Нейн създател е Андрея Гуарнери, бащата на голямата лютиерска фамилия „Гуарнери“, т.е. тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“ и днес е една от малкото, все още свирещи цигулки от XVII век. Aко направим сравнение със „Страдивари“ - да, „Страдивари“ притежава прекрасен звук, еталонен звук, но „Гуарнери“ се отличава с по-голяма дълбочина. Затова впрочем и Паганини предпочитал „Гуарнери“ пред „Страдивари“.

- Какво още бихте искали да кажете на публиката преди голямото събитие под знака на Паганини във Варна?

- Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини за мен е особено важен, защото е първата ми голяма изява с оркестър след настъпването на COVID. Щастлив съм, че във Варна ще го представя и това ще бъде първото изпълнение за България, специално проверих този факт. Подобна премиера носи престиж и аз ще дам всичко от себе си, за да накарам зрителите да усетят силата на тази гениална творба.

- Наред с концерта, тече и вторият Ви майсторски клас, в рамките на Европейската музикална академия. Как се провежда майсторски клас в условията на COVID?

- С COVID всичко се промени, всичко стана различно, животът придоби неочаквани измерения. Затова се радвам, че въпреки трудностите идването ми в България и майсторският клас се осъществиха. Поради забраната за пътуване, кандидати от Австрия и други страни не успяха да се включат, така че участниците са само от България. Имаме и една студентка – Камелия Балалова, която в първия майсторски клас спечели стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага и вече следва в Пилзенската консерватория, където аз преподавам. Разбира се, и през тази година участниците в майсторския клас ще получат диплом, а най-добрите би трябвало да се представят и на Летния фестивал в Прага догодина. Наистина, заради пандемията, сега цялата концертна и фестивална дейност в Чехия е замряла и никой не може да каже дали и кога отново ще бъдат провеждани фестивали. Все пак аз много се надявам в скоро време да се върнем към обичайния си живот, в който няма да има ограничения за изкуството.

*

РОМАН ФЕДЧУК

Украинският цигулар Роман Федчук прави соло дебюта си едва на 11 години с Лвовската филхармония, изпълнявайки Концерт за цигулка от Менделсон. Завършва Московската консерватория „Чайковски“ при проф. Шихмурзаиева, Цуганов и Исак Щерн. Печели редица международни конкурси, сред които „Jan Kocian” в Чехословакия (1985), ”Vianna da Motta“ в Лисабон (1991), „Пражка пролет (1992), „V. Hummel” (1993) и др. Изявява се като солист на известни оркестри, сред които Московски солисти с диригент Юри Башмет, Кисловодската филхармония, Брианската филхармония, Загребската филхармония, Симфоничния оркестър на Западна Бохемия, Virtuosi Pragensis и др. Гостува на най-престижните световни сцени, вкл. Албърт Хол и Гевандхаус. Бил е концертмайстор на Московски солисти, Симфоничния оркестър „Джузепе Верди“ в Милано, Quintetto da Camera в Берлин и др.

Роман Федчук е постоянен гост на европейски музикални фестивали като Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsische Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танц в Ubeda, Испания, Московския музикален фестивал, Bohemia Festival в Чехия, Международния фестивал на Vaclav Jirovec в Чехия, Furth в Германия. В периода юни-септември 2001 гастролира със самостоятелни концерти в Япония.

Завършва и диригентско майсторство в National University of Music в Букурещ при проф. Гойя. Гостува като диригент в Чехия, Германия и Румъния. От септември 2004 г. е професор в Пилзенската консерватория в Чехия. От 1994 г. живее и твори в Прага, където основава Concertino Prague, ансамбъл със солисти от цял свят, с който изнася концерти в Чехия, Франция, Испания и Германия. През май 2002 записва с Concertino Prague концертите за цигулка на Бах. От 1999 е основател и член на Ludwig Piano Quartet, с който записва квартетите за пиано на Брамс и Дворжак.

През 2019 изнася концерт с Оркестъра на Варненската опера и провежда първия си майсторски клас, в рамките на Европейската музикална академия. През октомври 2020 отново гостува във Варна за втория си майсторски клас и за концерт, в който представя за пръв път в България Концерт за цигулка и оркестър №4 от Паганини.