Режисьорът Пламен Панев:

Театърът ще стане дипломат в обединена Европа

◊ СЪБИТИЕТО

На 30 и 31 август 2006 г. в Министерство на културата се проведе конкурс за длъжността „директор” на русенския театър.

На този конкурс Пламен Панев бе избран за директор на ДТ “Сава Огнянов” - Русе.

◊ ВИЗИТКА

Режисьорът Пламен Панев е завършил ВИТИЗ през 1990 г. Дипломният му филм Указ № 2 е показван на международните филмови фестивали в Мюнхен, Тел Авив, Париж, Мексико сити, Поатие, Москва и Монте Касини (Италия).

Поставил е над 30 театрални постановки в България и чужбина. Милее за родната култура и пристига в Русе със смелите амбиции да възвърне част от блясъка на аристократичния град като постави интригуващи пиеси на сцената.

◊ ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРА

С какви идеи започвате в Русенския театър като директор?

Тръгвам с идеята изцяло да се обнови театралният план, но без да има промени в актьорския състав и без да се правят крути революционни промени. Въпросът е да направим стабилен културен институт, който да поднови своята идеална роля, която е имал в многогодишната си история. Да кажем например преди 10-15 години. Този период може да се счита за период на трудности. Въпреки това той имаше и добри постижения. Познавах режисьорите Слави Шкаров, Стоян Камбарев. Репертоарът не се прави само от една трупа.

В цяла България театрите имат един и същ проблем - финансовият, който все пак се оказва съществен?

Да, разбира се. И аз имам приоритетни неща, които ще направят финансите второстепенни, но не то е най-важното. Може би ще се постараем да направим спектакли не само с участието на пари.

Да подразбирам ли, че ще поканите актьори от София?

Да, може да каним актьори от София. Но това не е основната ни задача. Доста провинциални театри мислят, че като дойде едно известно име и спасява театъра, пълни залите и т.н. Това не е така. Ако докараме един актьор - качествена звезда, той гледа само себе си, не се вписва в пространството. Това е естествено. Контактът му с актьорите тук не е истински.

Образите не се получават поливалентни във времето, че да се запомнят. Гастролът не е като едно време. Днес гастролите приличат на нещо друго, което не искам да го наричам с истинското му име. Затова ще се постарая да започна с нашите актьори един друг процес: къртовската работа, новият вид постановки. Но промените няма да дойдат по-рано от март. Защото всичко това, което ще излезе, е било планирано и подготвено. Ние се стараем да набираме сили.

Вие сте известен като много добър кинорежисьор, няма ли да ви липсва киното?

Ще ми липсва, но да се надявам, че ще мога с трупата да работя и да снимам. А защо не и да снимам в Русе. Важното е да направим един колектив, който да се обича. И да бъдем в унисон с общината, с областта, с града. Мисля, че тогава ще има театър. Ако започнем да се цепим от едното или другото, няма да има бъдеще. Това е институт, който трябва да има национална политика, в същото време тя трябва да бъде моя, на актьорите, и държавна. Театърът е един феномен, той ще става дипломат в обединена Европа. Само след три месеца заедно с Румъния, ние ще можем да играем на сцените на цяла Европа.

Имената, с които предпочитате да работите или пък ще поканите на русенска сцена?

Ще ви кажа кои ще поканя, а дали ще стане - трябва да има един едногодишен период на действие, за да се осъществи във времето. Както и пълноценна работа. Поканил съм Татяна Соколова, Богдан Петканин, Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев, себе си. Мисля, че само тези, които изредих досега, ще направят малък бум на театрални представления, кое от кое по-добро. Ще бъде хубаво, дори и половината от тези имена да дойдат, по-важно е да има последователна политика на театъра.

Когато идвахте към Русе, вече като директор, имахте ли някакви предубеждения? Страхове?

Страхове имам, когато в колективите всеки е срещу всеки. Или всички заедно срещу директора. Тук няма подобно нещо. По-скоро има страх от непрофесионализъм, от неразбиране. Това ги е направило по-отнесени. Все пак в трупата има много добри актьори и хора. И каквото и да има като вътрешни недоразумения, от мен никога няма да излезе в пресата. Опасения съм имал, но с някои се срещнах, други преодолях. Мисля, че това е нормално.

Режисьорът Асен Шопов с постановките си на русенска сцена доказа, че актьорите са добра трупа!

Да. “Хора с куфари” е прекрасно представление. “Железният светилник” също. Асен Шопов е великолепен режисьор, но е разрушена естетиката на добрата режисура. Защото по средата стои поп фолка и псевдокултурата. Русе в това отношение е щастлив, че има опера, има добра традиция, но това не го спасява.

Личи ви - страдате за театъра!

Да.

За заместник-директор избрахте драматурга Крум Гергицов?

Крум Гергицов е изключително талантлив човек и много толерантен. Гласувам му пълно доверие. Аз не идвам със свой заместник от София. В Русе идвам сам, живея в гримьорната на театъра. Ще живея и работя така, докато видя, че има резултат. Ще работя с тези хора, защото започвам да ги обичам.

Бихте ли дали коментар за театрите, които прегърнаха идеята за Открита сцена!

Откритите сцени - някъде това е много хубав ход. Други са предубедени към тях. Ако бяха затворени сцените в някои културни институции, със сигурност те щяха да направят големи глупости. Дори и в София, в “Сълза и смях”, Бойко Богданов направи качествени спектакли. Прие около десет хитови пиеси, които до този момент бяха отпаднали по една или друга причина. Всичко зависи от мярката - кой как работи.

Автор:

Лили Рачева

Публикация:

05.10.2006 г. 12:46

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1606

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/2812-rezhisyorat-plamen-panev