Интервю

Минчо Минчев: Никога не съм се отказвал да продължавам

Виртуозите Минчо Минчев и Людмил Ангелов в благотворително национално турне за Фондация "Панчо Владигеров"

Минчо Минчев: Никога не съм се отказвал да продължавам

 

Световноизвестните български музиканти Минчо Минчев и Людмил Ангелов тръгват на национално турне със своя пръв съвместен концерт, в подкрепа на Фондация "Панчо Владигеров. Програмата включва предкласическата Шакона в Сол минор от Томазо Витали и Сюита в старинен стил от Алфред Шнитке, допълнени стилово с такива големи класически произведения като Соната №5 във Фа мажор, Оп. 24 «Пролетна» от Лудвиг ван Бетовен и Соната в Ла мажор от Цезар Франк.

Концертите са планирани във Варна на 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера; в Бургас на 18 октомври, 19.00, Бургаска опера; в Шумен на 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“; в Русе на 20 октомври, 19.00, Доходно здание и в София на 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, в рамките на ММФ „Пиано Екстраваганца“, с артистичен директор Людмил Ангелов.

 

- Маестро Минчев, честита 70-годишнина и 30-годишна педагогическа дейност в университета „Фолкванг“ в Германия и не само там. Бъдете здрав и вдъхновен, защото ние очакваме още много години да ни радвате със своето изкуство. Да започнем този разговор от първото Ви излизане на сцена. Едва ли сте броили концертите, които сте изнесли в блестящата си кариера на цигулар от световен ранг, но сигурно помните първия си концерт.

- О, да, 60 години изминаха оттогава, бях на 9. Но това просто беше рецитал на едно 9-годишно дете и в никакъв случай не бих го определил като начало на концертната си дейност. Творческата ми кариера започна с първия спечелен конкурс "Виенявски“ в Полша, след това дойде Световният младежки фестивал, конкурсът „Паганини“ и т.н. Знаете ли, за мен не е важен броят на концертите, статистиката не ме вълнува, важно е да съм добре подготвен и  концертите да се получат, както съм очаквал. Невинаги става, но човек се учи и от грешките си.

- Прави го дори музикантът, чиято цигулка разговаря с бога, според художника Светлин Русев... Сред грешките, сред толкова награди и световно признание, от какво не сте се отказвали никога, не се отказвате и днес?

- Светлин, бог да го прости, беше любим мой приятел, много ми помогна в труден период. Когато разбра, че няма къде да репетирам, просто ми даде ключа от ателието си и ми каза, там може да спиш и да свириш 24 часа в денонощието.

Но на Вашия въпрос. Никога не съм се отказвал от това да продължавам. И макар че в такъв дълъг период от време се е случвало да се питам дали има смисъл, дали трябва, във всичко, към което съм се стремил и което съм следвал през живота си, съм вървял напред. Опирал съм се не само на себе си и на желанието си да постигна нещо, а съм разчитал и на много други хора. Ще спомена моя пръв учител по цигулка Петър Чаракчиев, моя професор Емил Камиларов в Академията, както и Дина Шнайдерман, много дължа на професор Ифра Нийман. Те са цяла поредица от талантливи и можещи творци, с които съм имал щастието да работя. Всеки концерт с диригент, с пианист или с някаква друга музикална формация ме обогатява и това постепенно носи натрупвания, превръща се в богатство, което аз споделям с публиката.

- Публиката особено цени енергията на всеки Ваш концерт и онова тотално живеене в изкуството, така характерно за Вашия стил. Как го постигате?

- Трябва да си всеотдаен и да правиш всичко докрай, иначе защо го правиш въобще. Ако кажа или напиша нещо, което не ми харесва, мога да го поправя, но изляза ли на сцената, няма поправка, няма връщане. Там не знаеш какво може да се случи, не знаеш какво мислят останалите музиканти, хората са различни, публиката е различна, ти самият си различен на всеки концерт. Всеки път е различно, но трябва да се мобилизираш докрай и да дадеш всичко от себе си точно в този изключителен и единствен миг, когато погледите са вперени в сцената и само в теб.

- След последния Ви вълнуващ концерт във Варна преди няколко месеца, заедно със сина Ви, Николай Минчев, под диригентската палка на Емил Табаков, сега на 17 октомври, ще имаме удоволствието отново да чуем Вашия „Страдивариус“ в камерен концерт, този път с Людмил Ангелов.

- Радвам се, че Людмил Ангелов прие да изнесем заедно този концерт, всъщност първия ни концерт заедно. След варненската премиера ще имаме концерти и в други градове. С това национално турне, което правим с благотворителна цел, се надяваме да покрием поне част от финансовите негативи, получени от неудържани спонсорски обещания за Международния конкурс за цигулари и пианисти „Панчо Владигеров“. Людмил Ангелов е член на журито за пианисти, а аз на журито за цигулари. Не искам да хвърля вина върху никого, но мисля, че оттук нататък държавата трябва да прояви по-активно отношение както към нашия конкурс, така и към международния балетен конкурс във Варна и към редица други конкурси. Ако нямат подкрепата на държавата, конкурсите за млади таланти и българското изкуство ще имат несигурна съдба. От една страна, ние се опитваме да открием и насърчим творческия потенциал на талантливите млади български музиканти и това ни радва. Но от друга страна артистът е принуден да протяга паничка за помощ от сцената и от това боли...

- Артистът да протяга паничка за помощ от сцената... Силен образ... Дано Вашият призив бъде чут от институциите, които могат и трябва да стимулират по-категорично българската култура. 

- Знаете ли, аз никога не каня на мои концерти, но този път ще направя изключение и ще отправя покана към всички почитатели на класическата музика, ако имат възможност, да дойдат на нашите концерти с Людмил Ангелов. Подготвили сме хубава програма с творби от Витали, Бетовен, Шнитке и Франк, която, вярвам, ще ги докосне, а и така ще помогнат на фондация „Панчо Владигеров“. Тук искам да благодаря на всички невероятни музиканти, които ми помагаха да направя фонда с цигулки за бъдещите виртуози. Като председател на Фондация „Панчо Владигеров“ и като директор на Международната лятна академия „Варненско лято“, както и в педагогическата си дейност в Германия и на други места, навсякъде се старая да предавам на младите опита си и всичко, което съм имал шанса да получа от моите учители.

- Варненската публика вече напълни залата за Вашия благотворителен концерт. Щастливи сме, че Варна и ММФ „Варненско лято“ са част от Вашата артистична и човешка биография. Кажете, какво е за Вас Варна?

- Ще Ви кажа. Варна означава много за мен. След специализацията при Ифра Нийман в Лондон, ме поканиха да ида в София като солист на Софийската филхармония, но аз предпочетох Варна. Дадоха ми жилище и аз останах да живея в този невероятен град с големи музикални традиции и богата култура. Тогава Варна поддържаше два големи оркестъра - един оперен и един филхармоничен, тук работеха музиканти от висок ранг като диригентите Емил Главанаков, Иван Маринов и още много други. Веднъж Емил Главанаков ми каза, когато имаш нужда, винаги може да разчиташ на мен и на този оркестър. Какво повече може да иска един музикант...

Варна за мен е и морето, разбира се. Дори само за 15 минути да идеш на вълнолома и да погледаш морето, това те освобождава от всякакви негативни чувства и ти отново можеш да продължиш оттам, където си спрял.

- Роден сте на християнския празник Вяра, Надежда и Любов. Кои са Вашите вяра, надежда и любов днес?

- Винаги имам вяра. Вярвам, че ние, хората, можем да станем по-човечни и по-благородни. Вярвам, че бъдещето ни ще бъде по-добро.

 

Автор: Виолета Тончева
15.10.2020 г. 14:47
Посетено: 254
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/31835-mincho-minchev-nikoga-ne-sam-se-otkazval-da-prodalzhavam