Интервю

Джазът е палитра от цветови комбинации

Интервю на Лилия Рачева с Антони Дончев - композитор и пианист

Джазът е палитра от цветови комбинации


Музиката във вашия живот - какво място заема?

- Тя е всичко в живота ми, макар че в него има и други неща. Може да е клише, но ми се иска музиката да е живот.

Ваши колеги са много доволни от факта, че са работили с вас. Небезизвестната певица Йълдъз Ибрахимова разказва как е работила с вас и Петьо Парчето. Работите с големи имена. Съвместната работа какво ви дава?

- Съвместната работа в импровизационната музика образно се обогатява. Взаимно се зареждаме. Натрупванията са важни за тази музика. За някои може да прозвучи неудачно, но в другата, неимпровизиращата музика, това липсва.

Доколко е възможно да се отдадете на импровизацията? Докъде стига свободата?

- Човек трябва да има възможност да се чувства безкрайно свободен. Свободата трябва да се използва във форма, пиесата трябва да добие вид. Свирейки с другите музиканти джаз, получава се нещо като един организъм, допълват се моментите. Музиката е едно цяло.

Как виждате джаз в цвят?

- Сигурно има цвят, но той не е един, а палитра от цветови комбинации.

Работите и в театъра, и в киното?

- Знаете ли, там е съвсем различно...

Например с Теди Москов как работите?

- Да, с него работя 20 години. Музиката е компонент от спектакъла. Уникалното с Теди е, че той работи с импровизации, има и такъв вид свобода, както в джаза. Имам едно много важно правило в работата си - искам да проникна максимално дълбоко в един от материалите, в киното, в монтирането, в снимките. Всеки един детайл ми дава конкретна представа.

Трудно ли е да си музикант в България?

- Да, трудно е.

Откъде идват трудностите, от факта, че не оценяваме талантите си?

- Мисля, че това е една от причините. Смятам, че това е болест на нашата страна. Като че ли талантът е низвергнат, изтикан е в ъгъла, а хората на изкуството са крехки и раними. Не става въпрос за политика, а по-скоро е черта на българина - да неглижира, дори и гениите си.

Вие изпадали ли сте в такава ситуация?

- Аз не искам да се смятам за такъв, говоря принципно. Общо взето аз съм щастлив човек. Правя това, което обичам. Сигурно това е някакъв вид космически баланс, защото смятам, че музикантите са най-щастливите хора на земята.

Защо?

- Няма по-велико нещо от музиката.

Причината да сте музикант?

- Баща ми. Той е най-търсеният музикант. Най-добрият композитор на филмови музики. Написал е чудовищно много музика за стотици филми и постановки.

Славата тежи ли ви?

- Слава? Не смятам, че съм в тази група...

Определят ви като един от най-добрите и известни музиканти...

- Това е твърде голям комплимент за мен, но много хора по улиците не знаят все още кой съм..., ...няма значение.

Вие как бихте се определили с едно изречение?

- Аз съм един щастлив човек, защото се занимавам с музика.

А какво бихте искали да направите след десет години?

- Ох, ...а сега де, виждате ли толкова съм задоволен, че не знам какво искам да направя след десет години!!! Да продължавам да работя това, което правя, и да не правя компромиси с работата си.

Когато работя максимално - давам от себе си и сърцето си.
Автор: Лилия Рачева, в. Форум
14.11.2006 г. 17:20
Посетено: 867
Етикети: палитра
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3038-dzhazat-e-palitra-ot-tsvetovi-kombinatsii