Интервю

...Мислеща тръстика, магическа пръчка...

Интервю с художничката Марианжела Анастасова

...Мислеща тръстика, магическа пръчка...

"Автопортрет" - Марианжела Анастасова

◊ ПРЕДИСТОРИЯ

На сутринта, след интервюто с художничката Марианжела Анастасова, получих от нея ето това писмо:

Чудя се какво мислите и какво Ви е харесало в моята изложба?

Човекът е мислеща тръстика, е казал Блез Паскал, и това е било достатъчно за рационалното време на енциклопедистите, но се оказва недостатъчно, за да хармонизира света днес. Може би затова интуитивно намирам нежността като решение за трудни моменти и си мисля, че ако тази мислеща тръстика стане нежна , тя става магическа пръчка. Може би затова изложбата ми е стигнала до Вас и до Литернет, защото поетите са магьосниците на ХХI век и този век ще бъде векът, който ще преоткрие поезията във всичките й форми!

Тогава й признах истинската причина за това интервю:

Защо се свързвам с Вас? Защото водещо мое убеждение е, че всяка плът е трева - и ми се струва, че Вие се изправяте безстрашно пред тленността и показвате малкото за едни като голямо за Вас. Че променяте мащаба. Защото ме интересува мистиката на спокойното всекидневие и на сътрудничеството.

 

◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИЧКАТА МАРИАНЖЕЛА АНАСТАСОВА

- Докато гледам тревите във вашите творби - днес, в софийската галерия "Ракурси"*, и преди, - в съзнанието ми звучи фрагмент от Талмуда: "Всеки стрък трева има своя Ангел, който се привежда над него и шепне: "Расти, расти". Как растат Вашите творби: и сами по себе си, и от изложба на изложба?

- Техниките, темите и отношението ми към света се променят много през периоди от около 5-6 години. От 2006 г. започнах интуитивно да намирам връзка между изкуството и обществото, в което живея. Тогава заедно с композитора Милен Панайотов направихме изложбата "Знаци, сенки и звуци" в криптата на “Св. Александър Невски” - ...там вече имаше нещо магично, защото върху основния камък по време на изложбата стоеше инсталация, вдъхновена от вярванията на българите преди християнството: сол, вода и огън, които пречистват негативните енергии.

Тази магия не можа да помогне или действаше бавно. През 2009 г. в галерията на ”Шипка” 6 направих изложбата “Софийски локви”. Тя беше следствие от отчаянието ми от София - градът беше мръсен, тъмен, улиците с много дупки... и единственото, което ми радваше душата, беше красотата на локвите в тези дупки. Понеже си поправях покрива с катранена мушама, се появи идеята за техника, вдъхновена от контраста между този материал и сребърното фолио, което използвах за едни изискани творби. В изложбата имаше звук и шепот, които се появяваха, щом човек се приближи до локвите - и така самите локви се представяха като магични, като носещи щастие...

После реших, че е хубаво да изнасям български локви и се чудех как. Тогава се сетих за Българския чадър и Георги Марков - и през 2010 с галерия “Ракурси” направихме пърформанса “От другата страна на българския чадър” в градинката зад Народната библиотека. Бяхме се събрали доста голяма група художници и студенти, които показвахме, че българският чадър може да има друга страна: не политическа, а вдъхновена от небето, облаците и клоните, които се оглеждат във чадъри, пълни с вода...

Пърформансът беше прекрасен и щеше да има международен отклик и продължение, обаче политиците се уплашиха и го спряха.

Тогава с галерия “Ракурси” направих изложбата “Закваска”: чиста живопис, вдъхновена от магията на Lactobacterium bulgaricum като метафора как се заквасваме един друг. С тази техника и с тази метафора продължих с един пърформанс в Париж в Сите дезАр, където участваха колеги от цял свят.
А преди това направихме и друга интерактивна изложба - “Станете птица”, в галерия “Индустриална”.

И така, докато стигнем до изложбите “Закваска за магия”, “Душата на тревата” и “Левитация” - живопис с акрилна техника и втечнител на акрила, върху неподготвено платно и със звучене, близко до акварела...


- Имам чувството, че за Вас тайната е във видимото, не в невидимото, че предпочитате микроскопа пред бинокъла? Прав ли съм - и защо? Или греша?

- Видимото съдържа и невидимото - аз, все пак, съм визуален артист...


- Нежността е ключов концепт във Вашето творчество. Българската култура обаче привилегирова мощта, усилието, мрака, дори с риск той да е подправен. Какви хоризонти към миналото и бъдещето Ви отваря нежността? А към настоящето, към точно този ден?

- Нежността се появи като усещане и съзнание за магия, откакто започнах да работя с посочената техника - и си дадох сметка, че когато успея да го предам - или чрез картините си, или преподавайки техниката - предавам и способността за правене на магия чрез нежност… Все по-лесно успявам… защото съзнавам, че има нужда от това, и то в България. От друга страна, тук като че ли хората дълбоко в себе си имат рецептивност да бъдат омагьосани с нежност. 


- Как самата Вие определяте естетиката на нежността - и в кои творци виждате съратници?

- Щъркелов е свят съратник и вдъхновител, макар може би да е претенциозно да се слагам в неговата категория. А иначе се родея и с Пиер Бонар, но сегашната ми техника  е различна и е свързана със спонтанността и импровизацията - качества, които тази техника ми помага да развивам.


- Вие сте френска възпитаничка, след живописта в Париж сте учила и в Мексико, този път графика и стенопис. Чувствате ли се самотна между художниците в София?

- Да, чувствам се самотна, въпреки че имам много приятели художници, но ми липсва средата в Мексико - на огромен брой космополитни художници от цял свят.


- Преподавате в Англо-американското училище в София. Какво трябва да е преживял човек, за да си позволи да преподава изкуство?

- Трудно е да си позволи само да рисува... От друга страна, аз не преподавам как да се рисува, а откликвам на истинското индивидуално изразяване, на тези, които ми се доверяват. Всъщност те намират отклик у мен - и това ги окуражава да вярват, че могат сами да се изразяват и няма нужда да подражават на някого.


- Може ли маята на творчеството да се предаде от художник на художник, от художник на зрител, от зрител на зрител?

- Да. Да. Маята се предава, а напоследък мисля даже повече за вибрация, отколкото за мая...


- И още един цитат ми хрумва сега, от Ролан Барт: Никаква власт, малко знание, малко малко мъдрост и максимално удоволствие. Вие минимизирате всякакви амбиции и претенции към битието в своите изображения: едни крака просто стърчат от хамака... Затова искам да Ви попитам: кога Вашата техника се превръща във въпрос на мъдрост? Как сменяте техниките? Има ли всичко това социална перспектива?

- Социална перспектива има в последния ми проект, защото с тази техника се връщам към изкуството, каквото е било в праисторията - изкуство с магическа функция. Освен това картините ми са резултат от диалога ми с материята, а не от налагането ми върху нея - така че променям представата за величието на твореца, като замествам величието на Егото с удоволствието от творбата, създадена съвместно и като от магия!


- Какво във Вашето изкуство предизвиква Вашите съмнения? И какво от него неизбежно Ви приближава към магическото?

- Съмненията ми идват от това, че не ме взимат много на сериозно като велик художник, но то е защото аз не се взимам на сериозно като велик художник. Утешавам се с това, че правейки такова изкуство, действително правя вибрацията на света по-нежна...


Въпросите зададе Марин Бодаков

24 септември 2020


Изложбата "Покана за левитация" в Галерия "Ракурси" продължава до 29 септември 2020. Побързайте!

 

Автор: Марин Бодаков
26.09.2020 г. 18:18
Посетено: 1555
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/31733-misleshta-trastika-magicheska-prachka