Браила помни активно българско присъствие, но днес „Българската църква“ е заключена с ръждясал катинар

- Първите ти впечатления от Браила? Дори не е минал половината ти престой в този град.

- Това е град с изключително впечатляваща старинна архитектура, която може да се види на почти всички улици, приветливи хора и вездесъщо присъствие на един от двамата много големи писатели на града – Панаит Истрати, другият, незабележим в сегашните публични пространства, е Михаил Себастиан.

- Пое ангажимент да напишеш пътепис на румънски за Браила специално за програма FILIT. Какво мислиш да включиш в него?

- Имах първоначалната нагласа да потърся българските следи в един от ключовите румънски градове за Българското освобождение и Възраждане. В Браила се основава БАН през 1869 г., когато новата българска държава още не съществува. Сред много други неща имах желанието да потърся и следите на д-р Кръстьо Раковски (Кристиян Раковски), племенник на Г. С. Раковски, който е прекарвал доста време в Браила през 20-те години на миналия век, когато се е срещал с Панаит Истрати. Българинът от Котел е доктор на науките от Франция, виден съветски дипломат, румънски културен и политически деец, първият министър-председател на Украйна, приятел на Л. Троцки и близък познат на Дж. Оруел. Самият Оруел ползва Московските процеси (1936-1938), сред които и този срещу д-р Кръстьо Раковски, в които са осъдени на смърт над 150 души, след разследване от НКВД, поръчано от Сталин, екзекутирани по заповед на Берия, като модел на признанията във всякакви скалъпени престъпления на хора с промити мозъци в шедьовъра си „1984“.

Несъмнено Раковски е много интересна личност от световно значение, за която в България се знае много малко. Разбира се, струва си да опиша и сегашното състояние на нещата, така че тази статия ще бъде разходка в миналото – ще ползвам наличните архиви в окръжната библиотека на Браила, и впечатления от настоящето – както го виждам аз за това, какво представлява Браила за един българин през юли, 2018 г. Несъмнено, място трябва да заеме и настоящето присъствие на М. Себастиан в Браила. Както казах, това на П. Истрати е видимо с невъоръжено око.

- Преводач си на Михаил Себастиан, Браила е родното място на този писател. Как се чертаят мостовете между българо-румънския бряг?

- Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Българският бряг е далеч обратно по течението на Дунава, Браила е бил и си остава мултикултурен град с население от около 200 000 души понастоящем. Това, което виждам, е присъствието на гърци, евреи и молдовци. Също така, присъстват и ромите с цветните си носии, внасяйки доста допълнителна светлина по окъпаните от слънце улици на града. От разговори с местни културтрегери разбирам, че броят на българите в града се брои на пръстите на едната ръка. Балчик, като далечен български бряг на морето се появява неколкократно в „Произшествието“ (1940) на М. Себастиан, който изгражда сантиментална представа за този град, тогава в рамките на Румъния. Тук, разбира се, е живял известно време и Христо Ботев, чийто бюст се намира на една от най-красивите старинни улици на града, „Михай Еминеску“. Разбира се, не можем да забравим и за „Немили-недраги“ (1883) на Иван Вазов, където Браила присъства осезаемо и където е била кръчмата на Странджата.

Отношенията на браилските културни институции сега са основно с Велико Търново и Шумен, но със сигурност не са много активни. Тук се намира и „Българската църква“, перманентно заключена с ръждясал катинар, никой не знае защо. Мога да кажа, че съвременните българи са чували за Браила от страниците на произведението на Вазов. Съответно Раковски тук е считан за „хлъзгава“ фигура, свързана най-вече със Съветския съюз, макар че е бил румънски и български гражданин. Научих, че Христо Ботев е говорил румънски много добре, докато Раковски е допускал грешки, с което си е спечелвал присмеха на П. Истрати, като с последния понякога е говорел на френски. Може би на твоя въпрос най-добре отговаря бюстът на един от най-знаковите български поети, разположен на улицата с името на един от най-значимите румънски поети, и двамата със световно значение, спомен от някогашното активно българско присъствие в града и настоящо обещание или предпоставка за възраждане на по-близки отношения между нашите две страни.

- Има ли нещо много специално в Браила, как би го формулирал?

- Това е град, в който можеш да се влюбиш от пръв поглед. Атмосферата му е неуловима – смесица от внушителна старинност и динамично съвремие. Винаги можеш да преминеш от едното състояние в другото, а понякога са и насложени. Несъмнено, трябва да се пише за Браила, може би в страниците за този град хората ще могат да усетят и специалното в него.

- Какви ангажименти има един преводач след посещението си в подобна резидентска програма?

- Моите, както и на колегите ми в другите румънски градове, са да преведа 20 страници от румънски класик, за предпочитане непревеждани до момента. Престоят по програмата, по същество, е признание за извършения до момента труд на преводача – преведените от него или нея произведения от румънски на друг език, с които е осъществен принос за разпространението на румънската култура в чужбина.

- Разбираш ли защо българските хъшове избират Браила?

- Напълно!

- Следващият автор, който искаш да преведеш? И на какво се дължи привързаността ти към румънската литература, доктор си по сравнителна американска и английска литература…

- Искам да преведа много, не един и лошото е, че ми е много трудно да определя следващия, по-скоро мога да говоря за следващите. От съвременните, имена като Д. Теодорович, К. Г. Балан – с втория му роман, първия вече го преведох и предстои да излезе – „Мошеник ЕООД“. Втория роман на Флорин Иримия, първият му – „Дефект“ вече излезе в мой превод. Има произведения на М. Калинеску, които много си струват. От класиците, М. Друмеш, някои романи на Л. Ребряну, но с това не се изчерпва списъкът.

Румънската литература ме привлича неустоимо със своята откровеност относно това, което може да се нарече „човешкото състояние“ (the human condition), това, което определя нашето житие-битие в дадената епоха, начина по който индивидът гледа на света. Това е литература, която са занимава много пряко с човешката душа – съвсем пряко например в „Адам и Ева“ на Л. Ребряну, като четем тази литература, можем да си представим, дори да повярваме, че съществува такава и по този начин това четене е докосване до безсмъртието. Тази литература съдържа изключителна универсалност, което предопределя и големия брой преводи от румънски на други езици. От тази гледна точка, аз виждам по-голяма връзка с произведения от американската литература – напр. „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. Румънските пиеси, включително тези на М. Себастиан – напр. „Звезда без име“, „Островът“, „Последният час“ ми напомнят на произведения на Т. Уилиамс като „Стъклената менажерия“, „Котка на горещ ламаринен покрив“ и „Трамвай желание“, или „Случка в зоопарка“ на Е. Олби – напомня ми на „Живот на един перон“ на О. Палер, макар и последното да е роман. Не липсват връзки в тази насока и с британската – напр. „Каля Викторией“ на Ч. Петреску в своето безкомпромисно изображение на града (Букурещ) като място на крушение на човешки съдби напомня силно на произведения на Ч. Дикенс, където е изобразен по сходен начин Лондон. Има редица произведения и в трите литератури – румънската, американската и британската, където градът присъства много силно, което много ми харесва, напр. „Произшествието“, „Градът на салкъмите“ и „От две хиляди години“ на М. Себастиан (Букурещ, Браила), „Лорелай“ на Й. Теодоряну (Яш), „Когато светът беше невинен“, „Животът започва в петък“ и „Бъдещето започва в понеделник“ на Й. Първулеску (Брашов, Букурещ), „Доня Алба“ на Дж. Михаеску (Букурещ), от американската литература се натрапват имена като Дос Пасос с „Манхатън Трансфър“, „САЩ“ (Ню Йорк, Чикаго). Пол Остър, Дж. Френзън и Т. Улф – Ню Йорк и т.н. Споменатите тук се нареждат сред любими мои автори и произведения.

- В България е известно началото на повестта Немили-недраги на Вазов: „Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.“...

През декември ли ще отседнеш отново тук?

- Много бих се радвал да мога да дойда и през декември. Това може да е повод за нова статия.

* * *

ФИЛИТ е най-голямото литературно събитие за цяла Югоизточна Европа, като брой участници и профилни събития. Резидентската програма ФИЛИТ дава възможност на преводачите на румънска литература на чужди езици да обменят опит помежду си, да се срещнат със съвременни румънски писатели и да се потопят в атмосферата на Румъния, като участват в редица културни събития в града, в който се намират (Яш, Браила или Бистрица). ФИЛИТ насърчава мобилността на преводачи професионалисти и подкрепя техните проекти. 

Христо Боев е завършил английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, д-р по сравнителна американска и британска литература на Университета „Овидиус“ - Констанца. Симултанен и писмен преводач, преподавател по литература и английски, френски и румънски език. Живее в Добрич и Балчик.