Интервю
Проф. Иван Маразов: Тракийското културно наследство е конвертируемото ни богатство
Наследството, което притежаваме, е важно
◊ СЪБИТИЕТО
На 10 ноември тържествено се откри преекспонираната тракийската могила от IV-III век преди Христа в град Борово
Историческата находка представлява гробница на гетски аристократ, живял по времето на тракийския цар Котис (от тогава датира и намереното Боровско сребърно тракийско съкровище). Преместването и благоустрояването на терена около нея се реализира по проект, финансиран от Програма "Красива България". На тържеството присъстваха проф. Иван Маразов от БАН, заместник-областният управител на Русе д-р Искра Генева, инж. Венелин Терзиев - изпълнителен директор на “Скални материали АД” - Русе, един от главните спонсори за преекспонирането на тракийската гробница, директорът на Историческия музей - Русе Николай Ненов и други официални лица.
Духовници отслужиха водосвет на мястото, отредено за построяването на параклис в близост до гробницата.
◊ ИНТЕРВЮ С ПРОФ. ИВАН МАРАЗОВ
Какво печели археологията с откриването на тракийската могила в Борово?
- Печели много неща. Първото - доказателство, е че големи каменни гробници са се строили не само в долината на царете, а и в североизточна Тракия, която е земята на гетите. И това е напълно нормално, защото земята на гетите е била едно от могъщите образувания на Балканите. Печели, от факта, че гробницата е ексхумирана и вече може да се посещава. Тоест тя влиза в това, което ние наричаме популирязация на тракийското културно наследство. За мен то е най-конвертируемото богатство на България. С това, което откриваме днес, фактически правим заявката си за място в Европа. Защото едва ли ще ни приемат в Европа за това, което сме, но по-скоро за което ще бъдем!!! Наследството, което притежаваме е важно.
Археолозите през лятото правят разкопки. Обикновено се вдига много голям шум в медийното пространство. Не се ли преекспонира с тези открития, за да привлекат вниманието към себе си?
- Възможно е, има такъв аспект, малко медийна археология започна през последните години. И това го разбирам, защото колегите имат нужда от пари за разкопки, от внимание работата им да стане достояние на широката публика. От друга страна, не е лошо, свидетел съм колко много хора посещават гробницата в Казанлък, Перперикон. Сигурен съм, че това ще стане и тук. Стига тази даденост да се обиграе туристически както следва. Предполагам, че ще влезе в 100-те туристически обекта, тук са близо и други находки и също може да стане медиен обект.
Подготвен ли е самият българин да направи страната като райска градина? Да опознае, да се грижи и да показва собственото си национално богатство пред чужденците?
- Май още не. Винаги не стигат парите за консервация на паметниците. Винаги популяризацията на паметниците не се поставя на равнище, което да се обсъжда. Сега ние с кмета обсъждаме възможността догодина да се направи международен симпозиум в Борово и Русе, за да се обсъди културата на гетите. Аз вече съм говорил с моите колеги и те нямат нищо против. Събитието може да се провежда например през две години. И това би повишило интереса към района. Културният туризъм не е нещо само по себе си. Трябва да има база, а в основата й е изучаването на паметниците. Затова трябва да се направи една хубава книга за културата на гетите. Планирал съм съвместно с румънците да направим една книга “От двете страни на Дунава”, тъй като тук е била истинската култура на гетите. Културният туризъм е по-важен. Хубаво е това нещо да стане номер едно за България, защото гърците, италианците и испанците печелят много пари. А ние не умеем някак си да правим това!!! Липсва ни опит, занимават се хора, на които не им е позната историята.
Вие самият успяхте да привлечете вниманието на чуждестранните специалисти-фолклористи, езиковеди, археолози. Как преценявате техния интерес към нашата култура?
- Всяка наука си има собствени интереси и линии на развитие. Гърция не може да даде нещо ново. Може да интерпретира. Новият материал идва от нашите земи и той е интересен за западните колеги. Затова, когато ги каним, трябва да можем да им представяме нашите паметници. Да се дават стипендии на младите специалисти, които се запознават с историята ни. Например Тракийската изложба в Америка я посетиха 700 000 души. На децата в училище започнаха да преподават какво е Тракия? Има косвена реклама, която е много по-важна от рекламата, показваща как две девойки тичат по плажа.
Държавниците ни грижат ли се за културата ни?
- Тази година бях поканен във френския сенат да чета лекция за траките. Те май разбраха какво представляват траките, но нашите държавници - май още не са разбрали. И законите предстоят още да се разглеждат. Много са въпросите в нормативната база, които трябва да се подобрят.
Автор:
Лилия Рачева, в. Форум
Публикация:
14.11.2006 г. 17:28
Посетено:
2279
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3040-prof-ivan-marazov-trakiyskoto-kulturno-nasledstvo-e-konvertiruemoto-ni-bogatstvo