Актрисата Параскева Джукелова: Киното и театърът са моите две любови

Търсеща, усмихваща се, играеща

◊ ИНТЕРВЮ С АКТРИСАТА

Чувствате ли се раздвоена между театъра и киното?

Не съм чак толкова много раздвоена, защото у нас малко филми се снимат. А театър също не играя до безкрайност. Аз обичам киното, чувствам се пълноценно и хармонично, когато съм на снимачната площадка.

Ваши колеги например казват, че киното не им позволява да дадат всичко от себе си, защото се вместват само в един кратък отрязък от време.

Това е техен проблем. На мен този отрязък ми харесва много. Усещането, което изпитвам на снимачната площадка, трудно може да се опише. Знам, че когато съм там, пред камерата, и всички останали около мен ми отвръщат на сигналите, аз съм си на мястото. Там живея и се чувствам най-истинска. Напоследък се чувствувам добре и в театъра. Защото натрупвам опит. В киното например може да се вземе дори и човек от улицата, докато в театъра се правят много образи, различни. Трябва въображение. Не може да си в истинската среда, това е разликата с киното. Може да си на гола сцена, а трябва ди си въобразиш, че си на върха на планината. Има възможности да се получат гафове и проблеми. В киното всички се концентрират за миговете, запечатани на лентата. Две различни любови ги наричам.

Имате награда за женска роля от филма “Изпепеляване”. Какво ви носи този вид признание?

Наградите за моите изпълнения не ме радват, колкото наградите за филмите, в които участвам. Иска ми се като цяло да е станало, да се е получило. В случая признанието беше за целия филм, защото и Стефан Вълдобрев получи награда, и операторът. Така се чувствувам осъществена. По друг начин ще звучи ако кажат: твоята роля е добре, ама филмът нещо куца...

Женските роли какво ви дават?

Да изследвам себе си. В нормалния живот не бих си позволила да покажа много от нещата, които играя на сцената. Аз съм възпитавана в морални ценности. От малък град съм. Преди десети ноември бях възпитана в доста умерена и подредена ценностна система. В живота не бих се държала така както моите героини на сцената. Напоследък играя роли на жени, които са доста развихрени и безскрупулни. Интересно е. Последната постановка, която направиха на сцената на Народния театър, е “Бягащи странници” от Алексей Казанцев. Това е пиеса, кореспондираща с нашия живот - бивши инженерки, които се мъчат да спасят живота си, лутат се, пробват се. Правят бизнес. Играя една жена, която мачка хората, няма задръжки, но в същото време е завладяваща. Моите приятели казват, че не са очаквали такъв образ от мен.

С едно изречение как бихте се определили?

Не знам! - търсеща, усмихваща се, не се предавам лесно, играеща. Това по-скоро са думи.

Има ли роля, която най-много обичате?

Опитвам се да давам всичко от себе си. Аз съм актриса на свободна практика. Никой не ме задължава да играя каквото и да е било. Предложенията, които получавам, ги преценявам. Ако не ми харесват – не ги приемам. Всичките ми изиграни роли са любими.

Трудно ли е една актриса да бъде на свободна практика?

И трудно, и сладко. Нож с две остриета. Има шанс никой да не ме покани. Сама трябва да търся, да предлагам, да съм конкурентно способна. От друга страна е хубаво, защото е ясно: не съм на заплата и на разположение. А защото съм аз. Трудно бих си представила другия вариант - да съм на щат и да играя роля, която не ми допада.

Имате ли свободно време?

Да. Много слушам музика. Опитвам се да спортувам, стоя пред компютъра. Малко съм стихийна в желанията си. Обичам да се кача в колата и да пътувам.

Какво й липсва на българската жена?

Тя е много красива. Може би с повече самочувствие трябва да върви напред. В кризисните периоди жените са по-адаптивни и гъвкаво се съобразяват с изискванията. Мъжете като че ли са по-склонни да изпадат в депресия, когато срещат трудности.

◊ ВИЗИТКА

Параскева Джукелова е родена на 14 ноември 1970 г. в Панагюрище. Завършва първия клас на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Снима се в “Кмете, кмете”, “Аритмия”, “Сезонът на канарчетата”, “Суламит”, “Емигранти”, “Асистентът” и други.

Тя е актриса на свободна практика. Главната роля в “Изпепеляване” (реж. Станимир Трифонов, “Хайка за вълци”) изпълни Параскева Джукелова и получи престижната награда за женска роля на “Златна ракла” '04. Песента към него е изпълнение на Лили Иванова и видеоклипът с кадри от филма бяха водещи в музикалните класации.

Да припомним, че кинотворбата бе по сценарий на русенеца Йордан де Мео, който разказва семейната си история.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

06.12.2006 г. 18:54

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Киното

Посетено:

2278

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3164-aktrisata-paraskeva-dzhukelova-kinoto-i-teatarat-sa-moite-dve-lyubovi