Роман Федчук: Неразгаданите докрай "Гуарнери", "Амати", "Страдивари"

Именитият цигулар Роман Федчук разказва дългата история на ценната цигулка „Гуарнери“ от XVI век, с която ще свири на XX Великденски музикален фестивал във Варна, за звуковите характеристики и българската връзка в прочутата Кремонска школа, за алхимията и „Ромео и Жулиета“, за тайните на легендарните струнни инструменти, чиито тайни все още не са разгадани докрай.

5 април 2019, 19.00, Варненска опера. Симфоничен концерт с диригент Станислав Ушев. В програмата: Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски. Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт със солист Роман Федчук. Концерт за пиано и оркестър №2 от Рахманинов със солист Руслан Павлов. Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

По покана на Европейската музикална академия, с изп. директор Теодора Димитрова, Роман Федчук, професор в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия, провежда във Варна майсторски клас с млади цигулари от 3 до 7 април 2019 г.

- Oчакваме с нетърпение да чуем брилянтния звук на Вашата „Гуарнери“ от XVI век. Разкажете историята й.

- Това е дълга история. Цигулката е изработена от Андреа Гуарнери, който е основател на големия лютиерски род Гуарнери. Той е първият Гуарнери, който е бил ученик на Николо Амати и е усвоил от своя учител модела за изработване на цигулките. Всички знаят колко красив е звукът на „Амати“.

- Самият Паганини е свирил на „Гуарнери“.

- Паганини е свирил на различни инструменти, но особено е харесвал звука на Гуарнери и по-точно на „Гуарнери дел Джезу“, която е създадена от потомък на Гуарнери, има друга форма, по-дълбок и конкретен звук. Ценното на моята цигулка е, че тя е един от автентичните модели на Андреа Гуарнери, родоначалник на лютиерската династия Гуарнери.

- Как ще опишете звука?

- Сложно е да се опише звука, по-добре е да го слушаш. Цигулките „Амати“ се отличават по принцип от всички останали с това, че звукът им предизвиква богат резонанс. Заради този красив и обемен звук, цигулките „Амати“ са предпочитани за изпълнение на камерна музика.

Школата „Гуарнери“ развива други характеристики, с по-открит и може би малко по-суров звук. Школата „Страдивари“ пък е била еталон във всичко - както заради красивата изработка на инструмента, така и заради звука, който притежава наистина блестящи качества.

- В какво се състои тайната на прочутата Кремонска школа? Наистина ли нейните майстори са използвали български смърч за своите струнни инструменти?

- Да, майсторите от Кремонската школа задължително са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за своите струнни инструменти. Този вид дърво се отличава със специална структура. Пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това например винаги може да разбереш дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

- Има ли още неразкрити тайни?

- Главната тайна не е в лака, както се смята обикновено. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Тайната е в нанасянето на пластовете. Разказват история за клиент, написал гневно писмо на Страдивари заради забавянето на поръчаната от него цигулка повече от година. Страдивари любезно отговорил: „Аз отдавна съм направил инструмента, господине, но за да придобие той необходимия звук, ми трябва още време.“ Т.е. италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. Дори японците, които - както е известно, се опитват всичко да разсекретят, не са успели да го направят.

- Дори с дигиталните технологии?

- С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили. С други думи, възстановката е възможна, но само донякъде.

- Какво означава за Вас да свирите на такава изключителна цигулка?

- Сложен въпрос. На първо място, че с такава цигулка мога да постигна звука, който си представям, който звучи в главата ми. Мога да направя това, което искам, това е най-главното. Подобно нещо няма как да се случи с модерните струнни инструменти. Те могат да имат прекрасно звукоизвличане, но са като всяка нова машина, която - да, прекрасна е, пътуваш с нея навсякъде, тя се справя чудесно и... толкова. Въпросът е в това, че в модерните цигулки няма звуково многообразие, няма цветове. Трудно е да се каже дали се дължи само на грунда. Грундът променя структурата на дървото, превръща го в нещо като стъкло.

Ето още една история. Тя разказва за лютиер, който закупил бившето ателие на Страдивари, изследвал стриктно целия процес по изработката и стигнал до заключението, че Страдивари постигал „стъкления“ ефект с помощта на хвощ, на растението хвощ. Все пак това си остава само една възможна, но не и доказана теория.

Страдивари е обработвал цигулките си не само отвън, но и отвътре. И затова, ако видите един струнен инструмент, примерно от 1675 г., ще се учудите, че той изглежда, сякаш е направен вчера. Срещат се инструменти на 100, 150 години, които изглеждат много по-стари, отколкото предшествениците им от XVII век.

- Значи голямата тайна се крие в консервацията на дървото.

- Да. Впрочем, това е същата тайна като при „Ромео и Жулиета“. Кое е онова нещо, около което се върти действието в „Ромео и Жулиета“? Отровата с нейните тайни съставки, които аптекарят приготвя за Жулиета. Ако не беше аптекарят с неговата вълшебна смес, която само приспива Жулиета, без да я убие, това най-велико произведение на всички времена „Ромео и Жулиета“ нямаше да съществува.

- Стигнахме до алхимията...

- Майсторите лютиери са били по принцип много добри занаятчии и едва ли са им били необходими алхимически способности, за да създадат този специален грунд.

Факт е обаче, че всички лютиерски фамилии в един и същ момент, някъде около 40-те години на XIX век, въпреки предавания от поколение на поколение занаят, спират да изработват цигулки. Изведнъж, сякаш предварително са се наговорили. И вече никой не използвал този грунд, включително майсторите, които го произвеждали. Традицията прекъсва завинаги.

- Какво смятат по въпроса любителите на конспиративните теории?

- Обяснението се крие по-скоро в настъпващата манифактура и промените в пазара, който вече не се нуждаел от уникални и толкова скъпи цигулки, нямало кой да ги купува. Това е разумно обяснение за едни, но други предпочитат да вярват, че големите италиански лютиери са обладавали някакви свръхспособности.

- Ако Бог овластява с дарба музикантите, защо да не го прави и с техните инструменти, още повече че става дума за уникални струнни инструменти с неподражаем звук?

- Да, италианците харесват точно този сюжет (усмихва се).

- И като говорим за тайни, въздействието на Моцарт също продължава да е една голяма тайна, може би най-голямата. Кажете, защо избрахте да изпълните във Варна точно Концерт № 3 за цигулка и оркестър?

- От всички концерти на Моцарт, най-много харесвам третия му концерт. При Моцарт винаги има различни епизоди, но тук той е постигнал великолепно многообразие. Моцарт е Моцарт във всичките си концерти, разбира се, аз съм ги свирил, но третият концерт ми е особено близък на сърцето.

- Какви са впечатленията Ви от работата в майсторския клас?

- Всички деца са талантливи. Те свирят по свой начин, всеки е различен от другия, а аз очаквах да видя българската цигулкова школа. За нея казват, че е толкова голяма, колкото в Русия. И наистина, познавам редица български цигулари със световна кариера, в чиито изпълнителски стил личат общи характеристики и това говори за качествата на вашата цигулкова школа.

Важното в нашия майсторския клас сега е, че децата са много талантливи, бързо реагират и напредъкът им веднага се забелязва. Така и трябва да бъде.

- За пръв път сте във Варна...

- Варна ми харесва. Роден съм в Николаевка, практически от другата страна на Черно море, така че атмосферата ми е позната и близка. Сега живея в Прага, чийто единствен недостатък е, че няма море.

- Ще дойдете ли отново?

- Да, с удоволствие, ако ме поканите.

- Може би с друга, но също толкова рядка цигулка...

- Ще се опитам. Сега във Варна за последен път ще свиря с тази цигулка „Гуарнери“, защото трябва да я върна, тя не е моя собственост, за съжаление. Моята цигулка, на която свиря вече 20 години, е изработена не от Гуарнери, а от Бардзелини, но и двамата са учили при Николо Амати. Съвършено различни инструменти, различни майстори, но един и същ учител.

- Случайностите, които никога не са случайни...

- Така изглежда.