Ако си направил "Уестсайдска история", всичко може да направиш

- Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, ученик и личен приятел на великия Ленард Бърнстейн.

- Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

„Уестсайдска история“ е създаден от четирима гении – великия композитор Ленард Бърнстейн, легендарния хореограф Джером Робинс, Артър Лорънс – един от най-големите американски либретисти и Стивън Зондхайм, написал текста на песните. Концепцията за мюзикъла, който пресъздава една съвременна история на Ромео и Жулиета, принадлежи на Джером Робинс. Преди „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн вече е имал успехи на Бродуей с мюзикъли като „On the town”, „Wonderful town“ и „Питър Пан“, но за Стивън Зондхайм „Уестсайдска история“ е първият голям пробив, открил пътя му към световната сцена.

Първоначално сюжетът разглеждал сблъсъка между евреи и католици, но по-късно акцентът бил пренасочен към враждуващи американци и пуерториканци, две улични банди в някогашния беден и проблемен квартал на Ню Йорк Манхатън. Първото заглавие „Game Way!” категорично било отхвърлено от Ленард Бърнстейн и така действието от East Side било пренесено в West Side, оттам лесно стигнали до сегашното заглавие „West Side Story“.

Любопитно е, че продуцентът трябвало да бъде жена, първата жена продуцент на мюзикъл, но малко преди премиерата през 1957 г. тя се отказала, защото се опасявала, че заради насилието публиката няма добре да възприеме постановката. И наистина, в мюзикъла от неестествена смърт умират трима от главните герои – най-напред Риф и Бернардо, после Тони. Очаквало се дори премиерата да бъде отменена. Можем да си представим, как ужасно притеснени, четиримата автори влезли заедно в една телефонна будка – тогава не е имало нито мобилни телефони, нито интернет! - за да позвънят на известния продуцент Харолд Принс и да го помолят да се притече на помощ. Той се съгласил и премиерата на „Уестсайдска история“ се състояла. Наистина първите отзиви за нетрадиционната за времето си творба не били съвсем ласкави, затова пък филмът по мюзикъла, който излязъл по екраните няколко години по-късно, превърнал „Уестсайдска история“ в световен хит. Изведнъж всички започнали да поставят „Уестсайдска история“ и нейните автори забогатели.

- Наскоро и Стивън Спилбърг привърши работата си върху същото заглавие, премиерата предстои в края на следващата година.

- Не съм изненадан, „Уестсайдска история“ не спира да бъде предизвикателство за различни творци. Не крия обаче съмненията си относно хореографските решения на Спилбърг. Не разбирам защо той не използва във филма си феноменалната хореография на Джером Робинс, която е толкова оригинална и въздействаща.

- След като сте поставяли „Уестсайдска история“ навсякъде по света, да се работи с Вас изглежда не е безопасно занимание...

- О, не, българските артисти са прекрасни, обичам варненските артисти, с тях съм приятел и извън репетициите, хапваме заедно пица, говорим си за нещата от живота. Те са талантливи, много се стараят и аз съм убеден, че премиерата ще ни донесе голям успех. Апропо, за премиерата се надявам във Варна да пристигнат Майкъл Бърнстейн, племенник на Ленард Бърнстейн, както и Чарлс Принс, син на първия продуцент на мюзикъла Харолд Принс.

За пръв път дойдох в България през юни т. г. за кастинга, България е 51-вата държава, в която гастролирам. Опитът ми показва, че навсякъде поставянето на „Уестсайдска история“ стимулира вокалното и артистично майсторство на артистите и музикантите, повдига нивото и на институцията. Ако си направил „Уестсайдска история“, всичко можеш да направиш.

Преди Варна дирижирах „Уестсайдска история“ в Крайова, Румъния, а след премиерата във Варна ще водя майсторски класове в Рим, после съм уговорил концерти във Франция, САЩ и т.н.

В Прага преди години имах странно преживяване с „Уестсайдска история“. Дирижирах чешката продукция с оркестър от 50 души след само една единствена репетиция с целия състав. Оттогава досега подобно нещо не ми се е случвало. Разбира се, изпратиха ми видео, по което работих предварително, но тъй като спектакълът се водеше на чешки, а аз не знам чешки, по време на представлението непрекъснато имах чувството, че много се говори и думите са повече от необходимото (смее се).

- Имате хубаво чувство за хумор, то помага ли в диригентската работа?

- Много ми помага, особено по време на репетиции. Когато хората са уморени или раздразнени, аз им казвам нещо забавно и атмосферата веднага се разведрява. От дете съм си такъв, родителите ми могат да разкажат много истории за мен, но може би трябва да им платя, за да си мълчат (смее се).

- Ще разкажете ли някоя забавна история за „Уестсайдска история“?

Ще разкажа само една. Хореографът Джером Робинс е бил известен с трудния си характер, строгостта и взискателността си. Прилагал метода на Станиславски, който изисква тотално емоционално превъплъщаване и пълно сливане на актьора с персонажа. Актьорите трябвало постоянно да носят сценичните костюми на своите герои, да не спират да играят ролите си и извън театъра, въобще да не излизат от образ. Забранил им дори да говорят помежду си, освен с репликите от мюзикъла, направо ги малтретирал и те решили да се оплачат на Бърнстейн.

Сега идва смешната част, макар че тогава може би не е било смешно. По време на репетиция с целия състав, Джером Робинс, в стремежа си да обхване цялостната картина на действието, започнал да се отдалечава от сцената и имало опасност да падне в оркестрината. Но тъй като той бил забранил всякакви разговори извън сценария, никой не посмял да го предупреди и той наистина паднал в оркестрината (смее се).

- С неговите думи по неговата глава, ако трябва да перифразирам една българска поговорка. Но да се върнем към същността на нашия разговор и приноса на Александър Фрай за утвърждаване на музикалния гений Ленард Бърнстейн.

- Отношението ми към Ленард Бърнстейн е наистина много специално и много дълбоко. Щастлив съм, че направих запис на „Уестсайдска история“ и на всички негови пиано цикли, както и че открих непозната музика, композирана от него. Когато реших да поставя мюзикъла „Питър Пан“, се оказа, че в оригинала има само 4 негови песни. Това ми се стори неправдоподобно и се зарових в нюйоркските му архиви, докато най-сетне, след 7-годишно търсене, открих часове с непозната музика. Музика от Ленард Бърнстейн, която никой дотогава не беше слушал. Редактирах, оркестрирах и събрах тази музика в една нова, световна премиера на мюзикъла „Питър Пан“, която направих в САЩ и много страни.

- Какво е усещането, когато дирижирате „Уестсайдска история“, едно и също или различно?

- Всеки път, когато се връщам към „Уестсайдска история“, я преоткривам наново и виждам неща, които не съм забелязвал преди. Това ми напомня, че „Уестсайдска история“ е шедьовър, една прекрасна метафора, която стои извън времето и говори на хората от различни поколения и епохи – минали, сегашни и бъдещи... Ако светът все още съществува, ако има бъдеще, ако се откаже от расизма и етническите конфликти, ако избере любовта...

АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ

Получил международно признание за своя многостранен талант, Александър Фрай е определян като „виртуоз на съвременната музикална сцена“, „Ренесансова личност“, „класически персонаж от златния век на бродуейския мюзикъл“. Дейността му в различни музикални жанрове оказва изключително влияние върху развитието на съвременната музика и преодоляването на жанровите граници между класическата и популярната музика. Той е известен както със симфониите на Густав Малер, които дирижира по памет, така и като най-добрият посланик на музиката на Ленард Бърнстейн, който в едно интервю го нарича „прекрасен дух“. Публиката в музикалните столици на Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка го аплодира като диригент и изпълнител на орган, пиано и клавесин, оценява високо звукозаписната му дейност. Един от универсалните и най-търсени диригенти и солисти на нашето време, той е дирижирал и свирил с най-реномираните оркестри в света.

Бил е главен диригент на Римската филхармония (1996-2004), диригент на Симфоничния оркестър „Бохемия“ и Камерния оркестър „Щерн“ в Прага, Чехия (2000-2006), диригент на Пражкия театър Карлин (2004-2008), музикален директор на Berliner Ensemble, основан от Бертолт Брехт (1992-1996). Фрай е първият американец, заел позиция в Berliner Ensemble, ръководен преди това от личности като Курт Вайл, Ханс Айслер и Пол Десау.

Неговите многобройни диригентски гастроли включват изпълнения на 5 континента с почти 50 оркестъра, оперни театри и фестивали, сред които Сеулската филхармония, Оркестър dell'Arena di Verona, Филхармония Рио де Жанейро, Държавен симфоничен оркестър Атина, Симфоничен оркестър Мексико, Кралски симфоничен оркестър Сеул, Симфоничен оркестър Кайро, Оркестър Sinfonica Siciliana, Държавен симфоничен оркестър Солун, Оркестър Sinfonica della Provincia di Bari, Orquestra de Câmara de Cascais e Oeiras (Португалия), Филхармоничен оркестър Берлин, Симфоничен оркестър „Сибелиус“ и др.

Александър Фрай е бил музикален директор на главните постановки на Международния фестивал в Единбург, Teatro La Fenice Венеция, Wiener Festwochen, Холандски фестивал, V европейски фестивал, Oперния фестивал в Копенхаген и др. Дирижира „Ансамбъл Европа“ в Йерусалим, Тел Авив, Хайфа и Берлин за 50-годишнината от Втората световна война. През 2006 г. дирижира гала концерт в Прага с Камерния оркестър „Стърн“ за 250 г. от рождението на Моцарт. През 2017 г. прави своя руски дебют, дирижирайки "Травиата" и „Евгений Онегин“ в Астраханския държавен театър за опера и балет.

От 90-те години насам Фрай се ангажира с изпълнения на съвременна музика и холивудски продукции. На фестивала „Холивуд във Виена“ (2009) изпълнява за пръв път музиката на Джон Уилямс за филма на Жан-Жак Ано „Седем години в Тибет“, пиано транскрипция на пълната партитура към този филм. Прави световните премиери на „Wiener Lob“ на Макс Щайнер и пиано транскрипция на музиката на Дейвид Арнолд за филма „Денят на независимостта“. В Мексико дирижира премиерни изпълнения за Латинска Америка както на музиката на Бернар Херман за филма „Вертиго“ на Алфред Хичкок, така и на музиката на Франц Ваксман за филма „Д-р Джекил и мистър Хайд“; осъществява и европейската премиера на „Сюита“ от филма „Списъкът на Шиндлер“.

Дирижира световните премиери на „Химнопедия и нощна музика“ от Джеймс Хелме Сътклиф, изпълнява европейските и азиатски премиери на Соната за пиано на Бърнстейн, както и световните премиери на „Албум“ от Курт Вайл, единственото произведение на композитора за соло пиано и непубликуваната дотогава Фуга във D минор за орган от Франц Шуберт.

Александър Фрай изучава пиано при Гавин Уилямсън, една от последните преки връзки с пианизма от XIX век, и орган при Ричард Уебстър и Едуард Мондео в Чикаго. Завършва с отличие бакалавърска и магистърска степен в Университета на Мичиган със специалност орган при Робърт Глазгоу.

* * *

Театрално-музикален продуцентски център Варна
Държавна опера Варна

73-ти творчески сезон (2019-2010)

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена

УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс. Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10.), Кръстин Настев (25.10.). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова

В ролите: ТОНИ - Борислав Веженов/ Джани Лечезе; МАРИЯ - Мария Павлова/ Лилия Илиева; АНИТА - Юлия Йорданова/ Милена Захариева; РИФ - Велин Михайлов/ Виктор Ибришимов; БЕРНАРДО - Лев Караван; ЕКШЪН – Николай Димитров; БЕЙБИ ДЖОН – Даниел Христов; БИГ ДИЙЛ – Боян Йорданов; ЕЙ-РАБ – Иван Георгиев; СНОУ БОЙ – Лукас ди Калми; ДИЙЗЕЛ - Илко Захариев; ФРАНЦИСКА – Александрина Петрова; РОСАЛИЯ – Калина Жекова; КОНСУЕЛО – Мария Палматие; МОМИЧЕ - Марилла Гьонги/ Лиляна Кондова; ДОК – Христо Ганевски; КРУПКЕ – Мартин Киров; ДЕТЕКТИВ ШРАНК - Людмил Петров; ГЛАД ХАНД – Александър Фрай/ Димитър Левичаров; ЧИНО - Артуро Перес; ИНДИО - Павел Кирчев; ПЕПЕ - Николай Дойчев. 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Помощник-режисьори Елиана Атанасова, Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Спектакълът се изпълнява на английски език със субтитри на български език.