Интервю

Диляна Никифорова: Предизвикателството в живота е да се развиваш

Примабалерината отбеляза 25-годишна сценична дейност с "Кармен сюита"

Диляна Никифорова: Предизвикателството в живота е да се развиваш

Диляна Никифорова в балета „Кармен“. Фотограф Светослав Николов

 

В репертоара на примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова са главните партии в класическите балети „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Жизел“, „Ромео и Жулиета“, „Силфида“, „Дон Кихот“, „Козият Рог“, „Зорба Гъркът“. През октомври т. г. с „Кармен сюита“, хореография на Алберто Алонсо, отпразнува 25-годишната си творческа дейност. Доктор по театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” от 2010 г, доцент в АМТИИ, където наследява доц. Бисер Деянов в преподаването на няколко дисциплини. Плод на интереса към историята и развитието на световния и българския балет са книгите „Танцов театър и танцови техники”, 2011 г. и „Българският национален балет в края на XX и началото на XXI век“, 2018 г.

 

- Как попаднахте в балета? Помните ли момента, в който разбрахте, че танцът е закодиран във Вашия жизнен път?

- В балета попаднах съвсем случайно покрай моя приятелка – Мария  Илиева, която по-късно стана прекрасна художничка. Отидох за компания. И даже приемът ми в Хореографското училище пак стана случайно. Майка ми ме насърчи да пробвам, за да не съжалявам някой ден, че съм пропуснала момента. Първите ми учителки са Ксения и Мария Тилински. По-късно към VII-VIII клас ни пое Красимира Колдамова, която ме вдъхнови с нейното отношение към балета като към зона на изкуство и мечти.  

- Кои са според Вас трите най-важни характеристики за професионалния балетен артист?

- Балерината трябва да притежава характер, упоритост и емоционална чувствителност. Ако не носи такава чувствителност, за съжаление няма как да се научи да я изразява на сцената. Могат да се усвоят принципите на актьорското майсторство, да се придобие балетна техника, но не и емоционална искреност и харизма.

- Как се отнасяте към безсюжетния танц?

- При гостуването ми като педагог в Норвежкия Национален балет, гледах „Хеда Габлер“ – съвременен танцов спектакъл по пиесата на Хенрик Ибсен. Балетът има много сложна драматургия. И това бе едно от основните качества на произведението, чрез което безспорно успява да достигне до зрителя. Безсюжетният танц за мен не е толкова привлекателен. И в класическия танц, и в съвременния, и в модерния има примери на безсюжетни произведения, които лексикално могат да бъдат много красиви. Когато става дума за кратък спектакъл, дует, максимум 20-минутен едноактен балет, това е приемливо. Моето внимание обаче трудно може да бъде задържано просто от красиви движения, дори когато са много впечатляващи. Когато човек достигне определено ниво на развитие в професията, започва да има твърде високи изисквания и вниманието му трудно се привлича и задържа. Смятам, че проблем на съвременния балет е театралната и драматургичната страна. Откъм физически движения има вече много натрупвания и умения, по отношение на сценични ефекти също. Друг важен елемент е наличието на подходяща музика. Много е трудно да се намери готова музика, която да се използва за съвременно произведение. По-добре е да бъде специално написана за него.

- Как се променя отношението на публиката към съвременния балет?

- За да може публиката да възприема съвременния танц, тя трябва да се образова, да има натрупване на знание. Това е принцип за всяка човешка дейност, но съвременният балет не е масово консумативно изкуство и при липса на задълбочени интереси по-трудно се разбира. Създаването на добър съвременен спектакъл се постига изключително трудно. Провàлите като че ли преобладават, но има и чудесни постижения. Класическите балети много по-лесно събират публика. Истината е, че и с класиката е същото – от стотици заглавия са останали едва петнайсетина, именно тези, които са били поначало успешни.

- Коя е градивната критика, която най-много цените?

- През цялата си кариера абсолютно съм се доверявала на преценката на Ясен Вълчанов и тя е била най-важна за мен. Не е склонен да те пожали, но от него съм научила най-много и това ме е направило можеща и знаеща балерина. Дори сега, когато се готвих с него за “Кармен”, когато имаше някакъв нюанс на неорганичност, примерно в походката или в някакъв много малък актьорски детайл, той веднага го усещаше и ми обръщаше внимание, че трябва да го коригирам. Хубавото е, че след толкова години съвместна работа много лесно и бързо го разбирам.

- Работили сте в чужбина с известни хореографи – произведенията на кои съвременни творци искате да пресъздадете на сцената?

- Много харесвам Килиан, който напоследък не твори активно. Възпитаниците на Килиан: Сол Леон и Пол Лайтфут, които поставят заедно, имат много емоционални творби. За да се занимава човек със съвременен танц обаче, трябва да се профилира в тази насока поне пет години.

- Има ли разпознаваем символ на красотата в балета?

- За мен това е Лебедът!

- По какво се отличава българският класически балет от руската школа?

- В изпълнението на класическия балет нашата школа се отличава с по-добро разбиране на образите, на персонажите, на актьорската игра вътре в самия спектакъл – имаме по-добра традиция, интелект и вкус откъм драматичната страна на класическия балет. Това е традиция, заложена още от Атастас Петров.

- Как се случи трансформацията от сцената към академичните среди?

- В живота ми много неща са случайност. Не съм имала амбиции да се развивам в тази посока, но когато се отвори възможност за докторантура в НАТФИЗ, реших да кандидатствам, казвайки си: ”Нека пробвам, това е допълнително знание.“ И ме приеха. Обикновено ми става интересно, когато се задълбоча да правя нещо и навляза в детайлите. Не мога да работя повърхностно, така беше и в този случай. По-късно в АМТИИ трябваше да направя доцентура, да се хабилитирам. Сега водя предметите Методика и практика на преподаване на класическия танц – теоретичния и практическия  модул на една и съща дисциплина; История на българския балет, класическо  репертоарно наследство, актьорско  майсторство. Водя класически екзерсис на студентите от фолклорния отдел на АМТИИ и на тези, които изучават съвременни танцови техники. С преподаването непрекъснато се самоусъвършенствам. Моят баща е професор по архитектура и винаги ми е казвал: ”Eдно нещо никога не се научава истински, докато не започнеш да го преподаваш”. Колкото и да знае човек, винаги има още с какво да разшири познанията си. За мен предизвикателството в живота е да се развивам. Не е задължително това да е в сферата на балета, важното е да научавам нещо ново. Примерно – да усвоя една програма на компютъра, която ми позволява да забавям или забързвам музика, да отрежа част от нея, да монтирам нещо – това ми доставя огромно удоволствие.

- Вярвате ли в Бог? Казвате ли си нещо, преди да излезете на сцената?

- В конкретен бог с име не, но вярвам, че Вселената се движи от някакви сили.

Всеки сам намира с какво да се успокои преди да излезе на сцената. Жалко е, че в артистичните среди не се използва помощта на професионални психолози. Аз обикновено се старая да се самоубедя, че съм направила всичко възможно спектакълът да мине добре. Винаги имам точна представа, как ще построя репетиционния процес във времето, с което разполагам, за да съм в най-добрата си физическа кондиция. Другото, което се опитвам да си внуша е, че ми се излиза на сцената. Не съм от хората, които много обичат да са именно на сцената. По-скоро ми е приятно да съм в репетиционната зала, дори да има само един или двама колеги – пак ми е достатъчно като публика.

- Остава ли Ви време да четете – книжно тяло или в електронен вариант предпочитате?

- Все още предпочитам книжно тяло. Понякога чета статии и публикации в интернет, които ми трябват за работа. Засега не ми остава време да чета художествена литература, но съм с надежда, че някой ден и това ще стане, защото е много приятно. Книгите са едно от нещата, с които се разтоварвам.

- Балет и политика – какво общо имат?

- Не знам за днешните години, по-скоро нямат нищо общо. Времето на тоталитарния режим е било благоприятно за балета, защото той е бил част от политиката за представяне на държавата. Добрите връзки със Съветска Русия са допринесли много за развитието на българската  школа.

- Проектът в село Марян ли е най-голямото предизвикателство за момента, в който балетът като елитарно изкуство слиза до деца на различна възраст и достига до хората в по-малките населени места?

- Дълги години ходехме в родната къща на баща ми в село Марян с колеги от Операта. Все се канехме да направим нещо и чак на десетата година, когато с нас бяха Гриша и Капка Роглеви посетихме читалището. Кметицата ни отвори и пред нас – дървен под, голям салон, идеална зала за балет. Намерихме и място за настаняване. Започнахме с 12 деца от школата на Роглеви в Бургас. Решихме да видим дали ще е интересно за морските деца да отидат на планина и в същото време да играят балет. Така малко по малко тръгна, после започнаха да идват и други. Миналата година децата станаха 65 и ползваме вече три читалища в три села. Покрай нашата поява там Община Елена започна да помага повече, правят се ремонти, привличат се частни дарители. Читалищата са прекрасни, но седят празни. На децата много им харесва и всеки дошъл един път, чака с нетърпение следващото лято. Като че ли и климатът и хората са по-различни, има нещо зареждащо в Еленския балкан. Колегите също идват с желание – Дарина Бедева, Трифон Митев, Марта Петкова, Никола Хаджитанев... Все ме питат: „Дили, кои бяха датите за Марян това лято?“ Добре се разбираме и като приятели, и като професионалисти. Въпреки че работата е много, не ни тежи. А покрай нея започнах да се занимавам с администрация, със счетоводство, с кандидатстване по програми, с неща, които не са ми привични, но пак научавам нещо ново. Сърцето ми е отдадено на този проект. Безкрайно съм благодарна на Фондация "Америка за България", която ни помага изключително много. Тази година получих награда от Общината за принос в културата, социалната сфера и обществения живот в Елена. Не я възприемам толкова лично, защото аз съм двигател и организатор, но нищо не мога да направя сама. Тя е признание за хората, с които работя, за децата, които идват, за дарителите и местните жители, които ни помагат. Приключвам с отчетите за това лято и веднага започвам новата подготовка за август 2020.

 

Автор: Ерма Андреева
11.11.2019 г. 11:20
Посетено: 338
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/34/news/30444-dilyana-nikiforova-predizvikatelstvoto-v-zhivota-e-da-se-razvivash