Да построиш "Драконът"

Постановката на Варненския драматичен театър „Драконът“ от Евгений Шварц, режисьор Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова, е отличена с номинация ИКАР 2019 на САБ за майсторско техническо осъществяване.

Какво точно стои зад това дълго определение – майсторско техническо осъществяване, разказват инж. СТОЯН СТОЯНОВ, технически директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и НИКОЛА КОЛЕВ, завършил Техникума по вътрешна архитектура и дървообработване във Варна, дългогодишен театър майстор на Варненския драматичен театър, сега главен театър майстор на ТМПЦ Варна.

В. Тончева: Изненада ли ви номинацията?

Н. Колев: Мен не. Нашият театър, ако се върнем в годините назад, има и други номинации и награди ИКАР за техническа реализация, сред тях за „Калигула“, режисьор Явор Гърдев, художник Никола Тороманов (2009), „Фауст“, реж. Лилия Абаджиева, художник Васил Абаджиев (2010), „Ричард III”, режисьор Пламен Марков, художник Мира Каланова (2012).

Това време свързваме с тогавашния ни технически директор инж. Коста Костадинов и с моя предшественик, главния театър майстор Спас Спасов. Спомням си, когато преди 20-ина години дойдоха при нас Явор Гърдев и Никола Тороманов. Този силен тандем направи на варненска сцена много интересни и технически много сложни спектакли като „Бастард“, „Марат/Сад“, „Крум“, „Калигула“, „Пухеният“, така че гледам на сегашната номинация за наградата ИКАР на „Драконът“, отново с режисьор Явор Гърдев, в тандем този път с художничката Свила Величкова, като продължение на една традиция.

В. Тончева: Добрият театър предполага еднакво високи критерии към всички компоненти на представлението, но ако говориш за специалното внимание към пространството, то ни връща още по-назад и към Стоян Камбарев. Неговите варненски постановки от началото на 90-те години на миналия век „Майката. Васа Железнова 1910“ от Горки с художник Никола Тороманов и „Черна дупка“ с художник Тодор Игнатов, придадоха нов смисъл на театралното пространство и значително повишиха техническите изисквания към него.

Н. Колев: Да, така е. Много сериозен беше строежът на „Майката. Васа Железнова 1910“. Работехме с всички чиги, първо действие правехме в левия джоб на сцената, за второ действие отваряхме цялата сцена, за трето действие отваряхме и десния джоб, а на финала разкривахме пролука към реалното пространството извън театъра, откъдето се виждаше върха на една истинска липа. Това имаше своя смисъл, който без нашите усилия не би могъл да стигне до публиката.

В. Тончева: Как режисьорът и сценографът мотивират техническия екип да реализира техните идеи?

Н. Колев: Важно е отношението към нас и нашата работа, но е важно също така да ни хареса сценографията. Явор Гърдев е перфекционист и затова обича да работи с екипи, които добре познава. Нима може да не направиш всичко за един режисьор като Явор Гърдев, който 10 дни преди репетицията ти дава точно разписание на коя реплика кой механизъм да задвижиш. Това улеснява техническите служби .

Сценографията на Свила Величкова за „Драконът“ претърпя няколко варианта, но това, което се получи накрая, ни хареса. Строежът на „Драконът“ е много сложен и отнема средно около 11 часа.

С. Стоянов: И тъкмо защото строежът на „Драконът“ изисква толкова много време, към сценичната група от 11 души на ДТ „Стоян Бъчваров“ добавихме хора от сценичната група на Държавна опера Варна. Така, с обединени усилия, успяваме да извършим цялата работа около техническото обезпечаване на постановката. Това е рискова сценография, доколкото на сцената се използват фойерверки. За целта аз трябваше да проуча и да се съобразя с онази алинея от закона за оръжията, която позволява използването на фоерверки, или както още се наричат „сценични фонтани“, в затворени помещения. Консултирах се и с противопожарните служби, за да не допуснем никакви пропуски.

В. Тончева: Заради това ли имаше известно напрежение около февруарския гастрол с „Драконът“ в Театър „София“?

С. Стоянов: Имаше наистина спор с колегите от противопожарната охрана на Театър „София“, които се притесняваха за безопасността на залата, облицована изцяло с дървена ламперия. Но съмненията им бързо се разсеяха, след като ги убедихме, че всички елементи от декора са третирани със специален импрегниращ спрей и опасността от пожар е абсолютно изключена. Взехме всички възможни предохранителни мерки, като се консултирахме и с най-добрия специалист в това отношение у нас, оръжейника на НТ „Иван Вазов“. За читателите може би ще е любопитно да разберат, че зад ефектните огнени взривове на сцената стои една жена – реквизиторката Миглена Кръстева, която пуска сценичните фонтани.

В. Тончева: А пожарогасителите, които „играят“ в „Драконът“, само реквизит ли са или при необходимост могат да бъдат задействани?

С. Стоянов: Пожарогасителите са действащи и актьорите знаят как да работят с тях, но положително няма да им се наложи да го правят.

Н. Колев: За мен по-рисков е онзи мизансцен, когато Девойката, в изпълнение на Александра Златева, трябва да остане няколко минути под прозореца - гилотина, която разделя двете основни пространства на сцената и която трябва да падне. Моя основна задача като главен театър майстор е преди премиерата лично да проверя сигурността на механизмите за отваряне и затваряне и въобще дали всички движещи се механизми работят безпроблемно.

В. Тончева: Сценографията на „Драконът“ впечатлява с мащабността си, която заема почти цялата сценична кутия. Как се овладяват такива параметри?

Н. Колев: „Драконът“ има височина на декора 5 м. Работим с много сглобяеми елементи, 14 на аванс сцената и 20 на въртящия се кръг. Някои от елементите сглобяваме на височина 4-5 метра. Това е много отговорно занимание, така че двама или трима от нашите хора многократно проверяват надеждността на всеки детайл, на всяко винтче, преди да се уверим, че всичко е наред. Зад кулисите стоят човешки животи и ние сме длъжни да се съобразяваме с това.

В. Тончева: Своеобразно изящество в обемния декор на „Драконът“ внасят въздуховодите, които пресичат всички равнини на сценичното пространство, като влизат дори в залата. Как го постигате?

Н. Колев: Гофрираните въздуховоди приемат формата на PVC тръбата, която се намира вътре в тях. Монтираме въздуховодите с четири различни технологии. Върху основния декор, който има формата на трапец, ги закрепваме с ламаринени пръстени, в дъното на сцената ги изпъваме с черни въжета, все едно влизат в земята, а на преден план ги извеждаме в ложата. Има също въздуховоди, изпълнени като тапицирани мебели, върху които се сяда.

В. Тончева: И ето го „Драконът“, който пълзи навсякъде и неусетно прониква във всекиго... Примирението с „Драконът“, конформизмът, който е по-удобен от промяната... Всеки е свободен да направи своя прочит на оригиналната и очевидно нелесна за техническо осъществяване сценографска визия на Свила Величкова.

С. Стоянов: Строежът на „Драконът“ е голямо предизвикателство, но затова и удовлетворението ни е голямо. Щастливи сме, че постигнахме техническа реализация, която адекватно пресъздава художествените идеи на режисьора Явор Гърдев и сценографа Свила Величкова.

Като оценка за добре свършената работа приемаме и номинацията за наградата ИКАР на САБ за майсторско техническо осъществяване. Тя е обща заслуга на техническите служби, сценичните работници, колегите от дърводелското, тапицерското, художественото и шивашкото ателие. Благодаря на всички за усилията. Очакваме с нетърпение 27 март, Световния ден на театъра, когато наградите ИКАР ще станат известни.