Интервю

Марта Петкова: Истински се наслаждавам от всяка своя стъпка на сцената

Звездата на Мариински театър Кимин Ким пристига в България специално заради българската примабалерина

Марта Петкова: Истински се наслаждавам от всяка своя стъпка на сцената

 

Примабалерината на Софийската опера и балет Марта Петкова е артист с международна кариера. През октомври 2019 г. танцува в премиерния за Норвежката опера и балет спектакъл на балета „Баядерка“, постановка на легендарната Наталия Макарова. За неин партньор на премиерата е поканен Кимин Ким, звезда на Мариинския театър. Успехите ѝ са истинска гордост за българската балетна школа. Съвсем неотдавна, въпреки младостта си, тя стана носителка на наградата „Кристална лира“ на СБМТД за цялостен принос. На 18 януари 2020 г. Марта Петкова ще танцува отново с Кимин Ким, този път в спектакъла на Софийската опера и балет „Баядерка“.

 

- Марта, ти си прима в силата си, изцяло продукт на българската балетна школа, на български педагози и репетитори. Имаш зад гърба си целия класически репертоар, танцувала си на сцената на Болшой театър. Какви бяха предизвикателствата за теб при гостуването ти в Норвежката опера и балет?

- Винаги, когато тръгна нанякъде, се чувствам доста притеснена и несигурна в себе си, въпреки многото спектакли, които съм изиграла. Вълнуваш се от това, че отиваш на ново място, сред нови хора и не знаеш как ще те приемат. Наистина натрупаният опит много помага, дава ми увереност, но навсякъде е различно и общо взето в Осло не знаех какво да очаквам. Работата не беше по-различна, защото всички в балета говорим на един език. За мен беше по-скоро любопитна срещата ми с г-жа Макарова, тъй като тя е голямо име в нашите среди. Бях чувала какво ли не за нея и общо взето вълненията ми бяха свързани с това. Мога да кажа, че руската школа е нашата школа, ние работим в традицията на Ваганова, така че в тази посока нямах никакви изненади.

- Никия от „Баядерка“ е сред ролите, които най-много ти отиват. Танцуваш я вече повече от шест години. Имаш изградена визия и концепция за нея. Какво беше различното за теб в постановката на Макарова? Как намери баланс между нейните изисквания, тези на Олга Ефремов (главен асистент и репетитор) и това, в което ти вярваш?

- (Смее се…) Никия несъмнено е сред любимите ми роли…. (Замисля се) … Дили, много ме затрудни… (отново се смее…) Версията се различава от нашата, но не по отношение на драматургията, не и като режисура. Концепцията е една и съща както там, така и тук, но е добавено едно действие, което е като епилог и допринася към усещането за завършеност на спектакъла. Мога да кажа, че това действие е изключително красиво във версията на Макарова.

- Но в детайла не може да не е имало разлики в изискванията на Олга Ефремов, на самата Макарова?

- Работата беше много детайлна, като казвам много то е наистина твърде много. В началото не знаех как ще успея, защото на всяка крачка имаше корекции за погледа, за пръста, за корпуса. Нещата тръгнаха много, много трудно, но постепенно се изгладиха. Първоначално се чувствах ограничена от тези рамки, но с работата нещата станаха изключително органични, така че успях да изляза на спектакъла абсолютно свободна танцувайки, а не вкарана в точно определен модел.

- А струваха ли си тези корекции, допринесоха ли с нещо ново към твоята представа за ролята, към това, как ти искаш да изглеждаш на сцената?

- Естествено, това много ме обогати. Изобщо работата ме обогати и мисля, че и тук ще е много любопитно да изиграя този спектакъл, защото бих го пречупила вече през малко по-различна призма.

- Ще чакаме с нетърпение! Спектакълът вече е обявен на 18 януари от 19:00 ч. на сцената на Софийската опера и балет, като за твой партньор е поканен Кимин Ким, най-ярката звезда на Мариинския театър в момента. Той танцува с теб и на премиерата в Норвежката опера. Тук в България също имаш чудесни партньори. Как се чувстваше в неговите ръце, получи ли се химията? Как се разбирахте? Известно е, че професионалните умения невинаги вървят ръка за ръка с човешки качества?

- Честно казано, това, че ме избраха за премиерата и извикаха такъв партньор, ме натовари с една отговорност, която аз не исках. Очакванията тук на колегите, очакванията там… Да танцуваш с такава звезда… Изобщо беше доста напрегнато и исках да се отърва от този товар, но в момента, в който се запознах с него, разбрах, че всъщност ще се разберем много лесно… Като че ли големите звезди са най-истинските и най-човечните хора. Той беше изключително разбран, подходи много спокойно и ми каза, че е танцувал с огромно удоволствие с мен. Работата мина много приятно. Тези звезди обикновено пристигат в последния момент. Хубавото е, че той дойде седмица по-рано. Имахме време да се усетим. Много добър партньор, несъмнено много играл, с много опит. Чувствах се много сигурна в неговите ръце.

- А емоционално? Той все пак е азиатец, те имат малко по-различна изразност.

- Той е кореец, но е танцувал много години в Мариински, постъпва в театъра веднага след завършване на училище. Придобил е много от руския маниер и изобщо от руското възпитание. Изключително отворен, ведър, с чувство за хумор, което ме изненада, защото при срещите ми с корейци съм останала с впечатлението, че те са доста скромни и затворени, докато той е много весел човек. В него има емоция и може би от това, че танцува на огромна сцена, всичко при него е много ярко и показно, което пък автоматично изисква повече и от моя страна. Получи се и химията помежду ни. Наистина с огромно удоволствие танцувахме заедно. Всъщност той сам изяви желание да дойде да ми партнира в София.

- Сподели с мен, че смяташ за изключителен късмет, че Макарова е избрала именно теб за премиерата. За мен това е напълно заслужено и логично, бих се учудила, ако не се беше случило така. Действително ли все още имаш съмнения в себе си или това е просто скромност от добро възпитание?

- Действително аз отидох там с идеята да танцувам и не съм имала никакви очаквания. Работих абсолютно за удоволствие и за себе си. С никого не съм се съревновавала и общо взето и трите състава бяха прекрасни и различни по своему. За мен беше огромна изненада, защото трупата има свои прими, а и постоянен гост солист е Мария Кочеткова, която е позната в световен мащаб. Нямах очаквания, просто танцувах за удоволствие. За Макарова беше изключително важно спектакълът да мине добре и да получи добри отзиви от критиката. Когато след края на представлението отидох да ѝ благодаря, за работата и за това, че повери премиерата на мен, тя каза: “Не, не, не, не ми благодари ти, аз искам да ти благодаря! Не знам от къде се взе, но е цяло чудо, че си тук и съм много щастлива, че работихме заедно!“

- Правилно ти е казала! (Тук вече аз се смея!)

- Така че това е огромно признание за мен и страхотна радост! - продължава Марта.

- Би ли разказала как се осъществи това гостуване в Норвегия?

- Връзката осъществи Калоян Бояджиев (възпитаник на българската балетна школа, дългогодишен премиер-солист на норвежката трупа, в момента неин репетитор и хореограф). Той всъщност ми се обади с покана за една от вариациите в триото от „Сенките“ в „Баядерка“, но каза: „Ела и ще видиш, че ще изиграеш Никия.“

- Всъщност аз си спомням, че той коментира с мен ситуацията и се притесняваше да говори с теб по този въпрос. Тогава му казах, че спокойно може да те попита и че макар да си звезда, не си от хората, които ще реагират лошо на подобно предложение.

- Аз се съгласих да отида, дори и само за това трио, защото имах нужда от промяна, от малко презареждане, от смяна на средата. Благодарна съм на директорката на нашия балет Сара-Нора Кръстева, която направи доста рокади в програмата, за да мога да пътувам до Норвегия и да се връщам да танцувам тук. Това е голям жест от нейна страна, тъй като аз отсъствах дълго, почти четири месеца. Мисля, че и тя много се гордее и разбира, че си е струвало.

- В Осло танцувахте с костюмите на Ковънт Гард ън. Сподели с мен, че си използвала костюма на Маринела Нунес. Допринесе ли това с нещо към усещането ти, когато излизаше на сцената?

- Да, естествено. Огромно вълнение е за мен, че мога да сложа костюм на такава балерина. То носи отговорност, радост, самочувствие, чувствах се наистина като изящна балерина.

- Организацията в Норвежката опера е на забележително ниво. Какво ти направи най-силно впечатление? Как оценяваш работата на ръководния екип?

- Много мога да говоря за целия екип и за театъра. Условията там са просто фантастични. Има много неща, които винаги съм мислила, че са моя отговорност. Там се оказа, че от мен се иска само да танцувам, нямах ангажимент към абсолютно нищо друго. Като казвам към нищо, значи абсолютно към нищо. Аз съм облечена, обута, боядисана, гримирана. В момента, в който ме заболи нещо, имам къде да отида, в момента, в който се чувствам несигурна, винаги получавам подкрепа. Много разбрани, много спокойни хора, които някак са наложили този модел на управление със спокойствие, с усмивка, с разбиране. Нещата вървят изключително приятно, работната среда е много ведра, много мотивираща. Театърът е разкошен, сградата е само на 11 години, базата е изключителна, сцената е невероятна. Винаги има хора до теб, които те питат имаш ли нужда от нещо, дали от масаж, дали от вода, или от каквото и да било друго. Аз се чувствах изключително обгрижена, но тези грижи не бяха само за мен, бяха за всички балетни артисти, което е просто превъзходно!

- По време на репетиционния процес ти често се прибираше в България за различни ангажименти. В един от случаите, за да танцуваш в концерта на Балетната академия в село Марян. Тогава Макарова тъкмо беше пристигнала в Осло и беше изпаднала в нервна криза, че точно в този момент заминаваш. Аз много се смях тогава на ситуацията, която всъщност показва твоите човешки качества, едно от които е лоялност. Но как все пак се работи с личност като Макарова? Тя е известна като доста капризна „Дива“.

- Искам да спомена, че завърших края на миналия балетен сезон с норвежката трупа. Тогава имахме разговор с Ингрид Лоренцен – артистичен директор на балета, в който тя ме покани за спектаклите на „Баядерка“ за новия сезон. Аз още тогава ѝ казах, че имам летен ангажимент, който наистина стои в календарната ми програма и няма как да го отложа (пак се смее). Тя подходи с абсолютно разбиране, тъй като те познава лично, работили сте заедно, даже се зарадва и каза, че няма проблем. Наистина твоята Балетна академията в село Марян е част от моята лятна програма, защото това е едно изключително изживяване за мен, за децата. Контрастът беше много ярък от работния процес в този модерен театър до къщата на село, с красивата природа, животните, децата, работата, атмосферата, изобщо беше много приятно. Всъщност аз нямах личен сблъсък с г-жа Макарова, просто тя беше уведомена, че имам ангажимент. Естествено, че ѝ стана неприятно, но тя общо взето видя какво мога и не беше притеснена, че изпускам няколко дни с репетиции.

- Какъв е твоят личностен двигател като балерина: излизането на сцена, нова роля?

- Аз много съм се променила като балерина. Мисля, че това са най-сладките ми години, може би от около три-четири години насам започнах истински да се наслаждавам на всяка стъпка на сцената. Преди бях по-концентрирана в техническите елементи, имаше страх, имаше притеснение какво ще се получи. Не толкова от това какво ще кажат хората, а по-скоро от моето лично разочарование. Сега съм много смела на сцената и винаги пробвам. Знам, че не винаги ще стане и Ясен Вълчанов, с когото работя, често ми казва: „Няма да стане първият път, няма да стане вторият път, но ако не пробваш, няма да стане никога!“ Процесът на моето израстване като балерина беше труден и дълъг. Преди се будех със страх и съмнение в деня на спектакъла, сега мога да кажа, че се будя с вълнение, нямам търпение и стъпвайки на сцената, наистина изпитвам удоволствие. Може би многото роли, многото пътувания ми дадоха определено самочувствие и сега съм действително много щастлива, когато съм на сцената.

- Имаш прекрасни родители. Баща ти е много известна личност Петко „Трамвая“, както го наричат. Някога тежала ти е неговата популярност?

- Не никога не ми е тежала, дори си давам сметка, че неговата популярност може да ме направи разпознаваема за по-широк кръг от хора, включително и в по-комерсиалните среди. Истината е обаче, че аз не се вълнувам много от славата. Смятам, че успях сама да я постигна. Винаги съм знаела, че имам гръб от негова страна, но никога не съм опирала до него за каквото и да било. Гледала съм винаги да се справям сама.

- Ти си и майка. Как балансираш кариерата си с възпитанието и отглеждането на чудесната си дъщеря?

- Добре че съм изключително организирана (смее се), защото наистина не е лесно. Даже приятелят ми се смее, че едва съм отключила вратата и съм се събула и вече съм пуснала котлона и съм нарязала салатата (пак се смее). Детето може би е късмет, може би и аз имам някаква заслуга, но е като войник. Разбира донякъде естеството на моята работа, на моите вълнения. Отгледах я лесно и сега ми е още по-лесно, защото тя вече е голяма, добре възпитана и е като мен много организирана и стриктна. Мога да кажа, че изобщо не знам какво учат в училище. От самото начало я научих, че тя трябва да се справя сама. Тя ми обясни, че другите родители много помагат на децата си, но аз ѝ казах, че в момента съм много заета, и че ако тя се научи да се справя сама, един ден ще ми бъде благодарна, че не съм ѝ помагала. Така че тя не ме занимава с нищо, справя се абсолютно самостоятелно.

- Казваш, че ако се бе родила на друго място, например в Петербург, кариерата ти би се развила различно. Това е факт по отношение на професията, но действително ли мислиш, че би била по-щастлива, ако бе израснала другаде?

- Родителите ми искаха още от много малка да замина, но аз винаги давах отпор. Винаги съм искала да работя и живея в България. Никога не съм съжалявала за решението си. Преди няколко години за първи път се замислих дали съм постъпила правилно. Може би щях да танцувам не повече, защото аз танцувам много и тук, но вероятно щях да пътувам повече, да се срещам с повече хора, които да ме обогатяват по един или по друг начин.

- Да това със сигурност е така, но щеше ли да си по-щастлива все пак?

- Със сигурност не бих била по-щастлива и ако ме питаш отново, като че ли не съм готова да направя тази жертва и сега. Когато пътувам, дори за малко, винаги ми липсва България, познатите улици, българския език, приятелите, хората, семейството. Даже може би не това е основното, колкото усещането, че не съм си в къщи, че съм гост. Дори в Норвегия, където всички ме приеха по-толкова топъл начин. В личен план със сигурност не бих била по-щастлива, в професионален сега вече се замислих, дали нямаше да ми е по-интересен животът, въпреки, че и сега не се оплаквам.

Преди години, когато постъпих в театъра тук, условията за работа бяха много тежки, нямаше палци, ти сама знаеш, беше студено и имаше много проблеми. Артистите оставаха в трупата само заради любовта си към балета, заради нищо друго. Нещата сега наистина се подобриха драстично. Чувствам се щастлива сред колегите си и танцувам много спокойно сред тях. Винаги съм ги усещала зад гърба си и знам, че се вълнуват заедно с мен, когато излизам на сцената. Тази положителна енергия е изключително важна за мен. Мога само да им благодаря и да кажа, че съм щастлива, че имаме толкова единно балетно ядро. Малко театри могат да се похвалят с подобно преимущество.

                                                                      

Автор: Доц. д-р Диляна Никифорова. Примабалерина на Софийската опера и балет
03.01.2020 г. 18:28
Посетено: 1722
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/30711-marta-petkova-istinski-se-naslazhdavam-ot-vsyaka-svoya-stapka-na-stsenata