В логиката на "Отело"

След януарската премиера 2020 на „Отело“, на 9 март 2020, от 19.00 ч., в НТ "Иван Вазов",  ДТ "Стоян Бъчваров" ще представи най-новото си заглавие, част от програмата за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г. Тази, едва трета, варненска постановка на великата Шекспирова трагедия, идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923) и това прави прочита още по-интересен.

- Защо ли в годините назад са избягвали тази Шекспирова творба, проф. Марков?

- Няма как да знам съображенията на поколенията варненски театрали преди мен. Предполагам, че е случайност – „Отело“ е едно от най-репертоарните театрални заглавия навсякъде по света. Едно предизвикателство, което малко театри пренебрегват, като възможност да се съизмерят с него

- Каква връзка има „Отело“ с предишните Ви варненски занимания с Шекспир - „Ричард III”, една от най-успешните постановки в най-новата история на театъра, както и с „Влюбеният Шекспир“? И ако разширя малко въпроса, как шекспировед като Вас, интерпретирал негови творби в Народния театър, Малък градски театър зад канала, Софийска опера и балет, Театър „Сълза и смях“, НАТФИЗ  и т.н., „подрежда“ кой Шекспир на коя сцена и кога да се появи?

- Разбира се, че има връзка. Все пак аз съм шекспировъд, а не шекспировед, т.е. въдя представления по Шекспир тук и там. Посегнах към Шекспир и Чехов едва като минах една определена възраст, защото не се чувствах достатъчно зрял за тях, а не ми се правеха самовлюбени ексцентрични режисьорски упражнения по модерност и себеизтъкване. Прекалено добри автори са, но и много щедри, кой ли режисьор не жадува върхова самоизява на техен гръб и за тяхна сметка. Дойде и при мен време за „Отело“, когото “душа и побутвам с муцуна от доста време”.

- Поднасяте ни един различен, изненадващ, дори забавен, „Отело“, който при това не „изневерява“ на Шекспир. Как стигнахте до концепцията за точно такъв модерен „Отело“?

- Театър, в който не се смеят, е театър, на който се смеят, е казал един класик. Междужанровите пространства не спират да ме интересуват.

- Привнасяте нов смисъл във връзката между Отело, Яго и Шутът на Отело като мигранти във Венеция и разработвате темата по много атрактивен начин. Изглежда като щастливото хрумване на режисьора, което отключва целия замисъл…     

- Историята го предполага. Военният лидер на Сияйната република е мавър, тоест смугъл представител на северна Африка, където е имало огромни цивилизовани империи като Мали например, в Мавритания са живеели почти белите туареги, едно силно и благородно племе. Очевидно е, че Отело, както сам свидетелства, е „от царски род и има право“ да говори с другите „без да сваля шапка“. Логично е предположението, че за да бъде нает за единствения опитен и сигурен морски предводител, се е занимавал достатъчно дълго с пиратство. Логично е, ако толкова безусловно вярва на Яго, те да се познават от деца и да са минали през много заплашващи живота им опасности заедно. Иначе няма как да има толкова безалтернативна вяра в приятеля. Всичко е по логиката, тогавашната, сегашната. Земляческата, мигрантската.

- Мигрантската тема, освен в постановката, проличава и в екипа, доколкото Бистра Окереке е Ваш консултант по африкански театър, а предполагам също и по нигерийския диалект „ибу“, който придава екзотика на спектакъла.

- Бистра беше подходящия човек за спътник за тази идея. Тя си е едно малко бижу с възторга и всеотдайността си.

- От харизматичния Симеон Лютаков в ролята на мавъра публиката получава всичко, което очаква, а за Пенко Господинов, актьорите разказват, че по време на репетиционния процес бил за тях като учебник, по който се изгражда такава многопластова роля като Яго. Всъщност какво най-силно мотивираше и ангажирате актьорите да открият героите на „Отело“?

- Симеон и Пенко не са случаен избор, без техните индивидуалности не бих се осмелил да правя „Отело“, а още щях да го побутвам с муцуна и да го душа.

- Натоварили сте актьорите, освен с присъщите им актьорски задачи, и в буквален смисъл - със задълженията на сценични работници. В едно непрекъснато движение по сцената, те преместват и преконфигурират декори и гледни точки, поддържайки високия адреналин на постановката от началото до края. Чия е по-голямата заслуга за тази динамика – на кинетичната сценография на Мира Каланова или на режисьорското решение?

- Нещата са взаимно обвързвани. Един динамичен и кинетичен спектакъл изисква такова съучастие от целия екип. Мира, Петя, Камен са хора, на които имам доверие и то се отблагодарява. Габриела е новото лице. Това е нейния дебют. Струва ми се, че е успешен.

- Краят на „Отело“във Вашата версия приключва с Яго и две страници по-рано, отколкото при Шекспир. Защо?

- Всички знаят края на историята, не бива да им досаждаме с познати обстоятелства, добре е да се обобщи по-рано. И в „Ричард III“, и във “Вуйчо Ваньо”, и в “Ревизор”, от последните действия остава само синопсис, за да има време образът на спектакъла да набъбне и емоционално, и визуално и да не са удавим накрая на Дунава като фолклорната героиня „Мара подробната“.

- Изглеждате доволен от „Отело“...

- Не съм го гледал след премиерата, може би затова…

* * *

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
99-ти творчески сезон (2019-2020)

Отело

Трагедия от Уилям Шекспир
Превод Валери Петров

Постановка Пламен Марков
Сценография Мира Каланова
Костюми Габриела Кърджилова
Композитор Петя Диманова
Хореография и сценичен бой Камен Иванов
Асистент режисьор Николай Кенаров, Траяна Минкова
Консултант по африкански театър Бистра Окереке
Фотография Тони Перец

Действащи лица и изпълнители:

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ – Валентин Митев
БРАБАНЦИО, венециански сенатор – Стоян Радев
ГРАЦИАНО, брат-близнак на брабанцио – Стоян Радев
ОТЕЛО – мавър, генерал – Симеон Лютаков
КАСИО, лейтенант – Ненчо Костов, Станислав Кондов
ЯГО, адютант на Отело – Пенко Господинов
РОДРИГО, венециански благородник – Адриан Филипов
МОНТАНО – управител на Кипър – Валери Вълчев
ЛОДОВИКО, пратеник на Венеция – Ивайло Иванов
ШУТ НА ОТЕЛО – Николай Кенаров
ДЕЗДЕМОНА, СЪПРУГА НА ОТЕЛО – Полина Недкова
СИНЪТ НА ДОЖА – Константин Соколов
ЕМИЛИЯ, съпруга на Яго – Цветина Петрова
БИАНКА, кипърска проститутка – Гергана Арнаудова
СВЕЩЕНИК – Пламен Димитров

С участието на Бистра Окереке и Реджина Стойчева