Богдан Боеру: Да оставим границите и да започнем да се опознаваме чрез всички проявления на изкуството

- Богдан, поздравявам Ви за превода на Вашия роман "770" на български език. Каква е традицията в Румъния по отношение на историческите романи? Споменете, моля Ви, няколко автори.

- Най-напред, благодаря както за това интервю, така и за съществуването на този превод на моя роман на български. В Румъния има много силна традиция на историческия роман. Разбира се, през времето възприятието за историята се е променило, а това рефлектира и в промяна на начина, по който се пишат исторически романи. Трябва да спомена, че 770 не е исторически роман в традиционния смисъл на думата, а по-скоро историческа фикция. Тръгвам от исторически доказания факт за присъствието на поета Овидий в Томис и създавам по-широк контекст, който предполага истинска радиография на Римската империя, като въвеждам и много персонажи, които се намират на границата между реалността и фантазията. Да се върна на темата за историческия роман, вярвам, че трябва да се спомене фактът, че преди Революцията от 1989, историческият роман имаше пропагандна роля и служеше на интересите на комунистите, за да могат те да си създадат своеобразна аура, чрез която да оправдаят съществуването и деянията си. Имам предвид и историческите романи, които са базирани основно върху периода между войните, и особено този през Втората световна война. На свой ред, историческата литература от комунистическия период бе построена върху фундамента на големите исторически романи на Михаил Садовяну, Константин Негруци и Богдан Петричейку Хашдеу. След Революцията нещата придобиха по-голяма лекота, а темите станаха по-разнообразни. Що се отнася до Овидий, мога да кажа, че моят роман произхожда от интересна традиция, поне в контекста на румънската литература, както и от важни автори каквито са Винтила Хория и Марин Минку, които са писали по тази тема.

- Възпроизвеждате последната година от живота на Овидий в Томис (сегашната Констанца). Какви са трудностите, които срещнахте в интерпретацията на историята?

- Не бих ги нарекъл непременно „трудности“, понеже това би предположило някакво прекалено несвойствено усилие, а на мен ми достави голямо удоволствие да работя върху тази книга. Най-напред предварителното документиране преди самото писане бе чудесно прекарване на времето и продължи приблизително година. Консултирах се с исторически трактати и насоки за военна тактика, търсих документални филми, трудове върху ежедневния живот на древните римляни и гърци през първия век след Христа. Намерих дори и няколко карти на римски градове от този период, някои от които много подробни. В книгата може да се види подробно описание на Рим. Давам Ви думата си, че дори имената на улиците в Рим от началото на I век след Христа са такива, каквито се появяват в романа. Исках да наблегна на този реалистичен аспект на нещата, за да предам достоверност на почти фантастичните персонажи, които участват в действието.

- Как живее Овидий в днешна Констанца?

- Тук могат да се кажат много неща. Най-напред, добре е, че живее не само чрез статуята на площада, който носи името му, статуя, издигната в края на XIX век от италианския скулптор Еторе Ферари. Овидий живее и чрез културните прояви в негово име, чрез книгите, посветени на него (както белетристика, така и исторически студии или литературна критика). Според мен, тези неща би трябвало да са по-консистентни и да се извършват с по-голяма честота, тъй като Овидий заслужава много повече. Той е не само историческа личност, но и един от най-важните автори на древността, поет, който, чрез произведенията си, е повлиял на европейското изкуство през вековете. Тук говорим за влиянието на творбите му върху живописта (особено през Ренесанса и Романтизма), върху театъра и не на последно място, върху литературата, понеже дори и в XXI век продължаваме да се отнасяме до Oвидиевата традиция.

- Вие сте роден и живеете в Констанца. Обичате ли морето и самотата?

- Да. Категорично! Не се виждам да живея някъде далече от морето. Не съм голям фен на летния сезон с цялата придружаваща го лудост, не съм ходил на плаж години наред, дори не мога да плувам, но многократно се улавям да се разхождам покрай Казиното и да съзерцавам морето, начина, по който слънцето си играе с вълните, или в това как си мисля какво крие морето, като се започне от екосистемата и се премине през историята, със стотиците, вероятно хилядите си корабокрушения през времето, а после продължим с легендите, митовете, от Медея и аргонавтите до разказите за морето, които още можеш да чуеш от старите моряци.

- Считам, че преводът на романа "770" е добра крачка към промоцирането на културата „Край границата“. Можете ли да кажете, че това е начин да се опознаем по-добре – чрез литературата и културния обмен между нашите народи?

- Моето мнение е, че хората имат нужда да изграждат помежду си мостове, пътища за комуникация, не стени. Изкуството по принцип има тази своя способност да приближава хората. Литературата, защото за нея става дума тук, има със сигурност тази роля. Считам, че за да можем да посрещнем предизвикателствата на XXI век, можем и трябва да използваме всички възможни прояви на изкуството, понеже то е универсален език, чрез който хората могат да се проявят като индивиди или като групи, без този аспект да ги поставя в антагонистични позиции едни пред други, а напротив, да ги приближава. Един превод е винаги отлична отправна точка по пътя на сближаването между хората и културите. Съседи сме, имаме помежду си граница, която ни разделя от политическа и административна гледна точка, но трябва да осъзнаем, че ние, румънците и българите, разполагаме с литературата, приложните изкуства, театъра, танците и т.н., накратко, имаме култура, която вярвам, че би трябвало да използваме, за да оставим границите да бъдат това, което са – политически и административни разделения – и да изградим помежду си мостове от книги, рисунки, песни, театрални пиеси и т.н. Културният обмен може единствено да бъде благоприятен за тези, които го практикуват, понеже само така успяваме да се опознаем и да се поучим едни от други.

- Какво означава музиката за Вас? Вие сте хард рок, хеви метъл и блек метъл музикант, както и вокалист с повече от 100 концерта в страната и в чужбина, участвали сте и в подгряваща група на "Хелоуин" в Германия.

- За мен музиката е първата ми любов. Чрез нея се запознах с изкуството, чрез музиката разбрах, че изкуството не означава само красота заради самата себе си, а е метаезикът, за който говорех преди малко, онзи път за общуване между хората. Формацията, с която съм пял и свирил 25 години се наричаше Интеритус Деи. Говоря за тази група от миналото, понеже не съществува повече, но тя ми предложи изключителни преживявания и тези 25 години, които бяха наистина прекрасни.

Изпълнявал съм песни на много европейски сцени и така се запознах с изключителни хора. Ето един аргумент в полза на това, което казвах преди малко за сближаването на хората по пътя на изкуството. Стилът, който бяхме приели бе фюжън, нарекохме го еклектичен метъл. Да, пях и свирих като подгряващ изпълнител за Хелоуин, но не само за тях. През времето бях изпълнител до важни формации на европейската метъл сцена като: Парадайс Лост, Таржа (бившата Найтуиш), Лакуна Койл, Танкард, Соната Арктика и др. Мога да кажа, че Интеритус Деи е красив спомен, а който иска да хвърли поглед на тази група, може да го направи, като я потърси в „Ютюб“.

- Защо историята, а не настоящето е тема на Вашия роман?

- Признавам си, че първоначално в книгата част от действието трябваше да се развива в нашите дни в детективски план, който съдържаше в центъра си двете енигми, свързани със съдбата на Овидий, а именно неясните обстоятелства относно смъртта му и мястото, където е погребан. Отказах се от този подход, понеже счетох, че би усложнил ненужно действието в романа. Кой знае? Може би този аспект ще бъде сюжет на бъдеща книга. Честно казано, историята ме очарова. Тя говори най-напред за това колко противоречиви сме ние, хората. Защо е така? Понеже имаме склонността да възхваляваме и превъзнасяме миналото, да се фиксираме в една златна епоха и да търсим в нея непрекъснато модели и основания за фактите, и правим това, като гледаме със страх към едно бъдеще, в което като капак на всичко, проектираме въжделенията си, въпреки страховете, и неизменно виждаме настоящето като нещо несъществено, вечно сме недоволни от това, което преживяваме, от нашите съвременници. Забравяме така две важни подробности: първо, миналото е имало своите хора, предизвикателства и недоволства, а живеещите в миналото от онези времена, са били, на свой ред, недоволни от съвремието си и са поставяли моделите си в история, която ги е предшествала, като са гледали, както и ние, със страх към бъдещето си, от което сме част сега; второ, като пренебрегваме настоящето, забравяме да живеем.

- Какво пишете в този момент?

- В настоящия момент завършвам нов роман. Но този път не е исторически, а психологически, съвременен, но който, лесно е да се предположи, търси корените си в архетипите. По-точно, е книга, в която архетипът е поставен пред предразсъдъците. Успоредно с това, започнах работа върху един исторически труд за религиите и приготвям, за пролетта на 2019, собствена изложба на графика.

- Чувствайте се поканен през пролетта на Дните на румънската литература „Край границата“. Убедена съм, че българските читатели ще се радват да Ви видят...

- Сърдечно благодаря, Дияна!  

Дияна Боева

Превод от румънски Христо Боев

Богдан Боеру е роден на 15 юни 1975 г. в Констанца, Румъния. Между 2002 г. и 2015 г. пише поезия и новели, като през 2005 г. излиза романът му „Ноктурна“, публикуван в Букурещ. През 2017 г. излиза вторият му роман, 770, издаден от „Екс Понто“, Констанца, който излиза за първи път на български с настоящия превод. Богдан Боеру е активен хард рок, хеви метъл и блек метъл музикант и вокалист, който участва в групите „Интеритус Деи“ и „Мистерия“. С тях има над 100 концерта в страната и чужбина, като е част от подгряваща група на Хелоуин в Германия. Романът скоро може да бъде открит в големите книжарници в страната. Групата Интеритус Деи: https://www.youtube.com

 _____________________

Богдан Боеру. "770", изд. "Нордиан", Балчик, 2018; Превод от румънски Христо Боев