Интервю

Бистра Окереке: "Може да се каже, че съм твърде голям идеалист за този толкова объркан и сложен съвременен свят"

Младата актриса за театъра, киното, поезията, мечтите...

Бистра Окереке: "Може да се каже, че съм твърде голям идеалист за този толкова объркан и сложен съвременен свят"

Снимка: Златина Точкова 

 

Бистра Иджома Окереке е родена на 17 юни 1995 г. в град Оърри, Нигерия. От малка живее в София. Започва да се занимава с театър на 16-годишна възраст в актьорска школа МОНТФИЗ с преподаватели Михаил Милчев и Росица Гевренова. Завършва "Актьорство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г.

Играе в дипломните спектакли "Хора с куфари" от Ханох Левин с режисьори Мартин Каров и Веселин Петров, "Ние, Духовата музика" по разкази на Йордан Радичков с режисьор Петринел Гочев, "Вечер на Гласа" с музикален педагог Петя Диманова и "Papas in motion" от Роналд Рудол с режисьор проф. д-р Атанас Атанасов. "Papas in motion" продължава да се играе в Театър НАТФИЗ и през сезон 2019/2020 като награда за "Най-добро представление" на випуска. Освен с театър се занимава и с писане на поезия, пеене и свирене на китара.

 

С Бистра Окереке разговаря Елица Динева:

- Как един млад човек прави първи стъпки в актьорската професия в България?

- Животът след Академията е много по-различен, тъй като младият актьор разчита предимно на себе си и няма удобството на дома (НАТФИЗ), което да го предпазва. Трябва да се довериш на собственото си Аз и да се хвърляш с двеста във всяка една предложена ти възможност. Има много търсене, лутане, изгубване и намиране. Намирането, разбира се, е временно, защото човек винаги се надгражда и се опитва да бъде по-добър от „вчера”.

 

- Разкажете ни малко повече за себе си.

- Аз съм Бистра Окереке – младо момиче с много надежди и мечти. Може да се каже, че съм твърде голям идеалист за този толкова объркан и сложен съвременен свят. Моята най-голяма любов е театърът. Мястото, без което не мога. В киното ме привличат детайлите. Малките жестове по лицата на персонажите, които са едва забележими в реалността, но разкриват цели светове пред очите на камерата.

 

- Завършили сте НАТФИЗ. Защо се насочихте към актьорската професия, театъра и киното?

- Завърших НАТФИЗ миналата година, да. Но не беше моя детска мечта. Съвсем осъзнато и целенасочено реших да започна да се занимавам с театър. Открих, че единствено в театъра не се отегчавам. Скуката за мен е много важна тема. Може да се каже, че ако има нещо, от което да ме е страх, то това е скуката. Това отвратително усещане, че си губиш времето, че пропускаш приключенията покрай себе си и че не си свършил достатъчно работа днес. Киното за мен е загадка, свят, който все още не съм открила, но много искам да изследвам.

 

- Мечтана роля?

- Колкото и странно да е, нямам любима роля. Едва преди година-две започнах да се заглеждам по филми и пиеси с очите на търсеща актриса, която си представя кое би изиграла различно. Актриса. Все още ми е странно да се представям като такава. Струва ми се, че имам много път пред себе си, преди да мога да кажа „Аз съм актриса” и това да не звучи претенциозно.

 

- Любими актьори?

- Любими мои актьори са Ал Пачино и Робин Уилямс , а актриса – Вайола Дейвис.

 

- Кога се зароди интересът към киното у Вас?

- Винаги съм имала интерес към киното. За съжаление, по време на Академията нямах възможност да снимам много, но сега това се променя. А от малка обожавам да гледам филми. Напоследък нямам толкова време, както преди, но когато имам - не пропускам да си пусна някой филм или сериал. Смятам, че сериалът като форма започва да измества филма в  днешни дни.

 

- Пишете ли сценарии?

- Никога не съм писала сценарий или пиеса. Не посягам към прозаичната форма все още. За разлика от прозата, в поезията мога да рисувам с рима, различна подредба на стиховете, метафори и сравнения. Това ми дава известна свобода, с която все още не искам да се разделям. Мисля, че в прозата мисълта ми трябва да бъде конструирана много по-точно и действено.

 

- Какво да очакваме в бъдеще от Вас?

- В близките два месеца ми предстоят снимки на късометражен филм с режисьор Илина Перянова и репетиции на бъдещо представление, за което все още не искам да издавам много. Когато дойде времето, ще споделя. Междувременно, в момента съм в процес на реализиране на първата си стихосбирка с помощта на издателство „Библиотека България”. Очаква се премиерата ѝ да бъде през идната 2021 година. Работя и по възможността книгата на баща ми да бъде издадена и преведена тук в България. И не на последно място, с нетърпение очаквам новия театрален сезон. Играя в „Отело” в Драматичен театър „Стоян Бъчваров” - Варна и „Вечерята” в Театър "София". Предстои ни да ги възстановим и да продължим живота им.

 

- За какво мечтае Бистра Окереке?

- Мечтая за това да продължа да играя и с представленията си да мога да изповядвам вярванията си. Мечтая да ми се отдаде възможност да снимам повече. А зад тези мечти седи и желанието ми да мога да творя и в Нигерия. Искам да дам и на България, и на Нигерия.

 

- Знаем, че обичате поезията. Бихте ли ни споделили нещо Ваше?

- Да, обичам поезията, но не смея да наричам творчеството си „поезия”, защото аз не съм поет. Аз съм артист, който пише под стихотворна форма, когато у мен остане нещо недоизказано. Ако някой читател намира стиховете ми за поезия, то това би било само комплимент за мен. Ще споделя нещо, което написах наскоро:

* * *

да можеш тихо да приседнеш
да хванеш в плен отлитащия ден
да замълчиш и да се жегнеш
от любов сломен
да твориш в самотата
на артист поет отхвърлен
да крачиш в саваната
когато от другите си съден
да си неразбран дори
намразен от човеци
да падаш ставаш
и с бурен присмех
сълзите си да скриваш
да мачкаш своето сърце
и раните си да изтриваш
като играещо дете
да нямаш дом
да нямаш майка
да си препускащ кон
и най-черната утайка

 

- Какво не знаят хората за Вас?

- Хората не знаят, че съм срамежлива. Покрай работата ми се научих да го прикривам. Понякога съм твърде чувствителна, за да навляза в личното пространство на другия. Затова и често обичам да седя сама и да водя вътрешни монолози със себе си. Хората го приемат като признак за депресия или тъга, но много често предпочитам своята компания пред това да съм в пространство, в което не съм енергийно приета.

 

- Достатъчно добро ли е образованието у нас за подготовка на актьорите?

- Образованието зависи от този, който го преподава. Ако имаш късмета да попаднеш при преподавател, който иска да даде, успяваш и да вземеш. Аз имах възможността да съм в екип от колеги и преподаватели, които ми дадоха много. За мен НАТФИЗ си остава един от най-добрите профилирани ВУЗ-ове в България.

 

Автор: Елица Динева
30.08.2020 г. 15:40
Посетено: 411
Етикети: кино, поезия, театър, интервю, Бистра Окереке, Елица Динева
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/31602-bistra-okereke-mozhe-da-se-kazhe-che-sam-tvarde-golyam-idealist-za-tozi-tolkova-obarkan-i-slozhen-savremenen-svyat