Интервю

Иван Гранитски: Повече издателства да посегнат към българската книга

Разговор за литературната ситуация в България

◊ СЪБИТИЕТО

Шефът на издателство “Захари Стоянов”, литературният критик и поет Иван Гранитски е чест гост на плевенската писателска среда. В рамките на традиционния Арт салон, организиран от Клуба на дейците на културата, Гранитски представи новата книга на поета Георги Константинов “Вечерна дъга”, издадена от "Захари Стоянов".

След приключване на поетичната вечер в разговор с критика се опитваме да дебатираме накратко върху литературната ситуация у нас и условията в които българските автори пишат и реализират своите творби.


◊ ИНТЕРВЮТО

- Дали не се случва най-после това, говоренето за литература да напуска академичната среда и да се разполага удобно в полето на медиите. Спечелилият наградата “Вик” роман на Боян Биолчев “Амазонката на Варое” беше обсъден сериозно в предаването “Библиотеката” по БНТ. Имаме ли нужда от повече такива предавания.

- Разбира се, че имаме нужда от повече такива предавания, но аз мисля, че трябва и поредица общокултурни и чисто културни предавания да се появят. Дано се организират големите телевизии и да ги направят. Що се отнася до книгата на Боян Биолчев, аз следя литературната продукция и смятам, че такъв роман не е излизал в скоро време. Това е един ярък роман, едно от най-добрите неща, писани за последните десет години.

- Понесохме ли хумора на тази книга?

- Тя е доста жлъчна на места. Този, който няма чувство за хумор в съвременното общество, може и да не понесе книгата. Мисля обаче, че това е привилегия на силните, да можеш да се надсмееш над своето минало. Да погледнеш от ироничната, дори от саркастичната страна на собствената си история, това е проява на сила.

- Как според вас се отрази на литературната среда у нас спорът между Виктор Пасков и Владо Даверов относно новия роман на Христо Калчев “Вълчи капан”, който излезе след смъртта му.


- Това е важен въпрос. Не случайно Виктор Пасков реагира на това посегателство, той беше най-близкият приятел на Калчев, когато си идваше в София, те бяха неразделни. Пасков реагира, за да защити честа на Калчев, който за съжаление ни напусна. Той бе засегнат от тази недопустима манипулация, в която за мен необяснимо се включи Владо Даверов. Този скандал за съжаление нищо не даде на родната литература, но той беше показателен за това, докъде може да се стигне в манипулирането, в прескачането на определени морални граници, чисто професионални в литературата. Издателят, който пусна този роман, очевидно иска да печели дори и след смъртта на автора. Да кажем, това е негово решение. Но Пасков реагира именно заради това, че такъв писател като Даверов се включва, като уж редактор, а всъщност дописва един роман, който реално не съществува. Така и никой не показа, че има оригинални бележки, чернови по романа. Може да е имало две-три наброски, но това не може да бъде основа за сто и петдесет, двеста страници роман. Този, който се нагърбва да го допише, в случая талантливият Даверов, той написва от себе си един роман, като използва името на Калчев. Скандалът беше не литературен, а морален, на допустимите и недопустимите принципи. От тази гледна точка този скандал може да бъде полезен, ако някой се стресне. Надявам се, че Даверов се е стреснал от това, което е извършил. Постъпката му беше осъдена не само от Пасков, а и от цялата сериозна писателска гилдия у нас.

- Вие как се чувствате като книгоиздател в тази родна литературна разпокъсаност? Имаме няколко писателски съюза, няколко литературни вестника и списания, отделни литературни кръгове и групи.


- Да ви кажа, не се чувствам много удобно и уютно в това положение. Смятам, че тази разпокъсаност, която на моменти бих казал прераства в литературна конфронтация между отделните литературни издания, е проява на дребнавост, на липса на широко мислене, на широк формат. Би трябвало, като се опрем на нашата богата литературна и културна традиция, да не се допуска това парцелиране, разпокъсване. На прага на историческото ни приобщаване в Европа тези конфликти издават липса на талант, на характер и са контра продуктивни. Да се надяваме, че в следващите няколко години тези процеси ще бъдат преодолени. Би трябвало нашите автори да се стремят да развиват единствено своя талант, който е индивидуален, неповторим, и никой не може да им го открадне. Затова не бива да се страхуват един други и не бива да си пречат.

- Все повече се увеличава ролята на издателствата и книжарниците у нас. Верига “Хеликон” организира литературни кафенета, четения и представяния на автори на живо. Издателства като “Захари Стоянов” и “Жанет 45" възпитават обществото в необходимостта от четене и лансират български автори. Обнадеждени ли сте за развитието на родната литература в този ред на мисли? И това дали е достатъчно да стимулира качествена българска проза и поезия. Къде е българският качествен роман. Кога ще се появи той?

- Ролята на издателствата и книжарниците е огромна. Но темата е необятна и едва ли може да се разгърне в едно интервю. Наистина има издателства, които споменахте, които се опитват да подпомагат българската литература. Проблемът е, че при ниските тиражи, които имат творбите на българските автори, те са почти винаги губещи във финансово отношение. Трябва да се намери спонсор. Много трудно се финансира български литературен продукт. Това е първата пречка да не се издават български автори. Но би трябвало да има повече издателства, които да посегнат към българската книга. Това е първата стъпка, която ще мотивира писателите. А в същото време трябва да се появи и специфичния талант. В поезията имаме удивителни книги и творби през тези 16 години от началото на прехода. Но в прозата виждаме, че три-четири имена пишат, но все още го няма романът, който да опише тези огромни социални потресения. Тук за прозата можем да говорим за няколко модерни имена като Виктор Пасков, Деян Енев, Алек Попов и още двама-трима таланти. Старите, големите имена, между които Антон Дончев, а виждаме, че той е потънал в историческата проза, от друга страна си отидоха най-големите ни белетристи Йордан Радичков, Генчо Стоев, Николай Хайтов. Има един вакуум, така нареченото средно поколение - Рашко Сугарев, Димитър Яръмов, Георги Марковски, Росен Босев, които също много рано си отидоха. Да се надяваме, че следващите години ще излъчат този голям ярък съвременен белетрист, но ни трябва талант с мащаба на мисленето на Димитър Димов или Емилиян Станев.
Автор: Драгомир Ценов
07.12.2006 г. 21:15
Посетено: 769
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3173-ivan-granitski-poveche-izdatelstva-da-posegnat-kam-balgarskata-kniga