Интервю

Зефира Вълова: „Кризата не е само в музикалния живот – беден е и духът ни...”

С именитата българска цигуларка разговаря Огнян Стамболиев

Зефира Вълова: „Кризата не е само в музикалния живот – беден е и духът ни...”

 

- Уважаема маестра Вълова, нека да започнем нашия разговор с началото – първите детски контакти с голямата музика. После - началното и гимназиалното обучение...

- Свиря на цигулка от 5-годишна, майка ми настоя да ме запише. Аз исках да свиря на пиано, но нямахме… Развивах уменията си на цигулар плавно и без големи амбиции. Просто в един момент разбрах, че да свиря е това, което искам. Завърших музикалното училище и руска гимназия паралелно. Стараех се да нямам дефицит в някои области за сметка на други. В академията започнах да дишам свеж въздух с проф. Йосиф Радионов - изпълнител и педагог с отворени сетива и фин вкус, който ми открехна някои тайни на бароковия репертоар. Със Стойка Миланова пък наблегнах на емблематичен виртуозен цигулков репертоар от руски автори.

- Как и защо се насочихте към музиката на Барока? Защо я предпочетохте пред останалите епохи? Разбира се, вие не се отказахте от класиката и романтиката, но...

- Започнах да слушам автори, които не познавах до момента. А да изпълнявам Бах, както другите не ми харесваше. Така поех да търся своя начин. 

- Пояснете, за нашите читатели, термина „исторически информирано изпълнение на бароковия репертоар”? Учихте барокова цигулка в Амстердам....

- Историята повлиява културата (понякога и обратното е възможно - имайки предвид Фридрих Велики и увлечението му да свири на флейта вместо да воюва), познавайки обстоятелствата около създаването на един културен феномен, каквито са например цигулковите концерти на Вивалди, разбираме контекста на публика, условия, инструменти, инструментална техника, мода.

- Как и къде започна активната Ви концертна дейност?

- Винаги съм била активна, но се научих да се чувствам добре на сцената именно със старинния репертоар, който изисква спокоен и креативен ум в момента на изпълнението. Старая се да не представям продукт, а да го създавам в момента на изпълнението. Но важните стъпки в моята изпълнителска работа са се случвали именно в родината: с оркестъра на Класик ФМ в студентските ми години, когато бях и концертмайстор на редица концерти, с ансамблите за старинна музика Арс Барока и Кончерто Антико, които дадоха основни практически насоки на моята бъдеща работа, със Софийска филхармония работихме усърдно в три последователни сезона над старинен репертоар...

- Сега работите като член и концертмайстор на Бароковия оркестър на ЕС (от 2008), при това с най-големи, световни имена. Сигурно това Ви носи голяма радост и отговорност?

- Този форум бе така важен за мен. Научих много и срещнах големи имена в нашата област. Още помня началото с трудностите на едни “пресни” европейци и бъдещи барокисти… За жалост този оркестър няма вече субсидии от ЕС и преустановиха дейността си от тази година.

- Работите и с един прочут италиански оркестър „Златната ябълка”...

- Работата ми с тях е интензивна, много задължаваща и отговорна. Като концертмайстор съм натоварена с нелеката задача да разбирам и съдействам на диригентите Максим Емеляничев, Франческо Корти към момента и Георгиу Петру, Стефано Монтанари, Рикарно Минази в миналото, които “дирижират” винаги от своя инструмент: чембало или цигулка. А когато самата аз водя, присъствието ми има по-различен смисъл, по-креативен, всеобхващащ. И двете роли ми харесват. Предстои ни запис на Моцартовите симфонии, който започва през този сезон с Максим Емеляничев и това очаквам с голямо нетърпение, както и мой солов албум с италиански концерти.

- Кои са основните и любимите автори във Вашия обширен репертоар?

- Много често изпълнявам Хендел, познавам вокалното му майсторство, свирила съм и редица камерни творби. И изненадващо ми харесва все повече, заради чудесните колеги , с които го изпълнявам. Свирила съм творби от 4 столетия и в това разнообразие не съм открила нелюбими автори. Може би някои от композиторите, следвали модата на своето време са по-малко интересни...

- Вече 12 години ръководите първия у нас фестивал „Изкуството на Барока”. Кое Ви накара да пристъпите към тази идея, след като у нас няма голяма традиция в изпълнението на музиката от тази епоха? Кое беше най-интересното досега във фестивала и ще продължи ли той?

- Тринайсетото издание на фестивала завърши и с облекчение и удовлетворение насочвам сили към идната година, когато след поставени така високо критерии задачата ми няма да е лека. Моето лично притегляне към репертоара от 18. век бе причината да започнем ежегодния фестивал, който се разшири и диференцира от останалите културни събития у нас. Без да има претенции за най-популярен, най-голям или амбициозен, той събира на българска сцена наши таланти, реализирани в чужбина, запознава публиката с актуалните звезди на сцената за старинна музика, представя премиерни изпълнения (за България и често за света). Фестивалът се превърна в традиция и много млади музиканти се отправиха към големите световни центрове за изучаване на старинна музика, именно вдъхновени от фестивалните събития през годините. (У нас няма обстоятелства за местна реализация, следователно няма и необходимост от образование в тази област). А публиката, тя е вълшебна! Обожавам сърдечността придружена от лека стеснителност, спонтанността в реакциите, обмена на енергия и пулсацията на сърцата на публика и изпълнители в единен ритъм. За мен е чест както да съм изпълнител, така и публика на фестивалните прояви. 

- На какъв инструмент свирите Вие?

- В ръцете ми е цигулка изработена във Флоренция през 1760 г. от двама братя-лютиери с фамилия Каркаси. Инструмент с тиролско влияние, много добре запазен и с чудесен звук. Предоставен ми е от холандската фондация Джъмпстарт. 

- Какво обичате да четете? За какво мечтаете?

- Мечтите ми са често музикални и за щастие много от тях се сбъдват.

- Сега музикалният живот у нас е в криза. Делегираните бюджети съсипват оркестрите и театрите, правят се репертоарни компромиси. Намалява броят на младите музиканти... Какво, според Вас, трябва да се направи?

- У нас в културната сфера не намирам силна логика и обясними решения. Затова и последствията са катастрофални. Изкуството е нерентабилно и неудобно за тези, които нямат досег с него, които не го познават и не са увлечени от неговата сила. Много е важно да образоваме най-младите, да възпитаваме не консуматори, а творци, да създадем любов към красивото и така залегнало в младия ум, това семе би дало плодове по-късно. В момента кризата не е само в музикалния живот – беден е духът ни.

- Наскоро се завърнахте от голямо турне в Латинска Америка? Как мина?

- Латинска Америка ме изпълни с големи съмнения за бъдещето на планетата ни, за екологията, равновесието и мира, но и ме впечатли с хуманността на всеки индивид. Турнето ни с Джойс Ди Донато носеше послание за мир, за търсене на покой в заобикалящия ни хаотичен и бурен свят чрез музика, чрез сътворение и всеки един от публиката, дълбоко разтърсен от спектакъла представен от нас, си намираше собствен отговор на въпроса как да отнесе частица от съвършенството и балансът, респектът и гения в концертната зала и извън нея. Изключително тежко беше, че концертът ни в Сантяго, Чили не се състоя, не успяхме да стигнем дори до там поради размириците. Следващият съвместен проект на блестящия мецосопран Джойс Ди Донато и оркестър Ил Помо д'оро е една лична музикална изповед на певицата и първите ни концерти с новата програма  ще бъдат през май 2020 година...

 

Автор: Огнян Стамболиев
20.12.2019 г. 12:12
Посетено: 345
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/30696-zefira-valova-krizata-ne-e-samo-v-muzikalniya-zhivot-beden-e-i-duhat-ni