Стоян Радев и „Драконът”  

Стоян Радев разказва за своя герой Архиваря и защо Драконите имат нужда от него, за провокациите, пред които го изправя Явор Гърдев и как получава ролите, които най-много му харесват. 

Написана през 1943 година, забранена по времето на Сталин, пиесата "Драконът" на Евгений Шварц, която Явор Гърдев определя като притча за въплъщенията на властта, поразява с актуалността си и днес. Превод Лилия Илиева. Сценична версия и постановка Явор Гърдев. Сценография Свила Величкова. Музика Калин Николов. Участват Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян, Ненчо Костов, Александра Златева (Детско-юношески театър "Златното ключе"), Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев (Детска академия “Питър Пан” към ДКТ - Варна), Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова. Премиерата предстои на 3, 4 октомври 2018, 19.00, Основна сцена, ДТ "Стоян Бъчваров" - Варна. 

- Труден ли беше преходът от Чехов към Евгений Шварц, от „Магьосническо езеро”, твоята скорошна постановка по „Чайка”, към „Драконът”?

- Всъщност не съм излизал от „Магьосническо езеро”, продължавам да си живея в езерото. Работата е там, че много обичам тази част от играта театър, когато спектаклите драстично се сменят и тези резки преходи много ми харесват. И така, от езерото не съм излязъл, но пък влязох с голямо удоволствие в „Драконът”, което е нещо съвсем различно. Докато в „Магьосническо езеро” аз водих групата, тук мен ме води Явор Гърдев и това означава  друга драматургия, друга стилистика, друг театрален поглед.

- Защо „Драконът” има нужда от твоя герой - Архиваря?

- Драконите имат нужда от когото и да е, стига той да им помогне да се легитимират във властта, след което веднага престават да се интересуват от него. Нашият Дракон също. Той не прави изключение от правилото.

- Усъвършенства ли се властта в превъплъщенията си?

- Ако има развитие, то е към по-лошо. Тук съм длъжен да уточня, че аз съм много аполитичен човек и за мой късмет не познавам по-голяма част от политиците. Интересът ми към политиката се засилва само по време на избори, когато трябва да гласувам. Тогава търся по-компетентни от мен приятели, които ме съветват как да направя по-добър избор.

- Грешки допускал ли си в избора?

- Всеки път. Нека някой да каже, че не го е правил на изборите през последните години.

- Забелязах в твоя график, че „Пухеният” в София, един от спектаклите с дълъг сценичен живот на Явор Гърдев, се редува с най-новия му спектакъл във Варна „Драконът”. Така и ти вървиш във времето с Явор Гърдев, още от първите му постановки на варненска сцена. Какво означава той за теб?

- Явор Гърдев е от специалните хора в моя творчески път и винаги ще бъде така. Забелязал съм, че темите, върху които той се фокусира, мен не ме вълнуват. Това представлява изключителна провокация за мен, защото трябва най-напред да разбера, да вникна в нещата и това понякога ми коства много, понякога дори искам Явор да ми преведе на прост език за какво иде реч. И още нещо – всеки път, когато той ме разпределя, аз получавам онази роля, която най-много ми харесва в драматургията.

- Без да си настоявал за нея?

- Но да, разбира се. При нито един режисьор не се е случвало да си поискам някоя роля, пази Боже. А и никога не мечтая за роли, дори тези, които не познавам, са ми по-интересни. Сега стана същото. Не бях чел пиесата на Евгений Шварц, а Явор ми даде ролята на Архиваря, която впоследствие най-много харесах. Радостен съм, че  я получих и се надявам образът да бъде интересен и на зрителите, заедно с цялата компания от интригуващи персонажи.

- Можеш ли да предположиш как публиката ще възприеме тази драконова приказка?

- Трудно ми е да прогнозирам, защото сега сме във финалните репетиции, когато спектакълът се сглобява и придобива завършеност. Във всеки случай вярвам, че темите и представлението ще провокират и подбуждат към размишление.  Със сигурност мога да кажа, че „Драконът” е атрактивен, каквито са всички постановки на Явор Гърдев.